Като един тотален лаик във фотографията, това е едно мое хоби, в което много обичам да експериментирам. Зимата направо си дойде и за любителите на фотографията това означава повече снимки на закрито. Именно по този повод реших да направя различни тестове най-вече  за портретни снимки в слабоосветено помещение (честно казано с енергоспестяващите крушки всяко нормално жилище си е с лошо осветление за добри снимки).

Трикът, за който става въпрос започна като един експеримент, който съвсем случайно доведе до много добри резултати. Възможно е и да го знаете, но все пак реших да го споделя, защото може да е от полза за някой, който използва безогледални фотоапарати с този вид изскачаща светкавица:

Идеята е, че тези светкавици имат две “раменца”, благодарение на които се сгъват и прибират. По този начин може с единия си пръст да държите лесно светкавицата в това положение, докато снимате:

Държейки я така насочвате силната й светлина нагоре към тавана, който пречупва тази светлина към обекта, който снимате. Това е т.нар. “bounce” техника на снимане, перфектна за снимане на закрито.

Лично аз поставям палеца си не върху горното “рамо” (както е показано на снимката), а държа долното рамо, така че да е допряно до тялото на фотоапарата. В тази позиция светкавицата не свети право нагоре, а малко и зад самия мен. Ако леко повдигна палеца си, ще започне да свети нагоре и леко пред мен, което именно е въпросния “bounce”, изглеждащ горе-долу така:

Установих все пак, че ако притискам долното “рамо” на вградената светкавица плътно до тялото на фотоапарата, резултата е най-добър и няма т.нар. “преекспониране” (прекалено осветяване на близките обекти, поради което те да загубят цвят и да “светнат” или “изгорят”). Това е особено полезно за снимане на портрети с 50 или 55mm обектив.

Настройки на фотоапарата:

Защото аз разполагам с NEX-6, настройките по-долу са описани най-вече за него, но в книжката на своя фотоапарат SONY ще намерите описаните менюта за и своя модел

• Отворете светкавицата и я притиснете с пръст както е показано и обяснено по-горе.
• Поставете 50mm портретен твърд обектив (може и китовия, поставен на максимален зуум като компромисен вариант). При моите тестове съм ползвал стари ръчнофокусни 50 и 55 милиметрови обективи като Auto Chinon, Pentax-M, SMC Takumar, Auto Revuenon, Cosinon и Helios 44-2, както и автофокусния SONY SEL5018. Обективите, които ползвах са светлосилни на 1:1.7 и 1:1.8, с изключение на Helios-a. Като цяло предпочитам ръчнофокусните обективи, защото там мога да им отворя блендата на максимум, а не фотоапарата да я контролира.
• От колелото горе избирате режим “S” (Shutter priority mode), т.е. режим, в който може да контролирате скоростта на затвора на блендата. При автофокусните на SONY може да минете и в режим “A” (Aperture priority mode) с цел да контролирате блендата.
• Въртите другото колело горе, докато не зададете скорост на затвора s=1/80 (тази цифра се показва като 1/80 най-често в долния ляв ъгъл на дисплея). Задаваме 1/80, защото 50-те милиметра на обектива се приравняват към crop фактора на сензора на фотоапарата и се получават около 75 милиметра. Най-близкото число до 75 е 80, затова задаваме него. Кадъра ви ще е тъмен, а картината ще “сече”(бави), но това не бива да ви притеснява, защото сте в режим със светкавица. Ако сте с автофокусен обектив на A режим, настройте блендата на максимален отвор. Например при SEL5018 трябва да е настроена на 1.8
• Задайте ISO 100 (ако сте с по-“бавен” обектив, например ако ползвате китовия, може да се наложи да вдигнете ISO-то на 200, 400 или 800 – може да тествате как е осветеността според различните настройки и да зададете тази, която ви допада най-много)
• От менюто “Camera” задайте “Flash mode” да бъде “Rear Sync”
• От менюто “Brightness/Color” избираме “Creative Style > Portrait”, като задаваме за него настройки (options) -3 / 0 / -3 за трите му параметъра. По този начин имате не само добри възможности при постпродукция на снимки, но и на видеа. Може да ползвате и Landscape в случай, че сте със стар ръчнофокусен портретен обектив, като увеличите с една единица настройката за контраст, с което ще компенсирате евентуалната по-слаба острота на тези обективи.
• От менюто “Brightness/Color” може да се наложи да настроите “Flash Comp.” на + 0.7 до + 2.0 ако обектите са по-тъмни (за да не вдигате многo ISO-то), или да намалите до – 2.0 ако хората и обектите “светват” повечко. При мен не се е налагало да бутам тази настройка.
• От FN бутона (би трябвало да е близо до спусъка на фотоапарата) може да настроите и White Balance (или “WB”). Защото светкавицата има “студена” светлина, ако set-вате Custom WB, вземете “проба” от бял обект в помещението, който леко синее. По този начин кадрите, които снимате ще компенсират студената LED светлина от светкавицата ви и ще изглеждат по-“топли” и приятни. Ако пък нямате време и възможност да задавате Custom WB, директно ползвайте единия от двата готови режима – “Daylight” или “Cloudy”. В повечето случаи компенсират добре и цветността също е добра.

Остава да фокусирате и снимате 🙂

Снощи направих кадър с тези настройки и ръчнофокусен Cosinon, при който светлината в помещението е от 3 енергоспестяващи лунички, всяка по мисля 23W на тавана:

Снимката не е обработвана, само е намален размерът й във Photoshop. Тези от вас, които са ползвали добрите стари ръчнофокусни обективи знаят колко е трудно понякога фокусирането с тях, дори със страхотните възможности за Focus Peaking на SONY безогледалките. Като добавим и тъмницата в помещението, както и малкия ми син, който постоянно щъка и не седи на едно място, докато го снимам – предизвикателството поне за мен е огромно. Тествах и на почти пълна тъмница – резултата е наистина отличен.

Затова се радвам, че преоткрих тези настройки. Сигурно всичко изписано по-горе звучи като голям виц за професионалните фотографи, но за мен, като любител си е равносилно на магия :)) Надявам се това да е от полза и за други любители на фотографията, които искат да снимат бързо и безпроблемно портрети в тъмни помещения.

В последствие се сетих, че вместо да държа с пръст светкавицата нагоре, мога да сложа ластиче, закачено на визьора и светкавицата. По този начин ластика държи светкавицата винаги нагоре и не я мисля, макар че изглежда малко шантаво. И все пак съм пробвал доста по-шантави неща – например да сложа парче мрежест чорапогащник пред обектива, за да направя по-soft пряката светлина от прозорци и лампи, като така спестя едни над 100лв. за филтър 🙂

Експериментирайте, а ако споделите различни други трикове ще съм ви повече от благодарен, защото темата ми е много интересна и приятна, а със сигурност още почти нищо не знам по нея.