Да забраним смартфоните в класната стая! Да забраним смартфоните?

Posted by Иво Илиев in Размисли on април 15, 2024

Пробвайте да дадете един конец на дете. Ако е по-малко може да започне да го увива около ръцете или врата си – а Вие, на свой ред, може да започнете да му се карате, че го прави. Тогава детето най-вероятно ще се запита „Тогава защо ми го даде изобщо“? За него това е игра – за вас е опасност за здравето му.

Пробвайте да дадете един смартфон на детето си. Също както при ситуацията с конеца – детето ще го използва за игра, защото това е основното нещо, което искат децата – игри и забавления. Нормално е за едно дете – така опознава света.

По същият начин не можем да ги виним, че са деца, и когато им дадем телефон – те търсят игра и забавление!

Можем само да виним себе си – че вместо да им покажем как да ползват телефона, който самите ние им даваме – ние сме ги нахокали, наказали и … в крайна сметка сме им го отнели.

Всяко нещо, което даваме на детето може да е отлично средство за възпитание на позитивни ценности и развитие, дори смартфона – стига да имаме желание, воля и отговорност. Затова – силно препоръчвам това видео на Полина Коцева за невидимите деца:

„За“ или „против“ смартфоните?

Това е невъзможен въпрос. Няма как да сме само „за“, ако няма кой да възпитава и учи тези деца как се ползва по полезен и креативен начин смартфона. Ако просто им го бутнем в ръцете и ги оставим сами – те са деца в риск по хиляди начини. Няма как да бъдем и категорично „против“, защото всички възрастни авторитети в живота на децата ни използват постоянно смартфони, те са нормална част от времето и ежедневието ни – и носят милиони ползи за всеки от нас, за тях също.

Тогава за какво да сме „за“ и за какво да сме „против“?

Детето е с телефон у дома, но…
В училище му го отнемат и заключват?!

Защо това е проблем:

  • създава объркване за детето – единият му авторитет (родител) му дава телефона и го изпраща на училище с него; другият му авторитет (учител) му отнема телефона и го заключва, обяснявайки, че е нередно да го носи в себе си. Същевременно и родителите, и учителите демонстрират пред детето, че използват смартфоните си през цялото време, когато им се налага – което… губи авторитета им пред детето;
  • учителят става лошият ограничаващ и наказателен орган, който отнема на детето вещ, която му е дадена от родителя. За мен е притеснително колко често учителите са представени дори от собственото си Министерство като милиционери пред собствените си ученици. Директорите също. Образователната ни система работи отлично като система на страха, който се предава от МОН към РУО, от РУО към директори, от директори към учители и ученици и т.н. … но не работи по други – истински полезни за децата и хората в системата начини.
  • защото смартфоните могат да улеснят процесът на учене – стига учителят и родителят да имат минимална техническа грамотност и най-вече ЖЕЛАНИЕ. Представете си учителят, който казва „Сканирайте QR кода със смартфоните си, за да видите 3д агументна реалност на насекомите, които разглеждаме в урока“ и децата виждат виртуални изображения, които могат да разгледат лесно и бързо от всички страни – това създава доказан начин за заучаване и запомняне на материала.
  • при спешност и конфликти може да е животоспасяващо детето да има телефона си в себе си. Има десетки случаи, в които деца изпадат в тежки алергични пристъпи или се нараняват – телефона им е средството, с което веднага се вика родител, бърза помощ и пр. Тепърва да отключваме шкафчета с телефоните вътре и да търсим телефона на съответното дете е несериозно. Стотици актове на насилие са предотвратени, защото някое от децата е снимало клипче и от него е разпознат насилник.

Разбира се – има още много причини, които могат да се посочат както „за“ така и „против“ изземването на телефоните на децата в класната стая. По-важни, обаче, за мен са идеите по въпроса – защо телефоните могат да останат в децата и… едновременно с това да те да не ги използват 🙂

Ето няколко идеи, които могат да са от полза

Няма да говоря за очевидни идеи, например:

