10-те най-важни книги в моя живот

Денис е „виновен“ за тази публикация. Надявам се групата „виновници“ да се увеличим многократно – на мен лично ще ми е интересно и винаги ми е било интересно да чета подобни тематични „вълни“ в блогосферата.

Подредих 10-те най-важни книги в моя живот по хронология, с условието, че съвсем не са всички. Просто посочих първите 10, за които се сетих, че по някакъв начин са променили мисленето ми и възприемането ми за света и хората в него… пък в коментарите по-долу ще си побъбрим, надявам се 🙂

1./ Бирлибан

Струва ми се, че това по едно време е била и любимата книга на майка ми, защото с нея са ме приспивали през най-ранните години от моя живот. В последствие замениха книжката с плоча за грамофон – още помня веселия рефрен, а мина толкова много време. Сигурно никога няма да го забравя.

Книжката ме научи, че на човек могат да му се случат много интересни неща, дори си бях втълпил, че колкото повече порастваш, толкова по интересен става живота ти. В резултат на това, на тривиалния въпрос „Какъв искаш да станеш като порастнеш?“, аз отговарях: „Голям!“.

2./ Макс и Мориц

… и не само. „Пипи Дългото Чорапче“ също ми беше любимо четиво в първите години от живота ми като ученик. Тогава бях доста палав и инатлив – може би затова и този тип герои от книгите ми допадаха. Започна да ми харесва римуваната реч и опитвах да пиша стихотворения.

3./ Алиса в страната на чудесата

Завиждах й за всичко, което й се е случило. Надявах се да сънувам хиляди сънища като нейния. Като че ли тази книжка ме накара силно да вярвам, че няма невъзможни неща. По-късно разбрах, че наистина няма невъзможни неща – има невъзможни хора, но… това е друга тема 🙂

4./ „Под игото“ от Вазов

Първото, което направих, когато взех романа беше да прочета последната страница. След като се „успокоих“, че главните герои (spoiler 🙂 ) умират ми стана изключително любопитно какво е предизвикало това и защо точно те са главни герои. Мой фаворит беше чорбаджи Марко и тогава тайно се надявах един ден да съм като него.

5./ „По жицата“ от Йовков

Помислих си: „Когато нямаш какво да направиш явно трябва да излъжеш хората, че има какво да се направи?!“. Бях малко объркан от постъпките на Моканина. Замислих се за бялата лястовица, която олицетворява човешките мечти. Бях написал един дълъг литературен анализ по въпроса. Дотогава бях свикнал да гледам напред и надолу, вървейки през годините. Като, че ли този разказ ме накара да поглежда по-често и нагоре – към мечтите си. Мисля, че след него се научих да се оглеждам. Не е добре човек да гледа само напред, защото може често да се спъва; не е правилно да си гледаме и само в краката и да вървим с наведена глава, без да виждаме посоката; не може и да гледаме само нагоре – така има опасност не само да загубим посоката, но и да се спънем по пътя си. Затова реших да се оглеждам, да търся пътищата преди да тръгна по тях.

6./ „Черният котарак“ от По

Стана ми интересна всякаква чуждестранна литература, докато бях в гимназията. Преди това бях в един период, в който имах мания по книгите-игри – може би и това донякъде е подсилило желанието ми в последствие да търся някаква по-интелигентно написана литература.
От тази мрачна история осъзнах, че има някаква невиждана сила, която прави така, че всичко да се връща. Тогава бях леко запален по физиката и химията, и знанията ми от тези науки облякоха в някаква логика тази концепция, че нищо не остава безнаказано и невъзнаградено. Другото, което си направих като изводи е, че безизходицата може да накара хората да изпаднат в още по-голяма безизходица, затова, каквото и да ти се случва – не предизвиквай собствената си гибел. По принцип до ден днешен понякога съм доста импулсивен човек – като че ли книги като тази ме накараха да мисля малко повече преди да действам… а иначе разказа отрича алкохолизма… и черните котки?

7./ Photoshop Библия

Няма да ми повярвате, но адски често се опитвам да си спомня какво ме накара да взема това решение. Не ме разбирайте погрешно – обожавам това, което работя… просто не помня защо онова лято, година преди да завърша гимназията, реших да спестя пари, да купя тази книга и да жертвам ваканцията и морето за да я изчета, изуча и още септември същата година да започна да практикувам уеб дизайн. Трябва да спомена, че онова лято беше изключително тежко – ходих на уроци по солфеж, елементарна теория на музиката, хармония и пиано. Готвех се за 7-те изпита по музика на следващата година и трябваше да наваксам за няколко месеца няколкото години, които акранчетата ми от музикалното бяха пред мен. Бях страхотно объркан, притеснявах се какво ще стане с мен след година или две. Не бях сигурен във възможностите си да мина изпитите и да ме приемат във ВУЗ. Знаете как е…

