Зукърбърг го е кръстил „стена“ – мястото, където всеки пише и споделя, като по този начин оставя нещо от себе си. Така някой друг може да го види. Много интересно име за нещо виртуално, което не можем да докоснем или разрушим, нали?
Историята познава различни видове стени – някой от тях са били преграда между хората, други – повод за сплотяване, а трети са вдъхвали сигурност.
Замислих се – ако facebook ни предоставя наша собствена дигитална „стена“, то, като всяка друга стена, тя би трябвало да има две страни. След като аз мога да виждам само едната от тях – кой може да вижда другата и какво има върху нея? Мислили ли сте над този въпрос? Малко е стряскащо…
Исках обаче да поговорим за нещо друго. За една, може би, универсално приложима идея, която искам да ви споделя.
Днес социалните мрежи са мястото, в което хората търсят и получават внимание. Получава се така, че вече е все по-трудно да си откраднеш вниманието на другите, защото те често са заети със същото нещо. Същевременно ние искаме да комуникираме с хората за да получим техните мнения за това, което ни вълнува, това, от което си изкарваме прехраната или това, което имаме като проблем или въпрос.
Затова ние създаваме тази „стена“, която ни дава възможност да споделяме и да ни споделят. Метафорично казано, проблемът е, че за да изградиш уютен „дом“ ти трябват поне още три стени и някой, с който да ги споделяш.
Малко са хората, които искат да изградят такъв Дом. Малко са хората, които искат да водят толкова близка социална комуникация. Малко са тези, които искат да покажат освен предимствата и качествата си, и недостатъците.
И все пак, ако за миг си представите, че комуникацията в социалните мрежи е стая, аз искам тази стая да има следните четири стени:
Стената, където е Вратата – Нашите предци са считали стоенето на прага на един дом за голямо неуважение към стопаните. Разговорите стават или извън, или вътре в дома, но не на прага. Затова трябва домът ми да бъде такъв, който не притеснява моите гости да прекрачат границата му и да влязат в него. За да стане това, аз самият не бива да се срамувам от нещата, които ще покажа в своя дом. Аз, моята дейност и моят начин на живот си имат своите недостатъци и ако се опитвам да ги прикрия, малко ще са тези, които биха прекрачили моя праг. Аз съм обикновен човек, имам си някаква професия, някакъв бизнес и нито аз, нито дейността ми сме перфектни – няма и нужда да се представям по този начин, защото така ще подведа гостите на моя дом. Никой не обича да го лъжат още от прага.
Стената, където е Прозорецът – Представям си моят Дом с прозец, който се намира точно срещу вратата му. Хубаво е, когато човек влезе да види слънцето и гледката отвън. Това му помага „да си свери часовника“. Например, ако навън вали – поглеждаш през прозореца и взимаш чадър, преди да излезеш. Ако се чудиш дали е студено или топло – поглеждаш отново и виждаш как са облечени другите хора.
Добре е да „поглеждам през прозореца“ по-често и да виждам как другите водят своята социална комуникация. Трябва да знам каква е средата, начинът на общуване, порядките на хората в социалните мрежи. Това ще ми помага „да си сверявам часовника“ и да научавам как гостите на моя Дом да се почувстват по-добре и по-уютно – като у дома си.- Стената, където Аз пиша – Щом прекрачи прага всеки мой гост може да я забележи. Прозорецът я огрява и написаното често избледнява, затова трябва да обръщам периодично внимание на тази стена. Понякога доста се притеснявам, когато гостите четат написаното на тази стена – не знам как ще реагират, дали ще го приемат или не, какво ще кажат за мен на приятелите си, какво мнение ще си съставят. Гледам тези мисли никога да не ми пречат да бъда искрен в това, което пиша и това, с което се представям. Оказва се, че е много трудно да си искрен, но е важно да съм такъв, защото в социалните мрежи доверието е най-важното нещо. Моля своите гости да прочетат написаното от мен и да ми кажат мнението си – добро или лошо – приемам го, нека заедно с тях помислим за това как да съм по-добър като характер и професионални качества. Критиката е сигнал, че нещо трябва да се промени. Похвалата също е сигнал, че нещо трябва да се промени. Какво? Заедно с моите гости ще дадем отговор на този въпрос. Заедно!
- Стената, където Те пишат – Тази стена също привлича вниманието още от вратата на моя измислен Дом – на нея пишат Те, моите гости. Тя гледа точно срещу другата стена, където пиша аз. Тя също бива докосната от лъчите, идващи от прозореца на съседната стена. Досещате се – мога да издебна гостите си и докато четат написаното от мен, аз мога подмолно да изтривам написаното от тях, защото ще са с гръб. Все пак не бива да правя неща зад гърба им – не е редно, искам те да са ми приятели и няма да е честно спрямо тях – те ще разберат, ще се ядосат и не знам какво ще предприемат след това. Давам им възможност да прочетат това, което съм споделил и да го коментират на тяхната стена в срещуположния край на моя измислен дом.
