Казвам се Иво и съм стопанин на ротвайлер на 3г. Баща съм, имаме 3 момчета – към момента две от тях са на 6 години, а третото е бебе на 6 месеца.

Страхувам се от опасните породи кучета и искам те да изчезнат… или поне броят им да е сведен до минимум. Не искам да бъдат избивани, изоставяни, тровени, малтретирани. Искам да изчезне причината кучетата да са опасни.

Отглеждаме нашия над 40-килограмов ротвайлер с три деца в апартамент. Когато го разхождаме реакциите са различни – много от тях са страх и с пълно основание. Това е сериозно куче. Ако се изправи на задните си крака е високо около 1.70 метра и може да събори с лекота голям силен мъж и да го нарани дори фатално удара в земята. Захапката му може да откъсне човешки крайник. Това според мен е опасна порода куче. Ние също се страхуваме и учим децата си как да са с него и с други големи кучета, независимо, че стопаните им казват „спокойно, те са добрички“.
Както ще видите от нашите снимки – нашият ротвайлер не е с намордник на всички тях – премахван е за нуждите на снимките или в моменти, в които тренираме с него, защото в тренировката е нужно устата да е свободна за получаване на награди. На места е и без повод, но е под команда „стой“ на безлюден или ограден терен, за да бъде сниман за изложбени и подобни цели.

Истината е, че много малко от стопаните на кучета инвестират средства и време в това да не излагат на риск себе си и околните.
Малко стопани изобщо се информират за това как се гледа куче над 10 кг. Съответно така не могат адекватно да поемат отговорност за поведението на домашния си любимец.

Ако нямате контрол над кучето си – то е потенциална опасност за всеки и за вас и вашите близки.

В тази връзка поводът, нашийникът и намордникът са аксесоари, които не подбираме според това колко готино стоят на домашния ни любимец, а според това какво ниво на контрол и възпитание търсим. Нивото на контрол зависи от това доколко кучето изпълнява желаното от нас поведение, така че да бъде под наш контрол и така да сведем до минимум инцидентите. Това да учите кучето си на послушание е нещо, което правите с треньор на кучета. Дори да вземете най-строгия нашийник – кучето ще привикне към него и може да го агресирате още повече с него. Виждал съм в нашата махала и по парковете кучета със строги нашийници, чиито стопани се веят зад тях като есенни листа и тотално не могат да ги контролират.

Как разбираме, че едно куче е опасно?
Коя институция определя кое куче е опасно?

Общините у нас за приели наредби за целта, в които най-често има забрани за кучета над 10кг. – тези кучета трябва да са с повод до определени размери, като в някой общини се изисква и намордник.

Тези общински наредби са едно добро начало, но не работят превантивно.

Ето ви няколко теми за размисъл:

• Ако кучето ми е с повод и намордник, но дете се втурне към него да го прегръща и гали, след което кучето реагира на това като заплаха, изправи се и събори детето – кой е виновен? Наредбите са изпълнени, здравето на детето е увредено, живота му е бил в опасност.
• Ако кучето ми се задуши от жегите с намордника, който свива устата му и то не може да я отвори, за да поема въздух – кой е виновен и как това е доказуемо. Подлагайки живота и здравето на кучето си на риск, това коя институция или човек може да сравни с риска за човешкото здраве и живот?
• Ако малко куче ухапе някое от децата ми – то има ли нужда от намордник?
• Кучетата под 10 кг по-безопасни за малките деца ли са от кучетата над 10 кг?
• Ако куче ухапе човек и стопанинът му има глоба, дело и пр. – след това как решаваме проблема със същото куче, което очевидно е опасно? Т.е. как тези глоби, дела и пр. ще спрат кучето пак да хапе?
• Ако водя кучето си с намордник – дали няма хората наоколо да са по-злобни, страхливи и предубедени към мен. Това как ще ми донесе комфорт като гражданин, който залпаща такси и данъци за това куче?
• Ако кучето ми бъде жертва на човек и го захапе, за да се защити или да защити мен – кой е виновен?
• Ако кучето ми е с намордник и среща други кучета, чиито стипани ги водят без намордници (всеки божи ден е това) – моето куче със сигурност ще стане по-неспокойно и доста по-агресивно заради това, че го държа с намордник – чисто инстинктивно и в природата му е то да знае, че може да ползва устата си. Така опасността от инциденти става по-сериозна и… кой е виновен?

Тук проблемът е, че (не случайно) питам кой е виновен – в това смисъл няма. Вместо да търсим виновни, нека ви дам една идея как да се справим с проблемите.