  • „ако направиш еди-какво-си – ще ти разреша да поиграеш на телефона“, или
  • „ограничих ти времето за тази игра през Family Link, защото твърде много време отделяш за нея, вместо за по-полезни неща и ангажиментите ти“, или
  • „радвам се, че играхме тази игра с теб, за да се убедя, че в нея няма нищо полезно. На всичкото отгоре те кара да влизаш всеки ден за drop-ове и награди с цел да ти създаде навик към пристрастяване“, или
  • „наблюдавах те тази седмица и видях как избираш телефона, когато около теб има живи хора, с които можеш да си говориш – и аз често го правя. Искаш ли заедно да се опитаме да ограничим този гаден навик, който имаме?“, или
  • „сега, когато игра 2 часа си изключително разсеян и се ядосваш по-лесно. Помниш ли колко беше концентриран и спокоен, когато вчера се случи…… и не беше прекарвал преди това толкова много време на смартфона?“, или
  • „този инфлуенсър ти дава лъжливи псевдо-факти – провери ли информацията?“… и куп други добри практики

Идеите са малко по-различни и по-комплексни – пък дано запаля нечия креативност и да видим приложенията им – вместо да гледаме репортажи, в които усмихнати даскалици заключват смартфони в дървен шкаф и се хвалят колко „иновативно“ е това училище 😀

Идея № 1

  • Смартфоните да бъдат включени в учебния процес по всички учебни предмети. За целта, обаче, уроците трябва да са с дискусионен характер. Тук ще реферирам към един уникален филм – „Радикален“ (в момента го има в HBO). Филмът е по действителен случай и в него става дума за учител, който е превърнал повтарящи двойкаджии и хулигани в образовани и търсещи знание отличници – благодарение на радикален образователен метод. В него учителят задава тема на дискусията – когато децата го питат за отговорите наготово – той им казва „Не знам! Когато не знаем – къде търсим информация? В Интернет!“. За жалост училището от филма няма компютърен кабинет и учителят им предлага да посетят библиотеката.

В ерата на изкуствения интелект, онлайн енциклопедиите, виртуалната реалност и умните търсещи машини – смартфоните са част от живота, но не могат да бъдат част от учебната дейност? Това само демонстрира колко сме изостанали от иновациите… дори да работим в т.нар. „иновативни“ училища, за които МОН са си създали удобни думички и определения в отговор на въпроса какво точно е иновация.. ама според тях 😉

Идея № 2

  • смартфоните да не бъдат изземвани и заключвани – акт, който превръща учителят в диктатор-злодей пред собствените му ученици. „Мама и тате ми дават да ползвам телефона, но гадните даскали ми го кофискуват и го заключват, защото такива били законите в тъпото даскало“. Странно е, че хиляди възрастни се радват на заключването на смартфоните – но малцина са се досетили, че това са цели училищни библиотеки – събрани в джоба на децата. Странно е, заради „системата на страха“, за която говорих по-горе и в чиито капан са попаднали хиляди учители и родители.

Вместо да ги заключвате и забранявате – изместете фокуса!

Идея № 3

Наскоро стоях на една маса с учител и родител. На съседната бяха децата ни, които поговориха за 10 минути и после започнаха да правят нещо на смартфоните си.
– Ужасно са зомбирани!
– Да, много е тъжно!

Това заключиха моите възрастни събеседници.

Децата го чуват… но се правят на невидими…

Ядосах се! Омръзнало ми е дърти хора да оплюват едни малки деца, за да почешат собственото си его, търсейки само косурите на новото поколение – без да дават решения. Та – оплюха си ги дечицата – и продължиха да си говорят. Аз се сопнах:
Сега ще видим колко са „зомбирани“! Деца! Искате ли да играем на една игра! – попитах хлапетата.

Често в общуването ми с деца виждам, че единственият им проблем не е, че имат смартфони или, че са „екранни“ (супер нелепо определение, при условие, че те не са си купили сами смартфоните – ние им ги даваме, изоставяме ги с тях – а после ги наричаме и обиждаме). Проблем е, че нямат алтернатива и са супер самотни. Отстрани възрастните само ги хейтят и обсъждат – но не им се занимава с нещо повече.

Е, предложих на децата да оставят смартфоните си на масата на безполезните възрастни, които ги наричаха „зомбирани“. Всички деца веднага откликнаха – аз се оказах единственият възрастен, който не ги хейти – а им предлага игра, която да играе с тях!

