„Вълкът от Уол Стрийт“ е базиран на данни за живота на Джордан Белфорт, но всъщност много малка част от филма наистина съвпада с живота на финансовия брокер. Множеството секс-сцени и хипербoлизираните събития помогнаха на Скорсезе да превърне една почти измислена история да стане „вирусно“ споделяна и коментирана онлайн за много кратко време. За мен Скорсезе е не по-малък „вълк“ в продажбите от Белфорт. Но ако за момент изключим разголените сцени, нечовешките дози дрога, дори финансовите измами, има още нещо, което е доста интересно – разказ за съкровената мечта за бързо забогатяване. Това от „никой“ да станеш „някой“.
Във филма за Джордан Белфорт, т.нар. „вълк“ от Wall Street, се ползва един пример за продажби: „продай ми тази химикалка“. Макар този пример да не от семинарите на Белфорт (доколкото знам дори не е негов), той ползва същата логика при продажбите, която Джордан нарича „продавай по техния начин“. Хората ходят на семинари на Белфорт и други успешни бизнесмени именно за това – за да се научат как да продават. Всъщност Белфорт е натрупал своето богатство НЕ като е знаел как да продава, а защото е знаел как да мотивира хората да продават вместо него и как да променя нагласите на пазара в своя полза. Един от съветите му е да не мислим само за себе си, а за нас, заедно с всичко и всички около нас – да опитаме да променяме средата, в която сме.
Точно това ми хареса във филма на Скорсезе – показва как вълкът създава и насъсква своята глутница, а не как ходи на лов за жертвата. Показва, че за истинския „вълк“ не са толкова важни парите или успешните продажби. Във филма има един момент, в който главния герой има достатъчно пари, за да подсигури дори внуците си, и все още може да се измъкне от ситуацията, в която е затънал. Но той не го прави. Остава в играта и то не заради парите, а заради работата и хората. Защото това е нещото, което прави най-добре. Нещото, което осмисля живота му и всеки ден го зарежда с енергия. Когато Белфорт, или друг цар на продажбите, ни учи как да продаваме – той ще ни направи успешни продавачи, защото това е нещото, което прави най-добре, но не и успешни мениджъри като него.
Всъщност, може би името на филма е „Вълкът от Уол Стрийт“, а не примерно „Историята на Джордан Белфорт“, защото основния акцент е върху „кръвожадния хищник“, който създаваме в стремежа за плячкосване. Вълкът, който козината си мени, но нрава – не. „Алфата“ в глутницата, която има цел и знае как да набави средствата за постигането й.
Героят на Скорсезе пита всеки „Искаш ли да станеш богат?“ – естествено, кой не го иска, въпросът е риторичен. С този въпрос той печели вниманието и на клиентите си, и на служителите си. „Прави това, което ти кажа и ще те направя богат“. Ако сте гледали семинарите на Белфорт, сигурно сте забелязали, че той определя една част от хората като „Имащите причина“. Те имат причина да ти откажат, защото намират различни пречки, които смятат, че са причината, за да ти откажат. И естествената им мотивация, да се докажат като прави, ги подтикват да откриват още и още причини да НЕ приемат предложение или възможност. Според Белфорт тези хора се самоопределят и така си поставят граници – сами се набутват в собствената си кутийка, през която гледат останалите. Другите са тези, които той нарича „преодоляващите“. Най-важното нещо е да преодолееш вътрешния си свят – дори самия Белфорт не е успял да го направи и това е била причината да стигне до затвора. И именно този момент е много добре показан във филма – „това не може да се случи, не мога да спра, не могат да ме хванат“. Когато си кажеш „не може“ – ти вече си провалил сам себе си. А това е може би най-големия провал.
И съветът на Белфорт е много прост. Всеки от нас иска да върви по някакъв път, нали? Тогава, тръгвайки по този път имаме два избора – или да опитваме да видим какво има в края му, или да се вглеждаме във всички препятствия по него. Няма как да правим и двете неща, затова той предлага да гледаме крайната цел, не пътя до нея – да сме съсредоточени в точка Б, всичко останало само може да ни отклони. Всъщност този съвет е доста тривиален, нали? Той не е пресъздаден във филма на Скорсезе – там главният герой няма точка Б. Той просто търси пътищата до щастието, влизайки в собствения си сън от сбъднати мечти. Неговите служители го боготворят, защото му се възхищават и защото виждат в него решението на своите проблеми.
Героят на Скорсезе казва нещо много интересно към края на филма, на една от брокерките си: „Ти не си човекът, с когото се запознах преди“. Зад костюмът Версаче, зад завесата от пари и луксозен живот всеки от тези хора е имал своите мотиви, своята точка Б. Героят на Скорсезе им е помогнат да гледат директно към точка Б, без да се интересуват какви препятствия има по пътя до нея. Също както вълкът дебне плячката и следи мястото, където трябва смъртоносно да я захапе, без да се интересува от пътя до нея. И тук е другия голям проблем – ако сбъднем мечтата си, ако стигнем до точка Б – как да продължим? Какво да правим – това е ужасно! Във филма „Вълкът от Уол Стрийт“ има ясен отговор – поглеждаме назад, там, откъдето сме тръгнали, където е това, което ни е мотивирало и пак ще ни мотивира. Защото независимо от парите и богатството ние сме същите. Вълкът не мени своя нрав.
Хареса ми героят на Скорсезе. Колко е силен в това, което прави, колко е слаб във всичко друго, и колко добре го осъзнава. Белфорт е измамник, причинил много щети на много хора и определено не е пример за подражание, но все пак е пример, който Скорсезе пресъздаде отлично.
Би било страхотно да споделите и свои разсъждения, затова добавям и поста си от фейсбук, към който може да се включите с коментар:
Comments (0)