Но пък лошо няма – отдавна не е имало тема, която не е за дигитален маркетинг, фейсбук или google.
Неподредени по никакъв критерий (освен по реда, в който съм се сетил) са 50-те неща, които дай Боже да доживея да направя 🙂
- двор, който води до горичка, минавайки през барбекю. Няма нужда от къща, само двора стига, но пък е добре да има добър интернет;
- сайт с истории на неуспяли хора – много може да се научи от неуспялите хора, а всички сме в даден момент от живота си такива. Пък и у нас всички са позитивно настроени към неуспялите – останалите(т.е. успелите) ги хейтят, т.е. ще има успех този сайт;
- още едно дете след някоя и друга година;
- още едно след още доста години – първите две, когато пораснат. Хем ще помагат и ще им е като тренинг, хем и за мен ще е забавна цялата лудница :));
- да намеря начин да продължа да обичам работата си до последно. Често съм се страхувал, че в един момент ще взема да я намразвам поради разни натрупали се през годините причини. Това ми е голям страх, не знам защо;
- да скоча с парашут. Искам да разбера за кое ще си мисля докато падам. За това, че живота ми зависи от парче плат с въжета. Или за това колко е красива гледката;
- да летя с балон;
- да имам свое собствено ATV, с което всеки уикенд да отделям поне 2-3 часа за карането му из околностите около града;
- да посетя всички европейски столици;
- да посетя Япония, най-добре след като обиколя столиците на Европа :);
- да си имам гараж, определено спестява някой ядове;
- да си взема лодка с вместимост 4-5 човека за дружен риболов или раздумка;
- да играем paintball с клиентите периодично;
- да се науча да свиря на китара – така и не се научих като хората. Подариха ми китара, но станах студент и не ми оставаше време, а ме беше жал инструментът да стои подпрян в ъгъла и да събира прах, затова я продадох;
- да завърша магистратура в сферата на дигиталния маркетинг – по мое време такива модерни неща нямаше;
- 5 дни на плаж в Хавай ще ми се отразят добре, макар да мразя да се препичам на слънцето;
- да изпратя децата си на първия им учебен ден;
- да ги изпратя и в университет;
- да заведа свое дете или жена му до олтара на сватбата им;
- да пробвам един път да моржувам – във Варна има едно-две места с много лебеди и мисля да се топна там с идеята да издържа минута примерно;
- да изкомпозирам саундтрак на филм или поне едно парче от него;
- да се събера поне още веднъж с приятели и цяла вечер да играем в някоя зала на компютърни игри;
- да имам собствен кабинет, който сам да си обзаведа и където да мога да пуша 🙂 ;
- да напиша книга – като си знам капацитета, вероятно детска с повече картинки;
- да имам хубав фотоапарат с готини обективи и да мога да си позволя достатъчно свободно време за снимане и учене на фотография – мисля, че това е нещо, което ако не ти е професия е уникално готино хоби и релакс;
- да пътувам на круиз;
- да поканя Марк Цукерберг и жена му на шкембе чорба с чесън и лют пипер във Варна;
- да съм лектор на TED;
- да имам възможност още поне веднъж да проведа лекции сред студенти – това е една много активна аудитория, която е слушател, но и развива чутото; все още необременена с миналото и по-скоро търсеща възможностите на бъдещето;
- с приятели-блогъри да създадем общ блог, в който да пишем различни теми, от тези, които читателите традиционно са свикнали да четат от нас;
- да летя в открития космос… все пак съм от онова поколение, което в детството имаше алтернативите като порасне или да сме космонавти, или милиционери… аз тогава исках да съм ученик, но след като бях – вече искам космонавт 😛 ;
- да не оставя кредити и борчове;
- да науча калиграфически техники;
- да спася живот;
- да имам изкован меч;
- да отида на лов;
- да стрелям със снайпер (може да ги съчетая с горното :));
- да науча морзовата азбука;
- да успея да изградя бизнес екип от 30 и повече души;
- да се науча да плувам като хората;
- да се науча да съм по-търпелив;
- да създам някаква иновация, нещо, което да е полезно за хората, но все още не е било създадено от друг;
- да бъда готин пра-дядо(хайде, може и дядо :)) и да умра достойно 🙂 ;
- да се науча да членувам в изреченията (хич ме няма в това, ама хич…);
- да си имам собствена кола, която да тунинговам по своя идея;
- да имам малка избичка за вино – един ден просто ще си го наумя и… отиде мазата 😀 ;
- да дам възпитание на децата си. Не е нужно да са по-добри от мен или от някой друг – всеки е уникален и несравни, и не бива да бъде поставян в никакви рамки. Не да ги науча да са достойни хора, защото „достойнството“ е нещо, което всеки разбира по свой начин, а всъщност всеки го постига през целия си живот ден след ден. Искам да ги възпитам да бъдат личности, които са част от обществото дотолкова, че да не загубят себе си. Направо ме е страх да си помисля какво ще успея да направя всъщност, но ще гледам да дам най-доброто от себе си;
- агенцията ми да има поне два международни офиса;
- да запазя себе си, докато търся по-добрата си версия;
- да имам мигове с онзи специфичен бурен ритъм, в който сърцето ти бие силно за някого, и да съхраня любовта към хората, които могат и искат да ми отговорят с нея.
… като се замисля 50 са малко… ние, хората, сме много неблагодарни и постоянно искаме. Още от момента в който сме малък ембрион, до смъртта си – винаги искаме нещо, постоянно и неуморно. Това ни движи напред, макар и до самия ни край.
След като написах тези 50 желания си помислих – дали ще изпълня всичките, или само едно, в даден бъдещ момент след това ще е еднакво безсмислено за мен, че съм го направил. Ако изпълня тези, със сигурност на тяхно място ще се появят нови 50, и нови, и нови… до самия край.
Да летиш в Космоса може да е също толкова уникален момент от живота ти, колкото е споменът от нечия усмивка. Затова 51-вата позиция в моя списък е да продължавам да имам онези уникални моменти на щастие, равняващи се всичките 50 неща, които искам да направя докато съм жив.
Comments (0)