За какво даваме 10лв. всеки ден? - 10лв. са две кафета и две коли в заведението; - 10лв. са едно…
Ако не съществуваха паричните знаци и аз притежавах две кози, кокошка и петел, определено след най-много година щях да намразя козето мляко и яйцата. След две години щях да намразя и пилешкото, а и козето месо. След две години вероятно щях да имам 4 кози, 4 кокошки и 2 петела, което без да се замислям би ме накарало да заменя част от този добитък за две крави и две прасета примерно. Така ще имам кози, кокошки и петел, прасета и крави. След още две години и това няма да ми е достатъчно – напълно в реда на нещата аз ще имам още повече добитък и пак ще отида до пазара за да заменя част от него за друго, което до момента не съм притежавал. С всички ни е така – искаме това, което нямаме, а когато го получим му се насищаме и търсим резултата от новото състояние, в което сме преминали.
Някой наричат тези състояния капризи, други – мечти, трети – амбиции. И ние цял живот сме изпаднали в тези състояния. Те ни карат да мислим и действаме по определени начини, учат ни да се стремим да не губим, учат ни да се стремим да ги задоволяваме по-бързо и по-качествено, учат ни да губим представа за цената, с която го правим.
В един момент страховете от загубата на нашето имане стават по-големи от амбициите за това имане. В един момент можем да губим толкова време в оплакване от липса на пари, че да не ни остава време да правим друго с тях. Това не е икономическа криза, това е нашата лична криза, в която липсата на нещо за нас е по-важна от самото нещо.
Да се върна на примера с козите, кокошките и петела. Ако мъжката коза се разболее и умре, то, на пръв поглед, аз имам три избора:
– повече да не ям козе месо, защото иначе няма да има от къде да взема козе мляко;
– повече да не пия козе мляко, защото ще съм заколил женската коза заради месото;
– да заменя кокошките и петела срещу мъжка коза и така да се разделя с яйцата и пилешкото;
Ето как липсата на мъжката коза ме тласка към още повече загуби. Защото аз искам хем да ям пилешко, хем да ям козе, хем да ям яйца и да пия мляко. Искам го сега, днес, не мога да понеса повече липси!
Да, но сигурно някой от вас, скъпи проницателни читатели, вече се сетиха за четвъртия избор, който мога да направя. Може би най-правилния избор. Да заменя женската коза за още кокошки и петли, да остана временно без мляко и козе месо, но след това, когато пилците ми се размножат, да заменя част от тях за две нови, млади мъжка и женска кози.
Но… стига сметки с добитък – живеем в паричен свят с парична система – нека прехвърлим примера в реалността ни. Ако вместо козите и пилците ние разполагаме с валута и работна ръка, какво ще стане ако загубим част от парите си? Как ще ни се отрази това? Как ще реагираме? Какво да предприемем за да си върнем парите отново? Отново вариантите на пръв поглед са три:
– да уволним част от работната ръка и така да спестим пари от заплатите им, но пък да загубим ценни кадри и шанса си за развитие или повече продукция;
– да намалим заплатите на всички, като така спестим пари, но пък и намалее стимула за работа и съответно падне качеството на продукцията;
– да намалим производството, спестявайки парите от него.
А какво ако инвестираме останалата част от парите, които имаме? Вероятно ще си върнем загубите, но е възможно и да загубим всичките си пари. И в двата развоя обаче ще спечелим някой неща, които съзнанието ни е изключило напълно поради постоянните мисли за липсите и загубите, които сме претърпяли.
Ако не уволняваме работниците, не намаляваме продукцията си и не разваляме качеството, ако действаме бързо, никой от нашите бъдещи партньори няма да разбере, че икономическата криза ни е засегнала. Така имаме предпоставки за инвестиции, нови партньорства, дори продажби на дялове. Можем да обясним на работниците, че тяхната роля става по-голяма, защото сме преценили, че въпреки паричните си загуби искаме техните условия на труд да не се влошават, вярвайки, че заедно ще преодолеем този труден момент. Така работниците ни ще знаят какви са вариантите, които предстоят в бъдеще и това ще ги мотивира.
Разбира се може и нищо от тези неща да не се случи. Защо? Защото богатството е избор. Д-р Робърт Стоун казва, в тази връзка, следното:
„Друидите са били богати. Били са богати, защото са избрали да бъдат богати, а щом вече са направили този избор, са знаели как да показват богатството си. Взаимно са се учели на това, но рядко са споделяли мисловните си практики с останалите хора. Това, което всички знаем днес, е, че са умеели да карат хора от всякакъв ранг да им правят подаръци.“
и допълва:
„Психолозите знаят, че някои хора се противят на промяната. Рутината и привързаността към статуквото ги карат да приемат новите събития като заплаха и да се стремят да ги “напъхат в чекмеджето”.“
… така, че ако сте приели, че сте богат, то трябва да приемете и липсата на пари не като заплаха, а като положителна посока, стимул към бъдещето. Богатството не е статукво, то е избор, множество избори, множество решения.
Дали това звучи наивно или глупаво?
Защо не. Може да е наивно и глупаво. Едно обаче е сигурно – стойността на парите не е константа. Именно заради това ние не можем да сме константно богати или константно бедни завинаги. Ние сме такива, каквито се чувстваме и както се възприемаме. Всичко е въпрос на нашия избор.
Като за начало предлагам да изберем да бъдем богати. Избираме го! Независимо дали ще сме богати на кози, кокошки, петли или парични знаци.
Ако отворите прозореца ще откриете един хубав, топъл и слънчев, изпълнен с възможности ден. Ако отворите фирмената каса може да откриете криза, проблеми и безисходица. От вас зависи с кое от тези две неща ще си запълните времето… но… да мислим за това как нямаме пари днес, а не как можем да изкараме пари утре си е жива загуба на време, която ако превърнете в хронично „заболяване“ може да доведе и до други не по-малко невъзвратими загуби.
Вземете решение!
Comments (0)