Измерване на ползите от маркетинга в социалните медии

[vc_row][vc_column][vc_column_text]

Два от важните показателя в избора на медии, където да популяризираме своите кампании са:

[/vc_column_text][vc_row_inner][vc_column_inner width=“2/3″][vc_column_text]1/ Покритие, т.е. ориентировъчен обем на аудиторията, която ще види нашата реклама. Най-често дигитално се измерва с импресии (виждания на рекламата) или достигане (reach, достигнати уникални потребители, които поне веднъж са видяли рекламата). По този начин важни са „праймтайм“ на радиата и телевизиите, банер позициите с голяма честота на показване на най-посещаемите страници в онлайн медиите, външната реклама на ключови места (например централните) в един град и пр.[/vc_column_text][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“1/3″][vc_single_image image=“4305″ img_size=“full“][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/2″][vc_single_image image=“4308″ img_size=“full“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“1/2″][vc_column_text]2/ Възвръщаемост от инвестицията в реклама или ROI. За начало е добре да съпоставим печалбата за минал период, спрямо печалбата в периода на реклама. След това изваждаме разходите за реклама и получаваме информация каква е възвръщаемостта. В действителност, за дигиталните реклами днес, мерим и ROAS и множество други фактори, преди да решим, че кампанията е била успешно начинание. Тук има две залитания. Първото е в посока да се забием само в една метрика и да мерим „на парче“. Второто е в посоката, за която Сет Годин е говорил доста – да се объркаме от твърде много метрики и да мерим неща, които не ни вършат работа, само, защото могат да бъдат мерени :)[/vc_column_text][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_column_text]

Интересното при социалните медии е, че имаме важният показател engagement rate или показателите за взаимодействие на аудиторията със споделеното съдържание – нещо, което не е толкова сериозно поставено в концепцията на медии като телевизия, радио, преса и пр.

Разбира се, в началото, маркетингът в социалните медии беше стратегически близък до маркетинга в традиционните медии. Фен страниците във Facebook бяха дигитални билбордове, където се публикуваха корпоративни съобщения и се избягваше диалог с аудиторията. Още по-лошо е, че и днес много фейсбук страници се управляват като билборди, при които се избягва всячески най-силното „оръжие“ с „вирусен“ потенциал на социалните мрежи – диалогът.

И въпреки, че вече години наред много компании избягват диалог с аудиториите, техните клиенти не се колебаят да описват емоциите си към бранда по най-различни канали за комуникация. Просто няма как да спрете хората да говорят, а когато го правят в Интернет – това е т.нар. UGC (User Generated Content) – потребителско съдържание, което не знаем до какъв обем аудитория може достигне.

Тук следва да отворя скоба за два важни елемента от цялата „картинка“.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/6″][vc_icon type=“typicons“ icon_typicons=“typcn typcn-arrow-minimise-outline“ color=“white“ background_style=“rounded“ background_color=“turquoise“ size=“lg“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“5/6″][vc_column_text]

Причините брандовете да не желаят диалог

[/vc_column_text][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_column_text]Гари Вайнерчук описва три причини, с които съм абсолютно съгласен, защото са очевидни в практиката.

Трите причини, поради които брандовете не желаят диалог с потенциалните и настоящи клиенти в социалните медии:

• защото ги е страх
• защото ги е срам
• защото ги мързи и искат да си спестят време и усилия

[/vc_column_text][vc_cta h2=““ style=“outline“ color=“turquoise“]Аз бих добавил още една важна причина, която дори, вероятно, е описателна за всички по-горе: защото не разбират самата медия[/vc_cta][vc_column_text]Тези няколко причини са важни пропуски, които са конкурентни предимства за брандовете, при които такива пречки няма.[/vc_column_text][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/6″][vc_icon type=“typicons“ icon_typicons=“typcn typcn-directions“ color=“white“ background_style=“rounded“ background_color=“turquoise“ size=“lg“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“5/6″][vc_column_text]

Защо брандовете и родителите изпращат най-скъпите си хора при инфлуенсъри?

[/vc_column_text][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_column_text]Вторият елемент, на който искам да обърна внимание е самото присъствие в социалните медии.