Домашните кучета могат да станат убийци при лоши стопани

Независимо дали е голямо или малко – рискове има. Дали моят ротвайлер ще събори и убие на място голям мъж, или нечий джак ръсел териер ще събори и убие на място 2-годишно детенце – все едно.

Наскоро едното от децата галеше немска овчарка от махалата не за първи път. За първи път обаче, овчарката изведнъж, без да издаде звук, реши да захапе ръката на случайно минаваща бременна жена. „Той/тя не хапе“ не важи. „Той/тя е добричък“ също. Кучетата ни нямат морал и – те могат да нападнат по инстинкт, когато усетят опасност поради някаква си тяхна причина.

Кучетата стават убийци поради безотговорни хора – стопаните, които не работят за това кучето да е под техен контрол и останалите, които не знаят как да общуват с едно куче. Когато няма адекватна превенция – има проблем.

Често срещам стопани от един особен вид, който аз наричам „Доктор Дулитъл“. Така една дребна женица едва удържа питбул, който седи полуизправен на два крака и ръмжи на деца на 2 крачки от него. Жената с нежен тон му говори „Стига, Хектор, моля те, нали вече говорихме да не правиш така, те са добри деца, Хектор, недей така да ги плашиш, защото ще се карам. Ще те накажааааа. Стигаааа, моля ти се, миличък!“. Явно тази дама има дарбата да говори с животните. Иначе е или луда, или тотално не става за стопанин. Явно очакваше кучето да се засрами и да се извини за поведението си, да се разкае и да обещае, че повече няма да се повтори. Хектор, нали разбирате, изобщо не му пука – той иска да ги нападне тея деца и това си е. И Хектор успява да събори едното докато протяга лапи, защото децата пък отиват към него – и тях никой не ги е научил как да се държат с кучета, особено с опасните. После Хектор може да е в новините, а милата му стопанка на съд, но най-лошото е, че дете ще пострада както много други. Така поколения наред нямат адекватно държание с кучетата, но пък живеят в страх и неадекватност.

Вчера една бременна жена беше разхождана от огромния си кане корсо. Казвам „разхождана“, защото кучето си я дърпаше наляво надясно. На полушпагат, стиснала юздите (поводите) на кучето, което се набира към моето куче, жената крещи от другия тротоар „Може ли да мина?!“. Аз й казвам, че може, но тя казва „Дръпнете се по-настрани, защото той не обича други кучета, да не стане беля“. Какво правим ако кучето й види улично куче? Какво правим ако види нещо друго и тя просто не успее да го удържи? А защо изобщо е навън с него, осъзнала проблема, че кучето е неконтролируемо от нея, но не предприемаща нищо по темата. Ето това е опасно куче според мен.

Решението на проблема с опасните кучета до този момент

Общините налагат различни изисквания, които са изключително неадекватни и си личи, че общинарите, които са писали тези изисквания нямат идея на тема „кучета“:

• Изискване за намордник
  на места големите кучета се изисква да са с намордник – това е опасно за здравето им в горещите дни, защото доста видове намордници блокират възможността за отварянето на устата на кучето. По-притеснителното е, че намордника предизвиква страх и паника у околните. На всичкото отгоре малко кучета спазват тези общински наредби и когато едно куче с намордник срещне няколко без – то може постепенно да стане агресивно, усещайки, че намордника не му осигурява нужния контрол над защитата му срещу други кучета. Това не пази здравето и живота на хората, защото много намордници могат да бъдат свалени от самото куче за секунда, ако протегне лапа и ги изтръгне. Освен това озверяло куче може да е с намордник и да те бутне с предни лапи така, че да те нарани с фатален край, т.е. намордника не предпазва изобщо от нищо.
• Изискване за повод
  навсякъде има изискване за повод, каишка, като на места има рестрикции за дължината. Виждали ли сте всъщност колко стопани излизат на разходка и кучето ги разхожда, вместо да е обратното. Това куче тотално е безконтролно и потенциално опасно, а стопанинът му не е никакъв стопанин, защото не може да го контролира. Често подобни изоставят кучетата си точно, защото са им проблем при ежедневните разходки. Проблемът е, че когато кучето е по-силно от стопанина – поводът и много видове нашийници по-скоро биха амбицирали кучето да напада и да се надъхва да напада по-яростно, отколкото да го спрат.
  Примерно аз трябва да съм луд да тръгна на разходка с нашия ротвайлер, вързан на нагръдник и с намордник – това ще направи кучето сериозно агресивно и то може да е един тих убиец с всяко срещато куче или човек. Нагръдникът ще му даде моята опора, а на мен – несигурност и липса на контрол на кучето. Намордника ще го изнерви и ще го кара да се чувства безпомощно пред други кучета, които го лаят или ръмжат, както и хора, които решат да го галят и пр.
  И флекси поводите, които се разтягат до няколко метра на макара са огромен риск, защото заплитането им е бързо и доста проблемно, а често стопаните решават да си пускат метри напред кучетата, с което едва ли не очакват околните да ги пазят и… да се пазят от тях.

