Представяте ли си утре някой народен представител да пусне във Фейсбук или, недай Боже, в LinkedIn снимка как сърба шкембе чорба и текст от сорта на „Време е за обедна почивка с любимото ми ястие и после пак в пленарната зала. Обичам я с много чесън!“
Почти сигурно ще последва възмущение, купища meme-та и подигравки – защото според обществото един депутат не може да обича подобни „прости неща“.
Затова депутатите, които обичат шкембе чорба – надали ще ни споделят това тяхно изкушение в социалните мрежи… както и куп други неща… което е нормално, защото тук споделяме основно това, с което искаме да се похвалим и да изглеждаме супер готино.
Дори аз, като един появлен фен на шкембе чорбата – не споделих снимка при последната консумация :))… но аз не съм депутат и при мен ще е по-общественоугодно.
Дигиталната пещера
В „Алегорията за пещерата“, хората, които живеят вътре не виждат реалния свят, не срещат хората от него – а само си въобразяват какъв е той според сенките, отразени по стените на пещерата им. Сенките не са външния свят.
Те дори не са интерпретацията на света отвън.
Те са просто сенки, създаващи лъжливи илюзии.
Социалните мрежи са пещерата в днешната дигитална алегория, където хибридните атаки, дезинформацията и фалшивите новини са сенките, които се отразяват по стените ни. Всеки статус, всяка снимка – НЕ Е животът отвън, а само илюзия за него – често наблъскана с филтри, украса… инсценирана и режисирана така, че да изяде вниманието ни.
„Във всички социални мрежи #СПОДЕЛЯНЕТО не винаги е #СЪПРЕЖИВЯВАНЕ“ казва Полина Коцева от тренинг с гимназисти, учители и родители от гимназия .
СЪПРЕЖИВЯВАНЕТО изисква от теб да излезеш от пещерата. То НЕ МОЖЕ да се случи със СЕНКИТЕ в нея – то изисква да избереш хората, които ти дават СИГУРНОСТ. СЪПРЕЖИВЯВАНЕТО Е ЛИЧНО.
От него не можеш да се скриеш зад монитора, зад аватара. При него ПРИЯТЕЛСТВОТО НЕ Е ПРОСТО ЕДИН БУТОН, а отдаденост към желанието да създадеш връзки и отношения с другия.
Социалните медии създадоха хора, които забравиха, че познанствата в тях са дигиталното начало по пътя към съпреживяването и емпатията. А ако дълго време не търсиш съпреживяването с другите – ти пропускаш най-важното нещо, което осмисля всеки човешки живот – ГРИЖАТА. И докато социалните мрежи могат да ни подтикват да се представяме и мислим за някакви своеобразни супергерои според възможностите и силите си – ГРИЖАТА е един съвсем личен акт, в който показваш, че си… ПРОСТО ЧОВЕК – слаб, неуверен, грешащ, но истински. Истински – не сянката в пещерата, която си мислиш, че обществото очаква да види от теб.
Лидерите на мнение
Полина и нейните колеги са провели множество тиймбилдинги със средствата на социално-емоционалното изучаване, и аз съм имал възможността да бъда на голяма част от тях като фасилитатор или наблюдател.
Често една от активностите е микро-екипи да измислят стратегия за прекосяване на река при специално замислени екстремни условия, които затрудняват много начинанието.
Данните от проучванията за тази активност сочат, че в 70% от микро-екипите ЕДИН ЕДИНСТВЕН ЧОВЕК се нагърбва с това да преведе всички останали от екипа през реката – дори това да значи да рискува целия екип и себе си.
Най-често този, който се нагърбва преди това е отделил най-много време да говори – съответно най-малко време да изслушва и дава думата на останалите от групата.
В научните направления, изучаващи лидерството и поведението на хората – именно този вид лидери са най-опасни за себе си и екипите си. Те не са колаборативни и влиянието им върху другите често е пагубно за всички.
Макар, че са лидери на мнение (т.е. могат да манипулират мнението на другите според целите си), те не са лидери в управлението на екипа си.
Днес едно от големите предизвикателства към всеки от нас е, когато влезе в дигиталната пещера и види сянката си на супер герой – да си спомня, че това е просто сянка и е достатъчно вместо супер герой да бъде просто добър Човек с всичките човешки грешки, изкушения, недостатъци, неволи, грижи и отговорности.
Comments (0)