Най-малкият ми син обича да гледа видеата на децата Диана и Рома в YouTube. Семейството на Диана и Рома са инфлуенсъри, които рекламират детски стоки и заедно с това печелят от YouTube рекламната платформа чекове всеки месец. Проблемът за един родител е, че в един момент инфлуенсърите могат да бъдат по-силен авторитет и пример за подражание за детето им, отколкото самите те.[/vc_column_text][vc_cta h2=““ style=“outline“ color=“turquoise“]Децата слушат авторитетите си, поради което една от най-важните мисии на родителя е да бъде най-големият инфлуенсър за своето дете.[/vc_cta][vc_column_text]Аналогично – брандовете следва да инвестират в авторитета, човешкия си облик и емпатията към клиентите си, когато искат да се позиционират адекватно и дългосрочно устойчиво в днешната дигитална среда.

Но ако ви е срам, страх или просто ви мързи – насреща са инфлуенсърите, които ще направят нещата вместо вас за съответната сума или бартер.

Така или иначе вече всички сме „закърмени“ с идеята за потребителското съдържание.

Google и другите търсачки също от години обръщат сериозно внимание в посока генериране на полезно и тематично потребителското съдържание. Създадоха се и се наложиха най-различни програмни инструменти, рейтингови и оценителни системи, платформи за отзиви и коментари. Всичко това с цел да чуем гласа на хората онлайн, макар, че слушането е все по-слабо за сметка на „шума“. През 2010г. проучванията на Microsoft и Google показаха красноречиво, че близо 90% от съвременните потребители взимат решение за покупка на база на отзивите, които четат в Интернет. Интересно е дали днес, десет години по-късно, нещата са същите или важат само за някои стоки, някои бизнеси и някои клиенти?

Лансирането на потребителското съдържание превърна всеки човек в автор, в микро-медия. Всеки сайт има потенциал да бъде трибуна за монолози или дискусии. От години насам за брандовете, макар удобно, се оказва недостатъчно да поставят поредния „виртуален билборд“ в социалните медии и да продават чрез него. Необходимо е да ангажират вниманието така, че да го трансформират в доверие. Представете си колко трудно е това – след като всеки постоянно е зает да пише и коментира, как да накараме по-голямата част от тези хора да ни обърнат внимание?!

[/vc_column_text][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/6″][vc_icon type=“typicons“ icon_typicons=“typcn typcn-heart-half-outline“ color=“white“ background_style=“rounded“ background_color=“turquoise“ size=“lg“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“5/6″][vc_column_text]

Да ти обърнат внимание, да те чуят, да те изслушат и да ти повярват са различни неща

[/vc_column_text][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_column_text]В периода 2019-2020г. четох много по темата за „микровълновото“ поколение, което, по аналога на микровълновата фурна, „претопля“ една тема за броени секунди. Милениалите и следващите генерации правят „претоплянето“ до 8 секунди. За точно толкова малко време темата според тях е „готова за сервиране“ или по-скоро – за коментиране и споделяне.

Не случайно умелите новинари подбират внимателно заглавията си така, че да са достатъчно сензационни и да предизвикат масово споделяне – защото поколенията днес имат точно толкова малко време – колкото да прочетат заглавието без изобщо да видят новината.

Преди 10-12 години борбата беше да спечелиш внимание.
Днес борбата е да ги научиш да те изслушват.

Постоянно виждам уникални LIVE дискусии в YouTube, LinkedIn и Facebook, където има наистина ценна информация. Уникални хора с интелект и потенциал споделят безценен опит и техният engagement е в пъти по-слаб от този при видеото на пищна сексапилна дама с времетраене 15 секунди. На какво се дължи това? На консумирането, разбира се.

Участваме в дигитална среда, за която не сме подготвени. Трудно успяваме да подбираме полезните източници на информация, нямаме време да обърнем внимание на всичко, за да отсяваме.[/vc_column_text][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/6″][vc_icon type=“typicons“ icon_typicons=“typcn typcn-group“ color=“white“ background_style=“rounded“ background_color=“turquoise“ size=“lg“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“5/6″][vc_column_text]

Как да се скрием в Ерата на Вниманието?

[/vc_column_text][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_column_text]Експертите в областта на дигиталния маркетинг и PR нарекоха тази нова епоха за Интернет „Ера на вниманието“. Предхождащата епоха на информацията (Информационна ера) се обуславяше с корпоративни сайтове, с „напудрени“ рекламни съобщения, представящи бранда като най-добрия на пазара. В Ерата на вниманието думата следва да се дава на хората и това, което те казват за бранда е по-важно, отколкото това, което самият бранд казва за себе си.

По-важното, което един бизнес ще прозре по един или друг начин е, че дори да не дадем думата на хората – днес те могат да си я вземат без никакъв проблем.