След като оставихме телефоните настрани – направихме „Обмен на истории“ – най-малката Жива социална мрежа в света, в която разказваш лична история и активираш своята радикална емпатия в действие. Повече за „Обмен на истории“ четете тук и гледайте видеа. Споделям едно от видеата с интервюта след „Обмен на истории“:

След като приключихме с обмена на истории децата грееха, а възрастните бяха супер засрамени, че са ги оплювали – готиното е, че поне не търсиха кусури на децата (поне за малко), а вече от срам търсиха кусури на мен и това, което съм провел като игра с техните деца. Впрочем…

Учителите особено много имат този комплекс да търсят кусури на собствените си колеги.

Аз съм в бизнеса – и в бизнеса ако намериш кусур на някой конкурент – е възможно да привлечеш клиенти и да получиш повече пари. Но какво мотивира един учител да хейти и търси кусури на собствените си колеги от уж екипа (училището) му – при условие, че нито ще си вдигне заплатата, нито ще получи някакви сериозни облаги – недоумявам. Това, само по себе си, не е нито емоционално интелигентно – нито интелигентно, но е факт.

И в тази случка, която ви разказвам – си пролича как един засрамен учител е готов да намери кусур дори на научно-доказан метод, който работи успешно в десетки държави на 4 континента. Просто, защото го е срам, че е оставил едни деца самотни и ги е оплюл пред тях самите, че са „зомбирани“.

Но важно е какво се случи после с децата?

Телефоните останаха на масата – децата започнаха да играят на пантомима и на играта „верижка“.
„Верижка“ е, когато едно дете каже думата „магаре“, а следващото трябва да каже друга дума, започваща с последната буква от „магаре“ , т.е. дума, започваща с „е“.

Възрастните отстрани отново се разприказваха по адрес на малчуаните: „Имат ужасно беден речник!“. „Ами влезте в играта със своя богат речник и така им помогнете да обогатят своя! Или да вземе да им я забраним тази игра – за да ни е по-лесно и да имаме повече време не за собствените си деца, а за себе си?“ – казах бесен аз.

Идея № 4

Като писах по-горе за „Обмен на истории“ – тази идея е много свързана с личните истории.

Какво имам предвид под лични истории?

Ако сте учител и им забраните смартфоните в клас (и идеята ви не свършва до това да не ви снимат като упражнявате форми на насилие върху тях) – вие сте безполезен като човек, който има силата да ги предпази от реални проблеми като кибер-тормоз, онлайн измами, спам и злонамерени атаки и пр.

Вместо отнемане на телефоните – учителят може да проведе дискусия с хиляди полезни за учениците въпроси, например:

  • как подбирате хората, с които да сте приятели или които да следвате в социалните мрежи;
  • кои социални мрежи използвате (въпросът е с цел да се обясни после на родителите, че социалните мрежи са препоръчани за пълнолетни и техните деца до завършване на гимназията нямат място там, освен ако не е с нужния контрол и отговорност);
  • какво е кибер-тормоз и защо се случва;
  • как се справяме с кибер-тормоза и кибер-атаките, и какво можем да направим, за да ги избягваме;
  • „научи ме на нещо полезно“ – дискусия, в която всеки ученик предлага нещо полезно, на което да научи другите относно правилно и полезно използване на иновациите – изкуствен интелект, смартфони, търсачки и пр.

Вариантите са хиляди – и учат децата не как да се върнат 2 века назад и да не ползват нещо супер използвано като смартфоните – а как да използват ПРАВИЛНО смартфоните за ПОЛЕЗНИ неща.

Никоя от тези идеи не включва вземане и заключване на смартфони – и те са приложими и адекватни, полезни и вече прилагани от истински загрижени учители и родители.

… и да – ако искате да ги оставим сами, давайки им смартфона в ръцете – и да не присъствате в техния живот – по-добре им отнемете смартфоните и ги заключете някъде… по-лесно ще Ви е… поне сега – в началото. После ще пораснат…

Какви са Вашите идеи по темата – пишете в коментарите!

Иво Илиев

___ Повече за автора четете от тук | YouTube канал | Facebook страница ___ Иво Илиев e управител на дигиталните маркетинг компании BOLANDILA и InteractAGE. ___ Иво Илиев е практик в сферата на маркетинга, рекламата и комуникациите от 2003г. Има богат опит в маркетинга и рекламата на международни компании. Практикува като консултант, водещ на корпоративни обучения, лектор. ___

Comments (0)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *