„Таргетът ни губи интерес след няколко секунди и иска още на първата нещо WOW“ – в това изречение само привидно изглежда, че всичко е ясно, но всъщност крие тонове НЕИЗВЕСТНИ за таргета 🙂

Най-големият „капан“ е генерализирането на поведението. Ако това изречение беше вярно – нямаше да гледаме не няколко секунди, а цели 2-3 минути компилации от клипчета с пребиващи се хора на различни места. Или да изчакаме 1-2 минути само и само да разберем какво ще се случи до края. Със сигурност нямаше да сме зомбирани върху някакви клипчета, в които някой 3 минути тъпче парче тортила с всевъзможни храни, за да видим как накрая го яде и му се кефи като девствен гимназист на поглед от най-желаната мацка на випуска.

Много е странно да се фокусираме над неща от вида „КАКВО НЕ“:
👉 КАКВО НЕ прави таргета
👉 КАКВО НЕ гледа таргета
👉 КАКВО НЕ задържа (губи) таргета и т.н.
Това само доказва, че отлично знаем какво не е таргета, но имаме ужасна нужда да разберем КАКВО Е.

Ако определението на таргета е на база на някакви наши си фантазии, въобразявания и очаквания – вече сме в голям проблем.

Страшно и ужасно подвеждащо е да видиш някаква статистика и да говориш само за числата, а 0% от разговора е за живите хора зад нея.

Статистиката показва, че средното време за гледане на видеата ни е 2 секунди. „Таргетът ни губи интерес след няколко секунди и иска още на първата секунда нещо WOW“ – в това изречение само привидно изглежда, че всичко е ясно, но всъщност крие тонове НЕИЗВЕСТНИ за таргета 🙂

… а същият човек, който е подминал рекламата ни за 1.4 секунди, след 5 мин. може да изгледа 11-минутно видео как някой реставрира ръждясал нож. Това не е защото внезапно вниманието му е пораснало от 2 на 660 секунди. Не е и защото изобщо има нож за реставриране или някога ще реставрира ножове 🙂

Още по-интересният извод е нещо от сорта на: „таргетът са нетърпеливи“… Най-големият „капан“ е генерализирането на поведението. Ако това изречение беше вярно – нямаше да гледаме по половин час компилации от клипчета с пребиващи се хора и животни на различни места. Или да изчакаме 1-2 минути само и само да разберем какво ще се случи до края с парче тортила, което някакъв симпатяга тъпче с всевъзможни храни, за да видим как в крайна сметка го яде и му се кефи като девствен гимназист на поглед от най-желаната мацка на випуска.

Ако трябва да направим някакъв извод, той е… Търпението към нерелевантното е нулево.
Поради същата причина много ученици имат проблем с дисциплината в час. За тях е доста по-релевантно да изглеждат готини и забавни пред приятелите си съученици, отколкото да слушат за нерелевантните тангенс и котангенс от учителя по математика.

Няма как да не обърна внимание и на това, което наричаме „таргет“.

„Жени 18-25г. от България“ са филтри в рекламната платформа. „Собственици на малък бизнес“, „млади спортисти“ – също са просто филтри. Ако искаш да им продадеш крем срещу акне – сигурно веднага ще ти хрумне сценарий как красива мацка от таргет жени 18г.-25г. с перфектно лице показва снимки от преди и колко е била тъжна, срамуваща се и пр., та после твоето чудо-крем й е променило живота. Някой ще се появи да те поправи: „Ама ние не продаваме на тийновете, а и нямаме право – продаваме на родителите им“, поради което веднага показваме загрижена майка и щастлива дъщеря в кадър. Но някой ще се сети да направи например видео със заглавие „Тийн сбирка у дома“ и кадри, в които група тийнове се мажат с всякакви мазила и си стискат пъпките като полудели в някаква детска стая – и този някой ще избие рибата, защото… докато ти мериш цифричката „секунди“, той ще търси „да ни запомнят“.

В крайна сметка няма да разберем дали хората си казват „оф, писна ми да гледам едни и същи тъпотии“ или „да бе, сякаш точно така се случват в реалността нещата…“. Навремето се смеехме на лелята от рекламите за перилен препарат, която в дамската си чанта носи 1 литър гел за пране и обикаля разни партита на комшийките да им обяснява, че не си перат правилно дрехите. Сега интернет е фрашкан с подобни клишета, но за най-различни продукти.

Какво вече съществува в главата на тези хора, преди нашето видео въобще да се появи пред очите им?
Какво ще накара тези хора да си кажат „братле!!! ама това сме ние!!!“ и да поиска да го покаже на близки хора?

Отговорите не са в статистиките.
Отделяме тонове време да ги гледаме тея статистики – лошо няма, защото и те са важни…
Нула време отделяме да се срещнем с някакви хора от таргета и да поговорим – а точно това ни трябва всъщност.

И като го нямаме това – започваме да си въобразяваме: „Според мен ако пернем едни субтитри ще ги хванем“; „Мисля, че ако направим заглавието по-голямо ще се получи“; „Смени изречението с по-въздействащо!“… сякаш знаеш кое е въздействащо изобщо 🙂

Голям майтап е да си въобразяваш, че изобщо можеш да „оптимизираш“ и „подобряваш“ безинтересно съдържание – защото не знаеш кое изобщо е интересно 🙂 Таргетът днес е доста по-слабо някакъв demographic preset – той е много повече от това. Той е култура.

Сега заменете „колко секунди го гледат?“ с…
… „как тотално да забравят да скролват?“