Често давам пример с една банкова организация, която реши да излезе от социалните мрежи… и така и не излезе, защото нейните клиенти продължиха да я обсъждат именно там.

Днес си толкова голям или малък, колкото казват клиентите.

Вероятно банката в един момент е осъзнала, че като не присъства губи още повече, отколкото когато е присъствала – и отново поднови присъствието си, но под формата на „билборд“. Безличен монолог от съобщения.

Този казус винаги ми е напомнял на историята за студента, който си казал, че ще бъде много сериозен и няма да ходи на студентски партита и купони, а ще залегне над учебниците. Цяла вечер четял и пишел под боботенето на музика от съседите си състуденти. В един момент дошли изпитите за завършването, където нашият герой видял с очите си негов колега да преписва от друг. Тъй като нашия човек изобщо не познавал никого – никой не му подсказал, когато се затруднявал с материала. Накрая преписалият негов колега имал по-висока оценка от него. Нашия човек осъзнал, че е изпаднал в крайност, която не му е позволила през тези 4 години следване да създаде приятелства. Същата вечер се запътил към апартамента на колегата си, от който чувал най-силната музика и крясъци – най-големия купонджия. Влязъл, но там ги нямало неговите колеги – те, вече завършили следването си, продължили към следващ етап от живота си… а нашия герой така и не успял да си навакса студентството.

Ако брандът се скрие в Ерата на Вниманието – пропуска възможността да създаде свои „носители“ и истински последователи.[/vc_column_text][vc_row_inner][vc_column_inner width=“1/6″][vc_icon type=“typicons“ icon_typicons=“typcn typcn-arrow-minimise-outline“ color=“white“ background_style=“rounded“ background_color=“turquoise“ size=“lg“][/vc_column_inner][vc_column_inner width=“5/6″][vc_column_text]

Кое всъщност наричаме „възвръщаемост“ днес?

[/vc_column_text][/vc_column_inner][/vc_row_inner][vc_column_text]

Сами виждате, че ROI, за която говорихме в началото – е крайно недостатъчен показател за ефективност в дигиталната среда. Имаме други фактори като онлайн репутацията, предизвикване на мълва и „вирусен шум“ около нея. Потребителите вече нямаше как просто да бъдат групирани по пол, възраст, доход или образование – трябваше да ги групираме по интереси, по лоялност към бранда, по лидерски качества, способност за USG (user generated content или създаване на потребителско съдържание), поведение… Психография.

Възвръщаемостта от краткосрочен показател (обикновено в рамките на една кампания) се превърна в дългосрочен инструмент за измерване на ангажираността на аудиторията, влиянието на бранда, обособяване на лоялни клиенти и лидери на мнение. Мисленето за рекламата и маркетинга в социалните медии евоюлира от кампанийно-ориентирано в циклично-ориентирано – цикъл от множество планирани, взаимосвързани кампании с цел да разберем клиентите си и да ги превърнем в приятели, лоялни купувачи и защитници на имижда на бранда ни.

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row][vc_row][vc_column][vc_column_text]

Възвръщаемост от ангажирането в Ерата на вниманието

Изкуството е да създадем емоционална връзка на клиента с продукта. Потребителят трябва да свърже бранда с приятни събития и спомени. След това той трябва да бъде част от този бранд – да види, че може да спомогне за развитието му, че е част от общност около бранда, че думата му бива чута и приета от собствениците на бранда.

Не се страхувайте да питате!

… но го правете по забавен и интересен начин. Питайте под формата на игра, след което направете томбола между участниците. Важно е в социалните медии да правите проучванията си под такава форма, защото по този начин не само създавате приятна емоция, а и получавате едно добро пазарно проучване.

Поощрявайте активните!

Когато питате, не всички от онлайн общността, която сте изградили, ще се включат с отговор. Можете да правите неочаквани изненади на активно включилите се, като им изпратите подарък за тяхната активност.

В тази връзка често говорим за проблема с „видимостта“ на фен страниците във Facebook – просто много малък процент от хората (под 5%) се сещат да посетят фейсбук страницата на бранда и да разгледат менюто й. А именно в това меню може да се крие фейсбук приложението с ваша игра, промоция или томбола. Това разбира се е политика на Facebook за ориентиране към тяхната платена реклама на клик, но за вас като бранд представлява разходи и проблем при целите за достигане до по-големи аудитории. Затова…

Създайте навик!