Всяко куче може да е опасно за здравето и живота на човек.

Какво правят органите с опасните теми? Ето какво:

Когато искаш да караш кола трябва да имаш основно образование, да минеш курсове и след това изпити. После ти дават книжка и талон, които при провинение могат да ти отнемат. Това е така, защото да караш автомобил е опасно и изисква някакво ниво на грамотност, отговорност и интелигентност.

Когато искаш да имаш огнестрелно оръжие също трябва да минеш тестове и изпити, защото това е нещо, което представлява опасност.

Да имаш куче е все едно да имаш оръжие или да караш кола

С кучето си всъщност ти можеш да нараняваш и убиваш.

Защо, обаче, това оръжие не се третира като управлението на МПС и огнестрелните оръжия? Защо няма изпити и тестове за него?

Защо няма изисквания за това да си „водач на куче“?

Моето предложение:
Когато искаш да имаш от „опасна порода“ над 10кг – минаваш курсове.

Помислете – това е решение, което за няколко години ще редуцира много проблеми.

Ако искаш да имаш куче от породи, които в зряла възраст могат да са над 10 килограма – трябва да минеш курсове за стопанин на това куче.

Курсовете могат да включват:

• Поне 2 месеца тренировка с треньор от полиция, митница или друга институция, където се обучават кучета
• Издържан изпит, подобен на изпитите за развъдна годност, където се проверява дали кучето те слуша и дали имаш пълен контрол над поведението му по команда
• Според породата на кучето – изпитите и курсовете могат да имат различни нива на трудност и времетраене

Как ще помогне това?

• Самите стопани ще са по-наясно и по-спокойни по темата на какво животно са стопани;
• Не всеки ще може да си позволи да има голямо и опасно за околните куче;
• Тренировките и дресировките са скъпи, което ще накара хората да се замислят повече преди да си купят куче… Това на практика може да намали броят на изоставените кучета;
• Треньорите на кучета ще могат да информират по- лесно и достъпно както стопаните, така и широката общественост как да се държат с кучетата и най-вече как да не се държат с тях;
• Минаването на изпити с кучето ще даде възможност на общините да имат адекватно картотекиране на домашните любимци и да ги класифицират по повече критерии, с което да прилагат различни наказателни и други норми не според теглото на кучето (което е смешно-трагично), а спред порода или точки от издържания изпит;
• Ако след преминат изпит стопаните получава талон с точки – при всяко тяхно провинение (пускане на кучето без повод, липса на задължителни ваксинации и пр.) могат да се отнемат точки. И съответно при свършването на точките – държиш отново изпити. Така стопаните ще са по отговорни и след изпита, през годините, в които отглеждат кучето си;
• Когато се бръкнеш да си платиш курсове, минеш изпити и пр. – това действително е едно доста по-солидно доказателство, че си отговорен, грижовен и адекватен стопанин – доста по-добре от ситуацията в момента. Също така няма да имаме репортажи по телевизията за някое куче в някое село, дето е изяло дете, защото цял живот е вързано и бито на двора;
• Със сигурност ще намалеят случаите на „Куче-подарък за детето“, които има по-голям риск да доведат до изоставяне и обездомяване на животното… или по-лошо – неадекватно възпитание на животното;
• Да имаш голямо куче ще стане по-скъпо удоволствие, което се надявам да намали и хората, които си възпитават кръвожадност в кучетата по цял ден, за да изглеждат по-внушителни поради някакви техни си грижи и проблеми;
• Вярвам, че това ще увеличи търсенето на услугите на различни клубове за различни породи – защото там има информация за треньори, ветеринари, грижа за животното и пр. По този начин ще се изчисти името на някой породи, които множеството фалшиви новини години наред създадоха;
• Наредбата за намордник и повод е доста недомислена и ограничава възможността чисто практически да си тренираме кучетата. Аз лично съм бил на тръни винаги, когато с треньора ни тренираме нашето куче, защото има специални дълги поводи за тренировка, а и намордника тогава трябва да се махне, за да получава кучето награди (храна, топка и пр.)… което е в разрез с наредбата;
• Ще бъде улеснена рутинната работа на общинска полиция, администрацията и пр., защото при проверка ти гледат книжката (свидетелството), талона и правят много по-бърза справка от това да ти разлистват паспорта с ваксинациите и пр.

