Ще бъда кратък. Живея във време, в което у нас всеки ден едно дете е изоставяно от родителите си, в което обществото осъжда бабите-майки и непълнолетните майки, в което “планирана бременност” са две напълно несъвместими думи, защото днес бременността се планира не само с партньора, но и с работодателя, социалните служби, здравните служби, икономическата среда в страната и пр., и пр. Времето, в което ни е страх къде ще пуснем децата си и как и дали те ще се върнат обратно те. Времето, което всяка година създава само за един ден работа на медиите, благотворителните организации, политиците и педофилите. Тези хора в този един ден, 1-ви юни, ангажират вниманието ни към себе си повече, отколкото към децата.

А те, децата, нямат оплаквания. Каквото им е интересно си го учат я от родителите, я от училище, я от улицата, я от интернет… Не знаят какво е пиар, рейтинг или кауза. Оставили са се в нашите ръце и протягат своите към тях. Колко деца можете да съберете в прегръдката си?