Обичам животните и хората в този и в обратния ред без никакво значение! Направо съм като една Росица Кирилова, когато стане дума за всяка птичка и тревичка около мен. Наистина ги обичам! До момента съм гледал какви ли не домашни любимци в къщи: котки, кучета, зайци, хамстери, насекоми, прилеп, морска кокошка, таралежи, костенурки, жаби, мишки, риби. В момента имам аквариумче с риби и мисля, че съм им добър стопанин. Ако имах възможност щях да си взема друго животно, но нямам достатъчно място и време и не искам да постъпвам безотговорно.
Преди време, когато бях на около 7 години, си играехме с по-малкия ми, тогава три-годишен брат, и от някъде изскочи немска овчарка и го ухапа жестоко по ръката. Получи сериозен алергичен пристъп и го приеха в болницата по спешност. Стопаните на овчарката бяха много притеснени и същевременно много разбрани хора – помогнаха с всичко възможно, чувстваха се отговорни сякаш става дума за техен син. Дъщеря им е изтървала голямото куче и това е бил поводът за инцидента – случва се, какво да се прави…
Една друга история, отново с главен герой куче, този път улично, се случи тази зима. Пред блока, където живее брат ми има едно много дружелюбно улично псе, дребничко, доста умно и добър пазач – познава живущите в блока и лае всички непознати. Зимата някой се беше опитал да разбива входната врата на блока, но лая на кучето го смутил и не успял да доразбие вратата. Няколко дни по-късно брат ми и баща ми намират кучето да бере душа на студа (беше около минус 15 градуса). Насъскали са друго куче срещу него, което е разкъсало врата му, а след това явно са го ритали и настъпвали. Тогава дори и ветеринарите са очаквали фатален край за животното, но явно борбата за живот го спаси и в момента то е живо и здраво.
Вероятно ще се замислите коя от двете случки е по-лошата – куче да ухапе 3-годишно дете или възрастни да пребият почти до смърт друго куче?
Аз не мога да отговоря на този въпрос. Според мен двете истории нямат нищо общо една с друга и не могат да бъдат сравнявани по никакъв начин.
Мисля, че няма куче с морал; мисля, че няма куче със съвест; мисля, че няма куче с ценности. Хората трябва да притежават тези благодетели. Напоследък не съм видял нито едно куче да пише коментари по форумите, социалните мрежи или блоговете. Напоследък не съм чул от никое куче да се заканва да отреже краката на друго куче, заради това, че е ухапало някой човек. При кучетата всичко е доста по-просто: когато са гладни – ядат, когато са жадни – пият, когато им се спи – спят, когато се страхуват – лаят и хапят, когато ги бият – скимтят.
Кучетата могат да си позволят да озвереят, но ние не можем. Кучетата могат да си позволят да са безотговорни, но ние не можем. И не бива!
Аз не искам да отрязвам краката на човека, който е отсякъл краката на някое куче. Нищо не ща да му правя! Достатъчно е да знам, че обществото и закона ще третират този човек като престъпник и дори пред съкилийниците си ще изглежда смешно, че лежи на топло заради една мастия с протези. Искам да се обърне внимание на психическото здраве на този човек, за да се предотврати бъдещо посегателство над хора или животни. Какво повече да искам? Нужно ли е да искам повече, да се заканвам или да употребявам епитети?
Не искам да обвинявам никого за нищо – нито кучетата, нито хората, че са такива каквито са. Те си понасят и трябва да си понасят техните наказания за постъпките си. Не искам да чета една седмица как цяла България иска да коли и беси убийците на животни, следващата седмица как сме обръщали внимание повече на животните, отколкото на децата и пр. Накрая не остава нищо добро, няма удовлетворени. Всички за виновни, лоши, нехуманни, ядосани на всичко и всички, озверели, безотговорни.
Кучетата могат да си позволят да озвереят, но ние не можем. Кучетата могат да си позволят да са безотговорни, но ние не можем. И не бива!
… отивам да си нахраня рибките 🙂
Много интересно! 🙂 От всички изброени не съм гледала само морска кокошка – дори не знам какво е. Но пък за малко гледах язовец, така че сме горе-долу наравно. 😉
Подписвам се без коментар под другото, което казваш, и най-вече: „Кучетата могат да си позволят да озвереят, но ние не можем. Кучетата могат да си позволят да са безотговорни, но ние не можем. И не бива!“