През 2011г. една от социалните мрежи стана третата по население държава в света. Тогава написах статията „Оръжия за масово споделяне“ в блога си, защото се замислих – дали и кога ще се случи пренасищане. Днес дойде време да й направя редакция.

През годините често ме питат „кога е най-добре да се пише в социалните медии“. Отговорите може да бъдат всякакви. Например, през 2011-та понякога твърдях, че когато навън е приятно топло и слънчево може би хората няма да им се влиза в социалните медии. Вече не е така – мобилните телефони винаги ни напомнят за борбата с любопитството.

Случвало ли Ви се е понякога да усещате, че телефонът Ви вибрира, а той всъщност изобщо не вибрира?

Случвало ли Ви се е да изпаднете в луд ужас и тотална паника, когато не откривате телефона си?

Навици, навици… Споделяме дигитално постоянно, редовно, дори несъзнателно. През 2011г. писах как телефоните се ползват повече за споделяне, отколкото за телефонни разговори, а днес, 11 години по-късно телефонните разговори са отнесени към по-старото поколение и заместени от чат, интернет телефония и лайфове при по-младото поколение.

Всеки ден много от нас виждат повече профилни снимки, отколкото познати лица. Всеки ден ние се радваме, хвалим или се възмущаваме на нещата уж заедно, но самотни онлайн. И това влияе на културата, икономиката, обществените групи, нагласите..

В крайна сметка колко и стар и смотан да е телефонът ти – все ще можеш да проведеш телефонен разговор през него. Но идеята да споделиш емоцията си и да бъдеш съпричастен към чуждата – това те мотивира за нещо повече. От пазарна гл.т. купуваш или се отказваш от покупка отново емоционално, а после може би споделяш за да направиш съпричастни и твоите приятели към своята нова емоция.

Интересно е как големите интернет корпорации ни „въоръжават“ толкова бързо и лесно, и как ставаме зависими от техните продукти.

През 2011г. в оригинала на тази статия написах: „Представете си утре Microsoft и Google да сключат партньорство, според което изключват всякакво използване на Facebook в Windows и Android“. Понастоящем Apple направиха нещо подобно за Meta рекламите и ограниченията на tracking инструментите им след iOS ъпдейта през 2021г.

Ние, обаче, си оставаме същите – бедните потребители, въоръжени до зъби с всякакви таблети, лаптопи, компютри и смартфони, можем само да предполагаме накъде ще ни заведат решенията на Големите.

През 2011г. твърдях, че големият проблем на социалните медии е тяхната псевдо-органичност. Прогнозирах, че да показваш, препоръчваш и хвалиш стока напред във времето ще се превърне в нещо, на което трудно се вярва и трудно се обръща внимание. Може би съм се оказал прав?

Това, което не бих променил от 2011г. до днес, защото е актуално е, че всеки един продукт има потенциала да бъде оръжие за масово споделяне, предизвиквайки потребителите да асоциират продукта с някаква емоция и това да се разнася от уста на уста сред огромен кръг от хора. Днес именно емоцията носи добавена стойност за продуктите и тя зависи както от онлайн комуникацията, така и от комуникацията на живо.

В тази връзка – днес най-големия ви проблем може да са секретарката, която поддържа бизнес профилите в социалките или ядосаният от живота продавач-консултант, който нито иска да продава, нито да консултира който и да е било. Те също следва да са ваши оръжия за масово споделяне… но, уви, действат самоубийствено…

Наскоро, поради бъг във фейсбук – загубих възможност да влизам в профила си. Двуфакторната идентификация отказа да сработва. Профилът съдържаше над 10 години от живота ми под формата на видеа, снимки, мисли, коментари от приятели и пр. Всичко това изчезна, което ме накара да си спомня за тази стара статия за „оръжията“ за масово споделяне. Как може да не остане нищо след тях – освен чистите човешки спомени, емоциите, хората, опитът и т.н.… и, разбира се, 9 харддиска, където са всички снимки и видеа 🙂

Живеех дигитален живот под наем и просто ме изгониха от него 🙂

По-интересното е, че някак „се преродих“ дигитално и това ми позволи да „започна на чисто“ – да опитам да намеря нови приятели, но не които алгоритъма на Фейсбук ми подава – а такива, които други хора биха препоръчали. Когато новият ми профил събра 70 приятелства – попитах в два поста дали тези 70 души биха ми препоръчали поне още 70 свои приятеля, които считат за готини хора. Апелирах предложенията да включват и няколко мили думи за съответния човек. Оказа се интересен социален експеримент – само 4 души ме свързаха с готин човек от своите приятели.


Тази статия е разгледана общо 122 117 пъти от датата на нейното публикуване
Благодаря Ви за подкрепата! Надявам се тя да Ви бъде полезна и ще съм още по-благодарен ако напишете мнение в коментар или споделите статията в социалните мрежи.

  1. кожен калъф за samsung 18.08.2014 на 22:29

    Така е, всеки маркетолог ще потвърди, че емоцията носи голяма добавена стойност за импулсивните покупки. Аз не съм много За споделянето през смартфона на всеки 5 минути, защото това доста ти губи от времето. Поне лично мен ме дразни телефона ми да цъка през 2 минути съобщавайки, че някой е постнал нещо. Но пък имаме ли нужда от мнението на другите за някой продукт веднага се обръщаме към социалките.

    Reply
  2. Pingback: Защо нямам и (скоро) няма да имам смартфон?

    1. Ani Bojidarova 21.07.2011 на 14:45

      "vygbhjbhj" !!! …Да не те е уцелило някое оръжие:)

      Reply
    2. Ivo Iliev 21.07.2011 на 14:56

      такъв е звука след обстрела явно 😀

      Reply
  3. Стефан Русев 21.07.2011 на 11:39

    Доста поучителна история Иво.

    „емоцията носи добавена стойност за продуктите“ и тя е в основата на на разграничението между конкурунтите. Междудругото е и в основата на цената на продуктите. Колкото повече емоции предизвиква продукта толкова по-висока е цената му.

    Reply
    1. Иво Илиев 21.07.2011 на 12:25

      Много си прав, наистина си е така!

      Reply

Оставете мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.