Накарайте своите потребители да разберат, че трябва да следят страницата, защото активната аудитория бива възнаграждавана изненадващо и не се знае кога какво ще пропуснат. Както казва Ален Попович от Social Me : „Авантата е най-силният мотиватор“. Въпросът обаче е да не се превръщате в благотворително дружество, а да правите нещата целенасочено и дългосрочно.

Aukro.bg провеждаха периодични игри, в които трябва да си изберете продукт до определена сума и имате шанса да го спечелите, след което започнаха нова вълна игри, регламентът на които беше да следите стената на фен страницата им, защото там ще получавате жокери за изгубена стока, която ако я познаете пръв ще я спечелите.

В момента този бранд пуска на фейсбук стената периодично outlet стоки и промо-предложения от аукционите си, а потребителите вече имат навика да следят ежедневно фейсбук страницата им.

Потребителите движат пазарното търсене – питайте ги за него!

Например ние сме свикнали да правим кампании по време на различни национални празници. Пресен пример е коледно-новогодишната еуфория – всеки бранд в момента прави някакви промоции във Facebook, което довежда до една голяма какафония, завършваща с доста изхарчени пари и неясен резултат. Същевременно през януари, след празниците почти никой няма да провежда facebook промоции, а точно тогава хората ще са най-активни в тази социална мрежа. Тогава и рекламата на клик ще е по-изгодна, промоцията ще е по-„видима“ във feed-а, но малцина ще оценят тези сериозни преимущества.

Една от интересните кампании в момента е тази на Nivea Bulgaria, в която от козметичния бранд питат хората какви коледни подаръчни комплекти да пуснат на пазара. Много добре е съчетано пазарното проучване с нагласите на потребителите именно да се интересуват от подаръчни комплекти.

План за действие

Накратко, според показания по-горе план имаме 4 стъпки за постигане на възвръщаемост от ангажирането на аудиторията в социалните медии:

1. Ангажиране на вниманието им чрез различни ресурси, уеб платформи и инструменти за социална комуникация. С думи прости трябва да им покажете, че искате тяхното мнение и имате място в интернет, където могат да ви го дадат. Това може да е ваш Web 2.0 сайт с платформа за коментари, дискусионен форум и какво ли не. За да ги агитирате да влязат на ваша територия първо трябва да разберете къде са свикнали да комуникират. За целта трябва да осъществите диалога с клиента офлайн, във вашия офис или магазин. Друго място, където трябва да търсите е в Google – потърсете по името на вашия бранд, марка продукт или бранш и вижте къде са местата (форуми, социални мрежи, сайтове), където имате активни потенциални клиенти.
2. Допринасяне – заедно с вашата онлайн общност допринасяте за развитието на бранда. Както по-горе писах – поощрявайте активните и създайте навици за активност в тази насока. Ангажирайте аудиторията с каузи и идеи около бранда. Активизирайте я на емоционално ниво.
3. Участие – активизирането на аудиторията винаги носи както приятни, така и притеснителни резултати. Винаги ще се появи някой, който е недоволен от нещо, свързано с бранда, но това е нормално и не трябва да ви плаши. Важно е в този етап да покажете на хората, че са участници в развитието на бранда с конкретни примери и доказателства. Например може да проведете конкурс за опаковка или талисман на бранда. Нека заедно с хората изберете каква да е опаковката за следващата година, например.
4. Създаване – тук хората създават подобрения и иновации, които помагат на бранда и носят възвръщаемост за вас. Вие пък създавате своята „безплатна армия“ от лоялни клиенти и фенове на бранда, които да бранят неговата онлайн репутация при евентуални атаки.

За написаното по-горе трябва да знаете няколко важни неща:

• Не е изцяло универсално приложимо. Това не е „тайната рецепта за успех“, а просто сценарий, в който можете да си „откраднете“ някоя и друга идейка, да я помислите как да бъде адаптирана за вашия бранд и да я реализирате.
• Работи за B2B и за B2C еднакво универсално. Много често са ми задавали въпросът дали нещата, които пиша и говоря на лекции са изобщо приложими за бизнес-към-бизнес комуникацията. Забравете за тези класификации – комуникацията в социалните медии днес е човек-към-човек – ВИНАГИ!
• Няма да е вечно актуално. Обикновено когато една идея се реализира на много места едновременно тя се превръща в бит, а битуването води до нови иновативни идеи, които тотално променят бита към друг.
• Изисква време. Винаги съм повтарял, че в социалните медии не може да си позволите действия от днес за утре. Не може да кажете „Искам да пуснем facebook игра след седмица“ и като я пуснете тя да е успешна, без да си отговорите на най-елементарните въпроси към кого е насочена, какви резултати и цели трябва да постигнем с нея, защо точно сега и във facebook, какъв ще е регламента, как ще я промотираме, колко участници очакваме да се включат и пр.
  Преди празниците е актуален въпросът „Искам да пуснем facebook игра за празниците“. Утре обаче, когато празниците са вече минали аудиторията ви все още ще е във facebook страницата ви – какво правим тогава? Имате ли план за след празниците? Знаете ли как да оцените кога ви е изгодно да предприемете съответната промоция на бранда?
  Просто наистина мислете дългосрочно – ще ви е доста по-изгодно!