Тази дебела книга изяде всичките ми спестявания от джобни и цялото ми свободно време, което тогава и без това си беше много размито понятие. През деня четях книгата и изпробвах наученото. Компютъра ми беше толкова смотан, че 5 пъти повече време ми отнемаше да работя на Photoshop, отколкото да чета как се работи на софтуера. Вечер до късно си правих сайт – бях убеден, че ще успея да изкарвам истински пари от него. Тогава уеб дизайнът ми се стори единственото нещо, което е някак сигурно и реално. Музиката като професия ми се струваше несигурно начинание, икономиката – неясно… В крайна сметка ме приеха студент и в двете дисциплини, но съм изчел в пъти повече литература за уеб, реклама и маркетинг, отколкото за финанси, счетоводство, педагогика и музикална теория… а всичко започна с Photoshop Библията.

8./ „Критика на чистия разум“ от Кант

В началото четенето на анализи и фрагменти от книгата ми действаше като „Бирлибан“ – приспиваше ме бързо и много ефективно. Ако някой смее да каже някога, че е разбрал всичко, което Кант е посочил в тази книга – значи този човек е най-големия лъжец! Още от гимназията ме влечеше философията и психологията, и това се засили през първата година от следването ми. Приеха ме „Музикална педагогика“ и „Финанси“, което означаваше – много обща психология, философия и педагогика първата година. Спомням си как доцента ми по философия пита „Някой чел ли е анализи върху „Критика на чистия разум“?“ и аз гордо вдигнах ръка, след което той ме пита: „Ти нямаше ли какво друго да четеш?!“.

Кант смята, че има две форми на съществуване – едната са нещата, които не познаваме, защото сетивата ни не ги улавят; другата са явленията – тях можем да ги видим, пипнем, усетим и най-важното – възприемем. Нали се сещате, че когато малкото детенце пипне горещия котлон то не го възприема напълно? Става му ясно, че пари, че боли и че повече няма да повтори, но котлона е все още непознат за него. Замислих се за авторите на художествена литература. Та те не познават напълно продуктите си и никога няма да ги опознаят, защото не могат да бъдат свидетели на милионите явления, които тези продукти, било то романи, поеми, разкази и пр., предизвикват у читателя. Учителката ми по литература в гимназията казваше, че ако литературното произведение е къща, в която живее автора, когато читателя погледне през прозореца, той вижда освен къщата и автора, и себе си – своето отражение в прозореца. Тези неща автора не може да ги види и усети никога.

Защо се впуснах в такива подробности? Защото тази книга може да ви накара да се съмнявате във възприятията си, във вижданията си и дори в идеите си. Това вероятно ще ви накара да се отворите към другите и техните гледни точки – поне на мен ми подейства така. Кант казва, че нещата съществуват сами по себе си, но съществуват и според начините, по които ги възприемаме. Така, че – нещата никога не са такива каквито са, а за да разберете какви са – питайте и себе си, и другите.

9./ „Основи на счетоводството“

Много важна книга за мен! Накара ме завинаги да намразя счетоводството и да не искам никога да се занимавам професионално с него.

Мнението ми за счетоводителите е, че са много умни, организирани и важни хора, които в момента са жертви на една демократична мода у нас. Това е една много сложна, но и много финасово-стабилна професия.
Между впрочем – жена ми е счетоводител.

10./ „Бъзззз маркетинг: Маркетинг на мълвата“ на Хюз

До преди да я прочета си мислех, че е достатъчно да втълпиш достатъчно убедително идеята си на някой, за да я монетизираш. След това разбрах, че „убедително“ не е достатъчно условие. Силата на провокацията и мълвата още веднъж доказват моите виждания за рекламата – тя трябва да носи радост и удоволствие. Когато сте влюбени искате да кажете на целия свят нали? Тази книжка ми помогна да разбера, че нашата мисия като рекламисти е да караме хората да се влюбват в рекламата, която им поднасяме – само така те ще я споделят на целия свят.

… и накрая…

Не съм голям читател, а топ 10 ми се стори прекалено миниатюрна класация – бих споделил още много книги. Всяка книга, която съм прочел е била важна за мен.

Предавам щафетата на блогъри, които 100% четат повече от мен и само мога да  предполагам за какви интересни четива ще споделят (надявам се, няма да ми откажат 🙂 ):  Майк Рам , Пламен Петров , Тодор Христов (на който трябва да благодаря за 10-тото заглавие в моята класация), Гери , Галена Иванова … о! я да викараме и представител от SEO агитката: Евгени Йорданов 🙂

Остава ми само да чета 🙂 Дай Боже – повече 🙂