Големия бум на социалните мрежи в Интернет дойде и в България. Вече всеки планира присъствие във Facebook и Twitter в…
Да гледаш телевизия като, че ли става все по-трудно. Не, защото няма какво да се гледа, о, напротив – засипани сме с какви ли не телевизионни канали, предавания, новини! Малко от тях обаче наистина си заслужават отделеното време. Малко са тези, които след като гледаме си казваме „Това си струваше да се види!“.
Помните ли какво беше едно време? Аз си спомням, че имаше новините на Канал 1, „Аз съм Сънчо“ и „Педя човек, лакът брада“. След това си лягах да спя и на следващият ден чаках да дойде 20:00 с нетърпение. Нямаше „Cartoon Network“, нямаше видео, DVD, компютър. Имаше „Стражари и апаши“, фунийки, дъвки „Турбо“. После се появи предаването „Ку-ку“, бях все още много малък, но и аз го намирах за много забавно, въпреки, че не разбирах доста от нещата, на които по-възрастните се смееха, или цъкаха с уста…
Минаха няколко години и се появиха първите кабелни телевизии. Купихме си видео, но нямаше кой знае какви видео-касети за гледане – обикновено изборът се свеждаше до хитове на Лепа Брена, пиратски записи от MTV и много рядко някой американски филм. По кабелната първо имахме 5-6 канала. Разбрах за чудото „Cartoon Network“, с помощта, на което научих може би половината от английския, който днес знам. Имаше и регионални канали с филми – бяха супер, нищо, че гласовете на мъжете и тези на жените звучаха напълно еднакво.
Тогава си казвахме: „Вече има какво да се гледа! Не е като едно време!“. И наистина не беше като едно време. Кварталното ни кино, където гледах „Дънди Крокодила“, тогава работеше всекидневно, но после стана дискотека, а днес на негово място строят жилищна сграда. От филмите тогава Рамбо беше един снажен добряк с къдрици, а днес е мутра, която мели 100-200 виетнамски войника с тежката картечница. Тогава имаше „Ку-ку“, а сега… като, че ли става все по-трудно да гледаш телевизия…
Наскоро обаче ми направи впечатление едно нещо – отново започнах да гледам програмата на Българската Национална телевизия. Вече нямам толкова време да гледам, но сутрин със сигурност избирам БНТ 1. Постепенно от сутрешния им блок започнах да любопитствам за други техни предавания. Бях приятно изненадан – бившия Канал 1 като, че ли си струва; като, че ли не е толкова жълт, колкото са станали другите национални телевизии.
Така научих за „Българското събитие на XX век“ – една кампания на БНТ 1, в която ние можем да оценим „най-значими и важни политически, икономически, военни, социални, културни и духовни събития, маркирали историята на България в отминалия век“. Първоначално си казах „Толкова ли няма какво друго да покажат, ами това?!“. Когато обаче видях за какво иде реч, направо залепнах за екрана.
Научих, че в България е имало терористичен атентат доста преди този в САЩ. Атентатът в храма “Св. Неделя” на 16 април 1925 г., когато 213 души са намерили смъртта си, а 500 са били тежко ранени. Научих с гордост, че не друг, а българин е изобретил и патентовал революционното откритие, което и до днес, на пук на всяка друга технология, ползваме, а именно – чушкопекът (дори името му говори вместо него)! Разбрах още, че Димитровград може да бъде спокойно сбъркан с град от братска Русия, защото има идентична с тамошната архитектура. Научих, че едно от най-важните медицински открития, шестият сърдечен тон, е направено от българин. Гледах и за информационното затъмнение за „Чернобил“, и за идеята да се направи море край София, и за изцяло българското откритие „остъкляване на терасата“.
Гледах и ми беше интересно. Беше ми приятно, не бях натоварен с кваканици между политици и водещи, водещи и водещи или политици и политици (все очаквано НЕдобра комбинация). Припомних си с малко носталгия и широка усмивка някой неща от детството, научих много други, за които дори не бях подозирал. Беше ми интересно, приятно, увлекателно. Все едно чакам да дойде „Аз съм Сънчо“ като едно време, само дето тогава нямаше какво да се гледа. Слава Богу сега има: „Българските събития на 20-ти век“.
И докато по Нова телевизия ме агитират заедно с „Капитал“ да избирам „Бизнесмен на годината“, вероятно с надеждата да привлекат бизнес прослойките като техни рекламодатели (криза настана, понякога са нужни отчаяни мерки), по БНТ1 ме карат да се заинтересувам от нашата, българска история, бит, култура, наследство. Няма място за сравнение между двете кампании, нали? Зачудих се кое е по-тъжното – че немската банка „Райфайзен“ подпомага кампанията на БНТ1, или, че българска медия като „Капитал“ или NOVA подпомагат техния „По-по-най за Бизнесмени“. Отговорът веднага ми се изясни – няма нищо по-тъжно от това, да няма какво да се гледа! А аз съм един доволен зрител!
Приятно гледане!