Други фактори за оценка на възвръщаемостта

По-горе говорихме за възвръщаемостта от ангажирането на аудиторията, като стана ясно, че това ангажиране води до взаимодействие между бранда и неговите потенциални, настоящи и лоялни клиенти. В тази връзка имаме последваща възвръщаемост на взаимодействието с аудиторията.

Както вече прочетохте по-горе в Ерата на вниманието хората са с една идея по-нарцистично настроени – една не малка част от тях са много дейни и искат думата им да се чува и да тежи. Обикновено тези хора са интелигентни и образовани и доста от това, което казват си струва да бъде научено и дори реализирано. Тези хора са ценни за бранда именно заради коментарите, които дават за него напълно безвъзмездно. Вие, като представители на бранда трябва да взаимодействате с тях, да покажете, че наистина тяхната дума се чува от вас и се взима под внимание доколкото това е по вашите възможности.

Днес маркетинговите кампании в социалните медии използват именно ефектите на възвръщаемостта от взаимодействията с аудиторията. Проблемът е, че обикновено всичко свършва точно до момента, в който тази възвръщаемост е достигната.

Възвръщаемост на взаимодействието с аудиторията

Вижте следната схема (кликнете върху схемата за да я увеличите):

Както виждате в първата си част тя представя три стъпки за достигане до положителни резултати (печалба от покупко-продажба) чрез възвръщаемост от взаимодействията с аудиторията:

1. Стартирате маркетинговата си кампания, създавайки facebook промоция, пускайки банери и реклама на клик, може би микросайт с игра. След това събирате някаква аудитория Х, която на този етап не познавате – това е просто една група от хора, която започва да комуникира с вас и помежду си чрез…
2. … инструменти за взаимодействие. Те може да са facebook коментари, бутони за споделяне и харесване, рейтинг системи, платформи за гласуване и пр. Важно е да ги имате и да са в повече с цел да разпространите чрез тях кампанията сред повече хора в Интернет. Една част от аудиторията Х ще хареса рекламирания продукт в кампанията и това ще доведе до…
3. … покупко-продажба с обем У. До тук можем да направим някакви ориентировъчни измервания на ROI, каквито правим в традиционните медии (за което по-горе вече писах). Сравняваме аудиторията Х за периода след кампанията и преди нея, а същевременно сравняваме и покупките У за сегашен и минал период. Проблемът е, че повечето кампании сами се затварят именно до тази трета стъпка – просто често не са измислени да имат продължение и тук се изчерпват с измерване на ROI или достигната нова аудитория.

Как да преминем от възвръщаемост на взаимодействията към възвръщаемост на влиянието?

Ще започнем от трета стъпка, но този път хипотетично ще приемем, че маркетологът е предвидил серия от няколко кампании в социалните мрежи за дългосрочен период:

1. –
2. –
3. Покупко-продажбата трябва да може да се засича. Най-лесно това става като предоставите промо-код за отстъпка по време на дигиталната кампания. Така ще видите кои продажби идват от маркетинговата кампания в социалните медии. При самата покупко-продажба е моментът, който трябва да използвате за постигане на по-близък контакт с клиента. Когато закупи стоката му дайте флаер с адрес, на който може да я оцени, да напише мнение, коментар. Ако го направи ще му дадете още благинки като по-голямо намаление, подарък или някакъв бонус. Идеята е да получите т.нар. „feedback“ или отзив за продукта.
   Отзивите публикувайте в специално отделена част от сайта на бранда. Никога не забравяйте, че положителните отзиви се събират най-лесно по този начин.
4. Ние обаче търсим и друг ефект – да създадем първоначално добро впечатление от първата покупка на клиента. Да му покажем, че сме негови приятели и ценим неговото отношение и ангажираност към бранда. Да го поощрим, че е активен. Това ще го мотивира самоинициативно да агитира своята общност в Интернет да станат наши потребители. Така предизвикваме мълва в полза на онлайн репутацията ни.
5. Добрите препоръки, както вече писах и по-горе, са в центъра на дългосрочните отношения с клиентите, добрата репутация и привличане на повече таргет аудитория онлайн. Влиянието на бранда по този начин се монетизира чрез привличане на повече клиенти и създаване на ядро от лоялни. От тук нататък имате множество маркетингови възможности да поощрявате лоялните потребители и да привличате нови.