НО НАЙ-ВЕЧЕ!

Ще унищожим агресивните и опасни животни, без да унищожаваме животните и без да търсим виновни.
Защото виновни се оказваме всички ние накрая.

Ами хората, които вече имат кучета?

Определено гратисен период от 1 до 2 години е удачен за хората „в заварено положение“, които вече имат кучета. При всички положения точно при тези хора е доста вероятно нещата да са изтървани, което води до друг въпрос:

Какво става ако не минеш изпитите?

Това е доста възможно и говори за някакви по-сериозни проблеми около кучето или стопанина. Тогава най-логично и правилно вероятно е да:

• Кучето да има платени тренировки за около 1-2 месеца при професионален треньор;
• След това стопанина за своя сметка отново минава курс и се явява на изпит. Разходите за това вероятно ще са достатъчен мотив за повечето хора да потърсят варианти да минат курсове и изпити от първия път, което води до следващия проблем, а именно:

Ами ако на изпитите късат умишлено?

При всички положения тук имаме множество клубове, киноложки организации, всякакви НПО-та и пр., сред които могат да се оформят комисии по критерий. Като във всяка организирана система за контрол – и тук може да има случаи на корупция, субективизъм и пр., но ако треньорите и изпитната комисия се разграничат – умишленото късане или минаване на изпита може да се редуцира до някакви разумни минимуми.

Как ще се избират треньорите?

Полицията, митницата и различни клубове имат треньори, т.е. малко или много те са вече избрани. В най-„чист“ вид е добре това да са хора към полицията, които тренират полицейските кучета може би.

Ами ако на изпитите пускат „свои хора“?

Това е идентично със ситуацията, в която късат умишлено.

Има много добро решение и то е взаимствано от годишните технически прегледи на автомобили – видео-наблюдение на изпитите. Ако изпитите имат видео запис, това ще докаже тяхната достоверност в бъдещ период.

Кучето расте – не е ли нужно подновяване на „книжката“ и нов изпит?

Това може би трябва да се коментира с експерти, но би било добре на всеки 2 или 3 години да има нов изпит със значително по-ниски такси, който да потвърди резултатите от първия взет.

В допълнение:
„Гражданска отговорност“ за кучета над 10кг.

Елементарно е, нали. Но много ефективно. Застраховаш другите за инцидент с твоето куче. Всяка година. Задължително. Това ще те направи много по-отговорен при всяка една разходка с домашния ти любимец. Ще се замислиш отново и отново, когато решиш ей така да го пуснеш свободно да си бяга с всичките си 30-40 кила, с които може да убие на място дете или възрастен човек.

Застраховка, която те прави по-отговорен и по-мислещ за рисковете в никакъв случай не е нещо негативно. Аз лично с удоволствие бих правил такава всяка година, заради това, че съм собственик на ротвайлер.

И също така:
Курсове за стопани на малки породи до 10кг. и часове в училищата „Как да се държим с животните“

Много от инцидентите се случват, защото тези стопани доста често са неадекватни. Едно куче до 10кг. може да изяде лицето на детето ви за секунди поради 2 причини: първо мислите, че е малко и безобидно, с което му се доверявате и сте повече в контакт с него; и второ – то се страхува доста повече от големите проди, много трудно и рядко подлежи на дресировка и контрол, и от страх може да реши да нападне много лесно и бързо.

Смятам, че е разумно стопаните да минават курс, в който да им се обясняват тези, на пръв поглед елементарни неща – че кучето, както и да го кръстят, облекат или срешат – е куче, животно, което не разсъждава и може да е опасно, независимо колко е малко. Че в устата му има доста остри и здрави зъби, които са предназначени да хапят и разкъсват. Че трябва да са нащрек. Че две кучета от един пол не е ок да са в близост. Доста, доста, доста неща, които много от стопаните на малки породи не знаят и за които изобщо не се интересуват.

Какво мислите вие? Споделете в коментарите!

 

P.S. : Благодаря на Поли, за това, че заедно се грижим за кучето ни Лара и учим децата си как да бъдат с животните. Благодаря на Орлин и Миро, благодарение на които Лара е част от нашето голямо семейство. Благодаря и на треньора на Лара, Добри, който си я обича като негово куче и винаги се грижи за нея.