P.S> И гласувайте за „Българското събитие на 20-ти век“! Остава малко време до крайния срок на 4.03.2010
Да гледаш телевизия като, че ли става все по-трудно. Не, защото няма какво да се гледа, о, напротив – засипани сме с какви ли не телевизионни канали, предавания, новини! Малко от тях обаче наистина си заслужават отделеното време. Малко са тези, които след като гледаме си казваме „Това си струваше да се види!“.
Помните ли какво беше едно време? Аз си спомням, че имаше новините на Канал 1, „Аз съм Сънчо“ и „Педя човек, лакът брада“. След това си лягах да спя и на следващият ден чаках да дойде 20:00 с нетърпение. Нямаше „Cartoon Network“, нямаше видео, DVD, компютър. Имаше „Стражари и апаши“, фунийки, дъвки „Турбо“. После се появи предаването „Ку-ку“, бях все още много малък, но и аз го намирах за много забавно, въпреки, че не разбирах доста от нещата, на които по-възрастните се смееха, или цъкаха с уста…
Минаха няколко години и се появиха първите кабелни телевизии. Купихме си видео, но нямаше кой знае какви видео-касети за гледане – обикновено изборът се свеждаше до хитове на Лепа Брена, пиратски записи от MTV и много рядко някой американски филм. По кабелната първо имахме 5-6 канала. Разбрах за чудото „Cartoon Network“, с помощта, на което научих може би половината от английския, който днес знам. Имаше и регионални канали с филми – бяха супер, нищо, че гласовете на мъжете и тези на жените звучаха напълно еднакво.
Тогава си казвахме: „Вече има какво да се гледа! Не е като едно време!“. И наистина не беше като едно време. Кварталното ни кино, където гледах „Дънди Крокодила“, тогава работеше всекидневно, но после стана дискотека, а днес на негово място строят жилищна сграда. От филмите тогава Рамбо беше един снажен добряк с къдрици, а днес е мутра, която мели 100-200 виетнамски войника с тежката картечница. Тогава имаше „Ку-ку“, а сега… като, че ли става все по-трудно да гледаш телевизия…
Наскоро обаче ми направи впечатление едно нещо – отново започнах да гледам програмата на Българската Национална телевизия. Вече нямам толкова време да гледам, но сутрин със сигурност избирам БНТ 1. Постепенно от сутрешния им блок започнах да любопитствам за други техни предавания. Бях приятно изненадан – бившия Канал 1 като, че ли си струва; като, че ли не е толкова жълт, колкото са станали другите национални телевизии.
Така научих за „Българското събитие на XX век„ – една кампания на БНТ 1, в която ние можем да оценим „най-значими и важни политически, икономически, военни, социални, културни и духовни събития, маркирали историята на България в отминалия век“. Първоначално си казах „Толкова ли няма какво друго да покажат, ами това?!“. Когато обаче видях за какво иде реч, направо залепнах за екрана.
Научих, че в България е имало терористичен атентат доста преди този в САЩ. Атентатът в храма “Св. Неделя” на 16 април 1925 г., когато 213 души са намерили смъртта си, а 500 са били тежко ранени. Научих с гордост, че не друг, а българин е изобретил и патентовал революционното откритие, което и до днес, на пук на всяка друга технология, ползваме, а именно – чушкопекът (дори името му говори вместо него)! Разбрах още, че Димитровград може да бъде спокойно сбъркан с град от братска Русия, защото има идентична с тамошната архитектура. Научих, че едно от най-важните медицински открития, шестият сърдечен тон, е направено от българин. Гледах и за информационното затъмнение за „Чернобил“, и за идеята да се направи море край София, и за изцяло българското откритие „остъкляване на терасата“.
Гледах и ми беше интересно. Беше ми приятно, не бях натоварен с кваканици между политици и водещи, водещи и водещи или политици и политици (все очаквано НЕдобра комбинация). Припомних си с малко носталгия и широка усмивка някой неща от детството, научих много други, за които дори не бях подозирал. Беше ми интересно, приятно, увлекателно. Все едно чакам да дойде „Аз съм Сънчо“ като едно време, само дето тогава нямаше какво да се гледа. Слава Богу сега има: „Българските събития на 20-ти век“.
И докато по Нова телевизия ме агитират заедно с „Капитал“ да избирам „Бизнесмен на годината“, вероятно с надеждата да привлекат бизнес прослойките като техни рекламодатели (криза настана, понякога са нужни отчаяни мерки), по БНТ1 ме карат да се заинтересувам от нашата, българска история, бит, култура, наследство. Няма място за сравнение между двете кампании, нали? Зачудих се кое е по-тъжното – че немската банка „Райфайзен“ подпомага кампанията на БНТ1, или, че българска медия като „Капитал“ или NOVA подпомагат техния „По-по-най за Бизнесмени“. Отговорът веднага ми се изясни – няма нищо по-тъжно от това, да няма какво да се гледа! А аз съм един доволен зрител!
Приятно гледане!
P.S> И гласувайте за „Българското събитие на 20-ти век“! Остава малко време до крайния срок на 4.03.2010
Като цяло нищо не е като едно време, но за щастие някои неща са си същите. Дано продължават да съществуват …