Денислав Георгиев ме покани да участвам в интересна блогърска инициатива.
Не вярвам някой да не обича да подарява книги, но може би рядко се сещаме, че те могат да бъдат отличен подарък за всеки. Май ги позабравяме, когато избираме подарък? Книгата е най-лесното нещо, което можем да подарим на любим човек, особено когато сме я прочели. Така ще имаме още една обща тема и споделена емоция – какво по-хубаво от това?
Признавам, че не съм много по четенето, защото последните години рядко имам времето и нагласата за това. Все пак, когато някой ми подари книга й отделям внимание и я прочитам, защото смятам, че така бих могъл да опозная повече този човек, а и защо не – да намеря новата ни интересна обща тема. Това е страхотно, такъв подарък винаги впечатлява.
Няма да ви казвам да четете повече – това не е състезание, а нагласа и възможност. Ще ви кажа да споделяте повече – споделете любимата книга с любим човек! След това опитайте да разговаряте по темата от книгата – ще видите как това е универсален ключ към опознаването на всяка душа по един уникален начин. А и не е ли страхотно ако по-малко говорим за проблемите от ежедневието и вместо това разговаряме повече за историите, емоциите, поуките и знанието от книгите?
Ако трябва да кажа аргумент против подаряването на книги – може би не е добра идея да подарите книга, която преди това не сте чели.
Денис е написал няколко реда за подаряването на книги на деца, което ме накара да се престраша и да споделя мнение като родител на почти 3-годишен син. Книжките са били една от най-интересните ни игри със сина ми – просто, защото това за него е възможност да сме заедно и заедно да влезем в някой приказен свят. Това е нещо много важно и ценно за всяко дете и неговите родители – поне аз така го усещам. Понастоящем синът ми често ми връща жеста, като ми разказва някакви негови измислени приказки по картинките, които вижда в неговите книжки. Това е още по-страхотен момент, който заедно си имаме. Затова не виждам нищо лошо, напротив.
Говорим си с други родители за таблетите и книжките – кое е по-добре да се дава на децата и пр. Не мисля, че трябва да има някакви ограничения – смятам, че и двете неща по възможност си имат своята полезност и няма нужда изобщо да се съпоставят, камо ли ограничават. Децата опознават света и го описват чрез своите представи и инстинкти – нека не забраняваме никоя част от него за тях. Особено света на въображението, което дават книгите!
Подарявайте истории, емоции, въображение – книги! Всеки го заслужава!
Може би е време да поканя трима блогъри да се включат по темата в своите блогове. Знам, че те определено имат какво да кажат по темата, затова смело ги предизвиквам да си излеят цялото дарслово по въпроса за подаряването на книги 🙂
Това са най-новия член на блогосферата,за когото знам – Роси Георгиева , съответно и най-старият (но само на блог, не и по душа, сърце, години, брой бели коси) блогър, който с кеф чета – Пламен Петров от Blogatstvo.com и на трето място (но не и на последно) още един приятел и блогър, който определено ще има какво да сподели по темата – Ицо Стоянов
Надявам се да приемете предизвикателството 🙂
Comments (0)