Защо не правя политически кампании

Простете ми, че този пост ще е сравнително безполезен – обикновено се опитвам тук да публикувам полезни неща, но се надявам, че написаното по-долу ще е достатъчно обяснително и пределно ясно.

Wikipedia има доста добро обяснение на понятието „политика“, но моето е различно. Според мен „политика“ се дефинира като: „Енергично търсене на виновници“.

Нали знаете каква е разликата между Хитър Петър и Настрадин Ходжа? Първият е нашият неписан национален герой – той майсторски надхитрява опонентите си, което го прави страшно готин. В същото време вторият опитва не да надхитри, а да измами – съответно той е негативния персонаж, злодея в историите. Имам чувството, че в нашата политика успешният политик се приемат за Хитър Петър, а неуспешния – за Настрадин Ходжа.

И докато се чудим дали еди-кой-си ни е надхитрил, или по-скоро ни е измамил, в един момент ни писва. Защото и в двата случая става дума за някакво прецакване. И започва едно търсене на виновника (виж определението по-горе). Поправете ме ако греша, но в България понякога това да прецакаш някой е повод за гордост, дори пример за подражание. Един вид – надхитрил си го умело.

Та къде в тази история би трябвало да се намирам аз, или друг колега маркетолог или пиар?

Някъде по средата между хитростта и измамата. Трябва да се грижим онзи Хитър Петър, който ни е наел да не го изкарат Настрадин Ходжа. В другия случай гледаме да изкараме нашия Настрадин Ходжа – Хитър Петър.

Замислих се защо Хитър Петър няма фамилия, но има прякор. Естествено – защото това може да е всеки един от нас във всеки един момент. Настрадин също няма фамилия – универсално препознат герой.

Аз не искам да съм нито Хитър Петър, нито Настрадин Ходжа. Независимо, че е готино, а през няколко години – дори модерно. Аз искам да съм Иво. Не Хитър Иво. Не Иво Ходжа. Само Иво ми е достатъчно.

Бъдете абсолютно сигурни, че не всеки политик, партиен член или привърженик е Хитър Петър или Настрадин Ходжа. Има доста достойни хора, и това е великолепно. Проблемът е, че тези, които опитват да ни наемат в политическите кампании са точно един от тези два приказни героя. Аз не искам да съм част от тяхната приказка – искам да съм част от реалността. Тази, в която съм достатъчно умен, за да позная платените коментари, черния политически PR, фалшивата пропаганда и всичката гнусотия, която осъзнато ми се предлага. И въпреки това, когато дойде време, да отида и да гласувам.

Обикновено на избори времето, за което си търсим оправдание защо да НЕ гласуваме е многократно повече от времето, за което можем да отидем и да пуснем бюлетина в урната.

И стига с тези приказки! Не искам да живея в приказка само, за да чакам финала „три дни яли, пили и се веселили“. Почивните дни в България са два.


Тази статия е разгледана общо 1 пъти от датата на нейното публикуване
Благодаря Ви за подкрепата! Надявам се тя да Ви бъде полезна и ще съм още по-благодарен ако напишете мнение в коментар или споделите статията в социалните мрежи.

Оставете мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *