През 2011г. една от социалните мрежи стана третата по население държава в света. Тогава написах статията "Оръжия за масово споделяне"…
- В момент, в който едновременно в съзнанието ни нахлуят мислите „нямам какво да споделя във фейсбук“ и „толкова ли е смотан животът ми?!“. Точно в този момент можете да създадете такъв статус, че дузина ваши приятели да се чудят едновременно в един и същ момент дрогирате ли се, имате ли психични заболявания, какво ужасно нещо ви се е случило и т.н. Признайте – странно е да обясниш в над 10 изречения снимка на някакво листо, или капка конденз по стъклото.
- Когато темата е метеорология.
- Когато видиш някой як статус и в този миг едновременно вземеш две решения: 1. „трябва и аз да имам толкова яко нещо като това“ и 2.“няма да го reshare-на“.
- Когато си мислите „глей’ с’я к’во ще я/го направя тая/тоя!“. В този момент затворете фейсбук и започнете да мислите над темата: като я/го направя каквото ще го правя какво следва после? Мислете докато не избистрите ясен отговор… и не разберете, че отговорът не е само един, и не е съвсем ясен. А може до тогава и да ви е минало.
- Помнете, че в интернет никой от нас не споделя всичко и всякак! Защото имаме време да редактираме няколко пъти, да помислим няколко пъти и да се откажем и самомотивираме няколко пъти – доста неща остават недоизказани. Не се притеснявайте от нещата, които хората ще напишат в статус, под вашия статус, или другаде в нета – страхувайте се от премълчаните неща, защото след време нито ще разберете откъде ви е дошло, нито защо е толкова хронично и голямо. Не използвайте фейсбук ако не си готов за това.
- Когато искате да споделите нещо, което няма полезност за другите. Няколко бързи примера: снимка на разхода на гориво, снимка на вашия duck face, снимка на duck face с ушички на меченце или котенце, често се случва със статуси от 1 до 6 думи („спи ми се“, „изпихте ли сутрешното кафе?“, „как сте“, „otgovariam na vseki koito mi pi6e vapros“ и пр.)
- Когато търсите порно… или всичко по-софт по темата. Защото ретаргетинга направо ще ви разкаже играта след това.
- Секунда! Да помислим за момент! Колко често пишеш статуси (не коментари), които се отнасят за някой друг? А колко често пишеш статуси, които се отнасят за теб? Ако поне 1 ден в рамите на поне 3 месеца не ти се случва съотношението да е обратно (да пишеш повече за другите, отколкото за себе си) – може би е добре да ограничиш фейсбука.
- Когато пускате статус повече от 10 изречения. Може би трябва в този момент да помислите за място, където имате повече права, възможности за разпространение и контрол… например блога, сайта. Често тази точка ни връща на точка №1 – за да докажем, че животът ни не е смотан започваме да обясняваме в няколко абзаца неща, които се обясняват с 2 думи само и само да сме сигурни, че сме достатъчно убедителни.
- Когато цитираш реплика от „Малкия принц“… и нищо друго. Обикновено е цитат на лисицата за това, което прави розата важна. Ако все пак поривът е неудържим, предлагам варианти вместо цитата: „Важните неща са онези, на които искаме да отделим внимание“, „Всеки е толкова важен, колкото внимание решим да му отделим“, „Можеш да направиш някой важен само с вниманието, което му отделяш“.
- Когато си пиян/а. Чели ли сте „LIVE видеата разбиха живота ми“? Не сте? Защо не сте – научете в точка №5 по-горе.
- Когато си противоречиш. Освен ако не го правиш в един и същи статус. Например да пишеш статус за прайда как го подкрепяш, но и някак ти пречи. Обикновено така правят инфлуенсърите (т.нар. „лидери на мнение“), защото знаят, че ще получат коментари от всички страни и ще имат множество различни гледни точки (което пък поражда диалог).
- Когато искаш да спориш, вместо да водиш диалог.
- Когато дълго време нямаш желанието и нямаш нищо, което да кажеш за другите (виж точка №8 по-горе).
- Когато пускаш статус с идеалната цел „Да има там нещо, че отдавна не е имало“.
