РазМисли

Преди 2 месеца загубих профила си във фейсбук, който беше на цели 14 години.
От една страна в този момент осъзнах, че съм бил повече години във фейсбук, отколкото съм имал връзка с жена през целия си живот. От друга страна си дадох сметка, че не ми е пукало за тази виртуална идентичност на цели 14 години, която за няколко часа беше унищожена. Причината беше, че всичко важно, което съм споделял – пазех извън фейсбук. С изключение на писанията ми, които предимно отиваха там, защото беше по-лесно, когато имам хрумка директно да я пиша някъде. Е, профилът ми беше върнат обратно 2 месеца по-късно и бъговете, които спираха неговото ползване бяха отстранени от екипа на Meta. Това ми помогна да събера разни мои постове с различни мои писания, в които докато съм бил под влияние на силни емоции и чувства – съм опитал да произведа нещо ако не мъдро, то поне замислящо.

Споделям и тук част от тези споделени там мисли – без ред и хронология:

Сред много разказвачи на истории не забравяй да пазиш времето, в което трябва да пишеш своята.

Когато облаците се разсеят не се оплаквай, че слънцето заслепява очите ти.

Обидно е другите да те описват със страховете си, с гнева си или с очакванията си, за които ти нямаш вина.

За да видиш Магията не е нужно да си магьосник или да познаваш магьосници. Достатъчно е само да вярваш в нейното случване.

Обидно е другите да те описват със страховете си, с гнева си или с очакванията си, за които ти нямаш вина. И все пак движим света в страхове и копнежи.

Никой всъщност не се радва на малките неща. Защото, когато са споделени, когато са взаимни, те спират да са малки. Големите-малки неща, които ни носят щастие. Това е, което не можем просто да поискаме, а само да получим и да ценим.

Липсата на инвестиция в доверие създава пост-истина.

Ситуациите не определят хората, но могат да изкарат на яве техните демони.. което не е демонично, а напълно човешко.

Този, дето е казал „сподели, за да ти олекне“, тотално не е очаквал появата на интернета.

Мъдростта днес е по-истинска, ако е върху хубав, по възможност анимиран, банер.

Прадедите ни са живеели в пещери, представяйки си какво ли е навън. Сега имаме социални мрежи.

Истинският приятел е този, който пише коментар „receptata??“ под поста ти с яйца на очи!

Преди години направили едно проучване по света. Питали хората „Кой искате да спечели войната“. Никой не отвърнал „Този, който ще успее да я прекрати“.
Само по време на война Мирът може да бъде наричан слабост на всеослушание.

Често, когато погледнеш нечие творение, и започнеш да му се възхищаваш, не, защото го разбираш, а защото други намират нещо възхитително в него, това едни ше нарекат лицемерие, а други – изкуство.

Да обличаш мислите си в дела означава да умееш да разголиш целите си, калявайки ги с идеи.

Из „Наръчник на БеГе предприемача“: „Скъпи служители, по случай
наближаващите празници, и поради затрудненото икономическо положение в
страната, тази година традиционното фирмено парти ще протече като
едноминутно мълчание по случай безвъзвратно отиващата си стара година.
Носете си свещички!“

Стискай зъбите с мисъл, че това, вероятно, няма да ги направи по-здрави.

Ние българите все още не сме разбрали, че като гледаш в чуждата паница, докато ядеш от твоята, неизбежно ще се оплескаш.

Дори морето да ти е до колене – ако си с гръб към вълните като нищо ще се удавиш.

Най-сигурното във властта е нейната загуба.

Лидерите имат нужда от лидери, за да останат лидери след моментите, в които не са били.

• Здравейте, как сте?
• Добре!
• Искате ли да го обсъдим?

Ако нямаш какво да кажеш на всеослушание – винаги може да се скриеш зад чифт кавички.

Ако само гледаш от къде изгрява слънцето вероятно си слънчоглед…

И сам хейтърът е хейт!

Странно нещо е модата. Колко много огледала на обществени тоалетни бяха наснимани от всякакви симпатични дами…

Приоритетите са коварно нещо. В един момент осъзнаваш, че опипваш екрана на смартофна повече, отколкото половинката си.

Робин Худ се родил в България, пораснал и започнал да следи богатите, за да разказва на бедните.

Единствено не си струва да бързате за там, закъдето всички сме се запътили така или иначе.

Никога не казвай, че няма какво да се направи! Хората мразят да бъдат заблуждавани!

Притежаваш света ако го споделяш. Твоя. Вашия.

Най-много мразя, че като се опияним от декемврийска благотворителност – януари бързо изтрезняваме.

За да си милионер трябва да си или гениален, или… кредитен…

Български auto-responder: – Здравей, обаждам ти се по телефона да те питам дали видя мейла, за който преди секунда ти писах в чата?

Скъпо удоволствие да се лекуваш от доктори. Скъпо, но масово, когато медицината има интерес в търговията.

Понякога слагаме маска не, за да скрием същността си, а за да се скрием от начина, по който я възприемат другите.

Имате 10 000 фена? Това може да са както 10 000 верни приятеля, така и 10 000 врагове във всеки един момент. И вината или успехът за това ще са изцяло Ваши.

Когато родител казва „Искам детето ми да получи най-доброто“ е добре да има предвид себе си!

Когато на земята е най-тъмно, звездите на небето светят най-силно. Най-великите откриватели са следвали звездите, затова не гледайте надолу, когато търсите пътя. Хубаво е да имаш светлина, топлина, нови пътеки.

