Нека ви разкажа една приказна история, която не е базирана на статистики, спам и измами, а на опита. Нека я наречем „Теорията за успехa на групата“, макар, че може да бъде кръстена и  „Теорията за неуспехa на тъплата“.

Ако имам фирмена facebook страница и искам моят бизнес да спечели от нея, то имам нужда само от четири фена за да се случи това:

Първият е мой лоялен клиент. Чувствам го близък и мнението му за мен и бизнеса ми е значимо. Той с удоволствие е част от Facebook представянето ми и го подкрепя. Благодаря му за доверието в своята Facebook страница. Надявам се чрез Facebook да намеря повече лоялни клиенти и приятели, какъвто е той. Това е една от целите, които осмислят моето присъствие в социалните мрежи.

Вторият е непознат, който не е доволен от моя бранд. Недоволен клиент, който не познавам що за човек е – трябва да избера дали това да ме притесни, ядоса или мотивира. Решавам да му обърна повече внимание, да потърсим заедно решение на проблема. Успяваме рамо до рамо да намерим решението! Страхотно е, че социалните мрежи ми дават възможност за това. Ако не беше Facebook вероятно никога нямаше да разбера, че този човек ми е ядосан. Вероятно никога нямаше да знам на колко свои приятели той е споделил разочарованието си от мен и моята фирма. Сигурно щяха да се обединят срещу мен и щях да усетя негативите на този техен акт.. но щеше да е много късно. Добре е, че съм навреме в социалните мрежи, добре е, че спечелих още един лоялен приятел в лицето на досегашния си недоволен клиент!

Третият е мой конкурент. Пише от чуждо име, говори глупости. Не прави нищо друго освен да пречи и да разваля добрата атмосфера. Лоялните ми клиенти и приятели го атакуват – разобличават го и му казват да си ходи. Не съм ги молил да ми правят тази услуга, но те се чувстват задължени към мен. И аз чувствам същото към тях. Социалните мрежи ни сближиха, накараха ни да си имаме доверие, да преодолеем границата клиент-продавач и да изкачим едно стъпало по-нагоре. Лоялните ми клиенти накараха конкурента ми да си тръгне от facebook страницата ми. Засрамиха го, показвайки, че неговите номера не минават. Радвам се, че успях да спечеля доверието на своите клиенти – това ми помага срещу нелепите удари на конкуренцията.

Четвъртият е напълно непознат. Попаднал е от чисто човешко любопитство в моята фирмена фейсбук страница. Няма мнение нито за мен, нито за фирмата ми. Мнителен е, което е нормално – трудно се доверява. Първото впечатление е най-важно, затова му изпращам една своя мостра с предложение да я тества и да сподели на стената на страницата какво мисли. Той е трогнат от жеста и ми благодари сърдечно. Никой не е правил такова нещо за него, а на мен това не ми струва нищо. По ценен и важен за мен е неговия коментар. Затова съм тук, в социалната мрежа, за да разбера дали моят продукт се харесва. Не ми пука колко харесвания има фен страницата ми! Не ми пука колко човека имам в нея! Пука ми за това дали харесват нещата, с които си изкарвам хляба! За това съм тук!

Когато съм в социалните мрежи аз трябва да съм този, който знае как да решава проблеми в своята професионална област. Нито повече, нито по-малко. Ако хората знаят, че в социалната мрежа, която ползват, има човек, който да им реши проблема, те ще се обърнат към него. И никоя игра, томбола или спам-кампания няма да промени това.

Моята цел е да накарам хората да говорят за мен! Моята задача е да ги слушам!
Няма нужда да са много – тъплата трудно може да бъде изслушана. Няма нужда да ги подкупвам с някакви награди. Не се интересувам от техния пол, възраст, семеен статус, образование, месечен доход. Интересуват ме техните интереси. Интересува ме тяхното мнение. Всичко останало са просто цифри.