- Когато пускаш статус с друга идеална цел „С това ще избием рибата във фейсбук“. Всяка минута във фейсбук някой влиза, за да избие рибата. Затова се ядосваме, когато понякога мирише на развалено.
- Когато не знаете как да си филтрирате видимостта на постовете. Мамо, на онези снимки, които си коментирала от снощи – бягащият гол херувим… не бях аз… колкото и да ти е странно, не само твоят син има родилно петно на онова място.
- Когато за последната година преобладават ваши селфита, в които сте само вие. Обикновено тази фейсбук прослойка на определени интервали от време пуска постове със споделени снимки от чат, в който някой прави дръзки опити за свалка. Помнете нещо много важно: каквито са постовете, такива са и коментарите.
- Когато нямате време, но имате огромно желание да споделите. Има кофти неща като auto-complete, настройки за поверителност и пр., които могат да ви изиграят лоша шега тук.
- Когато ви се струва модерно и го правите само заради „модерното“.
- Може би, когато снимате нещо, за което не казвате нищо. Винаги ми се е струвало странно да си снимаш корицата на книгата и да не кажеш в поста си нищичко за нея – нито един цитат, нито едно вдъхновение. Мислел съм си – ако си накупя 10-15 книги и просто ги снимам без да ги чета – вероятно пред приятелите си ще вдигна IQ-то?
- Когато нямате нито една идиотска снимка. Фейсбук не е вашето по-добро „Аз“ – фейсбук е просто още едно място, където споделяте себе си.
- Когато не споделяте себе си, а нещо, което искате да сте в очите на другите. Разбирате ли (на мен ми трябваше време да го разбера) – фейсбук няма да ви направи по-идеални, по-изискани, по-добри, по-хуманни и по-по-по-по. Вие сте си вие и ще го покажете – ако не във фейсбук, то извън него. И тогава става неудобно – защото няма как да скриете себе си, или част от себе си. Да не се срамуваш, че си такъв, какъвто си, означава да се възприемеш – когато го направиш, можеш да се стремиш да бъдеш нещо повече и да растеш. Не изневерявайте на себе си и не се срамувайте от себе си. Фейсбук е място, където приятелството е само 1 бутон. И там няколко харесвания и готини коментара могат да ви главозамаят – да отделите още повече време за този „наркотик“, който да ви кара да се самозабравяте и самозаблуждавате. Не си го причинявайте – това е просто фейсбук, вие сте си просто вие – във всичко това няма нищо лошо, докато не го създадете.
- Когато търсите харесвания, споделяния и прочее глупости на цената на всичко. Понякога ще се намери някой да ви каже, че сте абсуден или абсурдна със словоизлеянията си. Отделете си време да помислите над това, преди да влезете в защитна битка.
- Когато ползвате фейсбук като сайт за запознанства – това не е сайт за запознанства. Ние направихме един фалшив профил със снимки на една приятелка – имам една солидна активна таргет група, която кръстихме с кодово име „Чичаците“. На лични съобщения имаме от предложения за необвързващ секс, до брак и семеен живот на какви ли не екзотични места по света.
- Когато сте решили да дадете мнение и да не се вслушате в опониращите му след това. Ако искате да наложите някаква полемична social media диктатура, за да може после някъде да се наречете „инфлуенсър“ – осъзнайте се. Най-важното правило в социалните медии е да изслушвате другите (изчитате и мислите над това, което са написали).
- Когато се чекирате и пишете, че работите. Представям си цялото ви съсредоточение и концентрация в работата по това време.
- Когато влизате във фейсбук само, за да играете фейсбук игри и конкурси. Всички по-осъзнали се български и чуждестранни фирми имат правила срещу т.нар. „фейсбук играчи“ и често има специфични регламенти за такива.
- Когато ползвате фейсбук само, за да посещавате групи за бг мами. Имам огромни количества аргументи защо… хора, нямате си представа какво съм чел там… последно, че трябва пчелите да бъдат избити, защото носят алергии на децата и е селско да отглеждаш пчели като цяло. Ако искате да се калите душевно, или сте си поставили лично предизвикателство да се видите кога ще изтрещите – посещавайте ги.
- Когато имате какво друго и с кой друг да правите. Това е важно! Фейсбук е едно от местата, в което можем да сме самотни заедно. Не го забравяйте.
Comments (0)