Никой не потъва, хванал нечия ръка…

Животът е значим не, когато знаем значението на нещата, а когато правим така, че нещата да са от значение.

Истински ценни са само миговете, в които душата ни празнува – всичко останало са просто поводи за всички нас да търсим тези мигове.

Едно от важните и трудни неща в бизнеса е, че всеки трябва да си знае мястото – сега и в бъдеще. Само така знаем как да седим подобаващо на него и да правим разлика между цена, ценност и оценка.

Все още съществуват хора, които смятат, че CAPSLOCK прави новините по-скандални…

Ако чакаш дявола, но той не идва, най-вероятно си попаднал в Рая. Не губи времето си в чакане, за да не пропуснеш очакваното.

Ако времето е ритъм, то ще носи красива хармония само за онези, които знаят как да тактуват извън наложения метрум.

Връзката между автора и зрителя(читателя) е произведението. То е като дом, в който вечер автора разпалва камината, а зрителя гледа отвън през прозореца, защото иска да научи повече за автора през неговото произведение. Гледайки автора, зрителят вижда и своето отражение в прозореца, приемайки и тълкувайки произведението по хиляди различни начини, за които дори самия автор не предполага. Истинските майстори, които оставят следа, са тези автори, които могат да накарат зрителите да виждат отвъд тях и отвъд себе си, да мислят дълго над видяното и имат много обяснения за него.

Хубавият секс e като застраховка „Гражданска отговорност“ – правиш го за другия.

Винаги инвестираме в изменими неща, които не винаги са измерими.

Пука ли ти, че пишеш до стотици, когато за теб е достатъчно да го прочете само един?

Когато се прочистим от комплексите на историята, географията, настоящето и тъжните мисли за бъдещето, вероятно ще разберем, че ние, Българите, нямаме нужда от поводи за гордост, а поводи да сме заедно. Заедно да очакваме мигът, в който да се чувстваме малко по-горди, малко по-големи, но все така истински в споделянето на чувствата с другите.

• Кой ще е по-щастлив: мъж, който има пет деца, или мъж, който има пет милиона долара?
• Този, който има пет деца!
• Защо?
• Защото, този който има пет милиона, иска още!

Вярвам, че идвайки на този свят – преди дори да проговорим вече знаем езика на музиката. Това е езикът, на който всички можем да говорим още от раждането си… дори мълчейки.

Да направиш първата крачка не значи, че си смел, а че разкриваш нов път пред смелостта си.

За добро или лошо, ако фейсбук страницата ти няма коментари от клиенти – това лесно може да се промени с изречението „Приемаме критика“.

Най-тежка е самотата, която сами избираме, защото така тежи и на другите, готови да ни избавят от нея.

„Нищо не е премълчано!“, изкрещя погубеното време и зачака…

Любовта се чува тогава, когато е най-тихо.

Истинските водачи са най-отзад. Само така могат да водят промяната.

Има всякакви лодки, но никоя не оставя трайни следи. По-лесно е да ги разделиш на потънали и плаващи. Знаеш, че няма как да потънат ако не плават, но вярата ти е в това, че са създадени, за да плават – не, за да потъват.

Морето не е, за да те носи, а за да те води. Ти ако искаш – оставяй се да те носи. Много хора са потънали така… безследно… То е като да вървиш по мокрия пясък. Трудно е, но хората го правят, за да усещат вълните, които се удрят в краката им. Рядко съзнават, че същите вълни заличават следите им по мокрия пясък… и единственият начин да оставиш следи е да продължиш напред…

Бабата разказва, че едно време всички били щастливи и никой не го било еня за кокошките. Сега – навсякъде за кокошките ти говорят… Къде ходили, за кой се оженили… Ама едно е сигурно! Щастлива кокошка само яйца не може да мъти!

Ако искаш да те видят на всяка цена – можеш да поискаш да липсваш.

Като всяка пътека, и тази цветна в небето – дъгата – показа ми, че само лъч не стига. И дъжд е нужен.

Животът е значим не, когато знаем значението на нещата, а когато правим така, че нещата да са от значение.

Истински ценни са само миговете, в които душата ни празнува – всичко останало са просто повод за всички нас да търсим тези мигове.

Как да разбереш, че е политик? Като си изтърве намазаната филия на пода и го питаш „кой изцапа пода“ – онзи вика „хляба“!

Ами ако освен статуси тук, можем да споделяме и уют – навсякъде?

През прозореца, запотен от неказани думи,
всички капки изтрий, погледни – там вътре съм аз.
Отрази се в стъклото – през себе си виж ме…
разбери ме, открий се и влизай… заради нас!

Ще бъда себе си, когато усещам, че „себе си“ е нещо, което си струва да бъда.

Прецъфтяват мечтите в амбиции
и времето мерим във стъпки.
Скубем крилата на истини,
осъзнати в самотни прегръдки.

Вървим по пътеки от вплетени мисли
и пулсът ни крачките често прескача
между разкрити лъжи или истини –
животът ни търси цел и задача.
Тежи ни багажът от избори стари.
Облечени в дрипи от важни уроци
задъхано крачим напред замечтани
към отговорът на всички въпроси…
И отговор няма… и няма да има,
защото отговорът не е един…
Твоята истина. Моята истина.
Красив е животът такъв – необясним…

Прекосяваш цялото си съзнание, за да докоснеш едно чувство, което съзнанието не може да опише без да спре да бъде. И в миговете на несъзнателност виждаш усещането за нещо истинско – докоснал си чувството. Осъзнаваш го… Обичаш…

Истинските приятели се познават, когато свърши яденето, пиенето, плямпането, и останат за разтребването на масата