… чисто и просто пет истории с неочакван край…

Тя беше вперила поглед в плоския екран, сякаш там бе събран целият й свят, цялата необятна вселена, живота и всичко останало. “Защо го наричат “плосък”, след като крие толкова много неща зад няколкото инча” се питаше тя понякога… но сега тя не се интересуваше от тези неща. Вниманието й беше грабнало нещо друго, нещо толкова силно и вълнуващо, че тя ту леко се подсмихваше, ту сбръчкваше чело и гледаше дяволито. Завиждате й? Искате да сте като нея? Можете го и никой и нищо не може да ви спре, защото порното в Интернет е безплатно и се намира толкова лесно! Дерзайте!

• • •

Той работеше от сутрин до здрач. Часовникът на мобилния му телефон се беше превърнал в неговия командир и строг началник винаги, когато алармата звъннеше. Сякаш тази аларма казваше “Ставай, марш!” и нашият герой като по команда се разсънваше за секунди и отиваше на работа. Никак не му беше лесно, имотът бе огромен, а градината не можеше да се обхване с поглед! Понякога той изтриваше челото си, търсещ сам пред себе си оправдание за кратката си почивка, и си спомняше с малко тъга как дворчето му някога отдавна имаше едва две овощки и малко тревичка наоколо. Какво се промени? Какво го накара да иска да печели още, и още, и още… Защо, по дяволите, някога беше решил да се захване с това! Работата му го беше сграбчила в своя капан и стискаше примката все по-яко и безмилостно. Единственото, което му беше останало бе надеждата сървърите на Farmville да изгорят в случаен пожар и никога повече да не проработят, но след Dir.bg и тази надежда постепенно изчезваше…

• • •

Ръцете й трепереха… и тя не знаеше защо. Дали заради многото изписани страници или заради тръпката от идеята, която искаше час по-скоро да сподели на света? Буквите сами се нареждаха, ставаха думи, а те – изречения като на магия. Тя не се замисляше, беше сигурна какво трябва да напише и как трябва да го разкаже за да открадне вниманието на другите. А те бяха готови да я чакат колкото е необходимо, за да им даде тя ново парче емоция, нови трохи с идеи. Чакането винаги си е струвало и тя го знаеше, затова гледаше да не бърза, макар да ставаше точно обратното – нямаше търпение и това караше ръцете й да треперят… изведнъж и двете оформиха юмруци… на екранът се появи съобщение: “Error establishing mySQL database connection for your blog”.

• • •

Той никога не е бил груб, особено, когато срещу него стои млада дама. Всъщност… той не беше съвсем сигурен дали тя бе млада, една дама не бива да се пита за възрастта й, но в този момент това нямаше никакво значение. Тя го провокира, поигра си с него и това го накара да забрави, че е порядъчен джентълмен. Той знаеше, че тя няма да го чуе, че е упорита и независима. Знаеше, че за нейното внимание се молеха хиляди други, които вероятно бяха чакали повече от него, вероятно бяха по-достойни от него, по-търпеливи, по-сигурни, че ще успеят. А той? Той беше загубил търпение, стана груб, разкрещя й се, заглуши нежният й и учтив глас с неговите викове. Това бяха викове от възмущение, отчаяние, безсилие… а тя все повтаряше: “В момента всички наши оператори са заети. Моля, опитайте отново. Вашето обаждане е важно за нас!”

• • •

“Къде ли е? Какво ли прави? Няма да му досаждам! Стига толкова! За каква ще ме помисли?! Защо ли се заблуждавам, той изобщо не си мисли за мен в момента!” – тя премисляше всичко това отново и отново. Лицето й сменяше гримаси на радост, яд, отчаяние… ръцете й бяха във въздуха с наострени пръсти, сякаш беше хищник, готов да впие нокти в плячката си. Какъв неуверен хищник! Толкова плаха и неуверена, защото знаеше, че плячката може би отдавна е на хиляди километри. Може би дори не си струваше да се занимава с въпросната плячка! И докато тя си мислеше за всичко това лицето й изведнъж грейна от надежда. На хоризонта се появи новата плячка! В прозореца на чата се изписа “asl pls?”.