Така те се чувстват част от този дом. Така с тях ставаме по-близки, говорим си естествено и нормално, очи в очи, казвайки директно това, което мислим. Те ми помагат и аз им помагам. Благодарни сме за това един на друг. Това е силата на социалната комуникация – заедно с моите гости създаваме нашата социална мрежа, в която всички се интересуваме от някаква обща тема и си помагаме. - От другата страна на прозореца – Всеки отвън може да погледне какво се случва в моя измислен Дом – нужно е само да надникне през прозореца, който няма завеси. Знам, че когато човек погледне през прозорец вижда не само това, което е вътре, но и своето отражение върху стъклото. Сигурен съм, че много хора ще любопитстват да надзърнат през прозореца, преди да се решат да прекрачат моя праг. Сигурен съм, че някой от тях няма да са с добри намерения, но това не ме притеснява – в моя Дом не съм сам, с мен са моите приятели, моите гости, които ме подкрепят. Тук сме заедно и натрапниците нямат шанс.
- Отвъд четирите стени – Тях хората могат да ги надраскат както си искат и аз трудно ще разбера за това, защото ми отнема доста време да поддържам своя измислен Дом и да обърна внимание на гостите в него. За сметка на това тези мои гости излизат навън и виждат какво има отвъд четирите стени – така те са моите „очи“ отвъд четирите стени. Често, връщайки се, моите гости водят свои приятели – това е така, защото гостите ми знаят, че в моя Дом си говорим на конкретни интересни теми, които вълнуват всички ни.
- Отвъд моя измислен Дом знам, че има още много места, където протича някаква социална комуникация. Опитвам се да ги сравня с моите четири стени на социалната ми комуникация. Опитвам се да намеря пропуските си и да ги поправям.
… като за край 🙂
Има някаква мания за прословутите фейсбук страници. Не е само у нас – по целия свят е. Надявам се с тази моя метафора да погледнете на своята фейсбук страница не като на поредната стена, на която може да опънете билборда си и да налепите плакати, а като на място(виртуална стая, виртуален дом), където създавате атмосфера, приятно чувство, емоция. В центъра на това място може да поставите всичко – ваш въпрос, продукт, услуга, марка. И всички те ще бъдат успешни, защото ще получите идеи за тях, ще получите запитвания и т.н.
По правило успешните хора и брандове са богатите. В социалните мрежи успешни са тези, които не се притесняват да говорят открито за своя успех. Може да си направите експеримента да опитате – мисля, че не е толкова страшно.
Ще завърша с една максима, която много ми допада и често съм я споделял във връзка със социалната комуникация и присъствието в социалните канали: Научете се как се създава Дом, а не как се размахва чукът за да го построите.
P.S.: Ако се чудите какви „гости“ биха посетили вашият „дом“ – кликнете тук.
Иво Илиев
___ Повече за автора четете от тук | YouTube канал | Facebook страница ___ Иво Илиев e управител на дигиталните маркетинг компании BOLANDILA и InteractAGE. ___ Иво Илиев е практик в сферата на маркетинга, рекламата и комуникациите от 2003г. Има богат опит в маркетинга и рекламата на международни компании. Практикува като консултант, водещ на корпоративни обучения, лектор. ___ View all posts by Иво Илиев
[…] […]
Hi Ivo, this is a great metaphor to use. We often think of the 'wall' but to imagine a' Door' and 'Window' in it adds to our appreciation!
Thank You very much, Anthony!
Харесва ми тази метафора! А дали важи и за фейсбук представата за дома, която българите имат – "Моят дом – моята крепост"? Между другото, думата "стена" може да се асоциира и с "крепостна стена"… 🙂
Блог на Иво Илиев | Моите четири „стени“ в социалната мрежа http://t.co/0ezQMAb via @ivosiliev
Трябва да станеш учител до 3 клас в някое училище. От малки децата не са обучавани на споделяне; общуване; приятелство и човешко отношение между човец. Абе доста народ може да вземе своите истини от тази публикация. Въпроса е, че трябва да ги предава на поколенията….
Днес социалните мрежи са мястото, в което хората търсят и получават внимание. Получава се така, че вече е все… http://fb.me/YXVq54gj
Блог на Иво Илиев | Моите четири „стени“ в социалната мрежа http://t.co/INcMEPF via @ivosiliev
Блог на Иво Илиев | Моите четири „стени“ в социалната мрежа http://fb.me/RK49Afqk
Моите четири „стени“ в социалната мрежа:) http://fb.me/CEMGVr2e