Обърнете внимание на аудиторията за да постигнете възвръщаемост!

Много важна част от целия процес е да разграничавате потребителите по различни групи и типове, базирайки се на тяхната социална активност в Интернет.

Ако познавате аудиторията си ще знаете как да комуникирате правилно с нея.

Ето как се променя горната схема включвайки фактора „потребители“ (кликнете върху схемата за да я увеличите):

1. Както по-горе стана ясно най-напред имаме просто една група от хора, които не познаваме. Те са привлечени от каналите, които сме използвали за да промотираме своята дигитална маркетинг кампания в социалните медии.
2. Чрез инструментите за взаимодействие даваме на хората право на глас (виж в горната схема точка 2). Обикновено първите коментиращи са най-емоционалните по характер хора. Те са много лаконични в изказванията си: „Браво!“, „Супер сте!“, „Оф, поредната глупост!“, „Стига спамихте!“ и пр. Те са крайно позитивни или крайно негативни, затова ги разделяме на две групи: фенове и хейтъри.
   Освен тях, обаче, има една не малка част (обикновено повечето) от аудиторията на кампанията, която просто се явява страничен наблюдател на случващата се първоначална комуникация. Тя следи нещата от страни без да взима активно участие, но пък така прави своят потребителски избор дали да купи от бранда или не.
   Една част от феновете, хейтърите и страничните наблюдатели ще се превърнат в…
3. … клиенти на бранда. Те ще купят от вас и както по-горе, в същата тази трета точка, стана ясно – по време на покупко-продажбата вие трябва да осъществите по-тясна комуникация за да ги впечатлите и те да споделят тези положителни впечатления в интернет пространството. Така се появява една нова група от хора:
4. Инфлуенсърите. У нас неправилно се казва, че това са хора с много приятели и връзки. Всъщност инфлуенсърите са общностни лидери – те знаят как да ангажират вниманието на широк кръг от хора. Те са добри разказвачи, стават бързо лидери на мнение и знаят как да представят нещата по един интересен и завладяващ начин. Тях трябва да добавим на този етап към групата от фенове, а не към хейтърите.
5. Просуматорите пък са друга важна за нас група. Те са „бета-тестъри“ на бранда ни, готови да помогнат безвъзмездно за развитието му, само, защото са видяли нещо, което е проблем, но ние сме пропуснали да видим. Това са проактивни консуматори, които имат добри познания за нашия продукт и неговите конкурентни аналози и могат да ни дадат добри съвети как да създадем нови конкурентни предимства. Това, разбира се, би станало само ако им дадете думата и реагирате адекватно на възможните им критики.
6. Така, чрез инфлуенсърите и просуматорите, намирате нови и създавате лоялни клиенти. Обикновено най-добрия развой е самите инфлуенсъри и просуматори да са ваши лоялни клиенти.

Както виждате от всичко написано по-горе в социалните мрежи трябва да мислите по-дългосрочно и да правите оценка на база резултатите в различни етапи от кампанията ви или прехода към следваща кампания. В тази връзка сигурно ще ви е интересно да прочетете една моя идея за Люлката на Нютон, която описва цикличното дългосрочно присъствие на бранда в социалните медии. Разбира се там става дума конкретно за реклама и маркетинг във Facebook, но в последната ми лекция на Social Me Workshop #6 (кликнете тук за да видите слайдовете от нея) представям същата Люлка на Нютон в по-общ аспект – за социалните канали в Интернет като цяло.

И за финал отново – не приемайте това като универсална рецепта. Разгледайте отново отделните стъпки за постигане на възвръщаемост и вижте как да ги приложите в конюктурата на вашия бранд, продукт или услуга. Първо разберете аудиторията си, след това мислете как да взаимодействате с нея (това важи дори и ако аудиторията ви е само от жени :)).

Успех в социалните медии!

[/vc_column_text][/vc_column][/vc_row]