Търся пример аз реален
в туй да бъда социален
и да имам този патос
да ъпдейтвам своя статус.

Рекох си: „Ще почна тука
да си ползвам аз Фейсбука“
Търсих де върху „стената“
да си шибна аз главата.

Друга е била хавата –
пишело се на „стената“.
Че какво ли да напиша?
„Развали ми се Москвича“!

Никой не му пука хич
баш за моя стар Москвич.
Само пращат ми покани
за безумия подбрани.

Май на Twitter ще обърна.
В Facebook няма да се върна.
Да, но изненада скрита:
тука пък се чурулика.

И какво да чуруликна?
Хич не мога да му свикна.
Как да туитна 2-3 стиха –
символите се свършиха?!

Ще се вкарам в Google Plus
щото съм модерен, с вкус…
Там пък само партизани?!
Няма никакви мадами!

Социалките разбрал
стигнах сам до извод стар,
че живота социален
просто не е виртуален.


Тази статия е разгледана общо 1 пъти от датата на нейното публикуване
Благодаря Ви за подкрепата! Надявам се тя да Ви бъде полезна и ще съм още по-благодарен ако напишете мнение в коментар или споделите статията в социалните мрежи.

Оставете мнение

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.