– Ела, искам да ти разкажа за един герой.

– Супергерой ли? Идвам, татко!

– Ето, виж една негова снимка.

– Хм… не ми прилича на супер герой… по-скоро на обикновен човек…

– Във всеки обикновен човек има скрит по един супер герой, защото всеки от нас може да прави необикновени неща ако поиска. И този герой е на пръв поглед обикновен, но необикновеното, както при него, така и при всички нас, е скрито за очите ни.

– А къде му е маската? Няма ли си наметало, ботуши?

– Не му е била нужна маска, защото е нямал от какво да се крие. Искал е да се покаже с лицето си пред хората – достойно.

– Като Супермен ли, татко?

– Не съвсем. Супермен е извънземен, а този герой е един от най-земните хора, които си виждал – защото е бил много човечен.

– А кои са били лошите, срещу които се е борил?

– Затова е герой, защото истинските герои не се борят срещу някого или срещу нещо – това ги прави злодеи. Истинските герои се борят ЗА нещо или ЗА някого!

– Той за какво се е борил?

– За нещо много важно – свободата.

– Роб ли е бил?

– Някой казват, че е бил роб, други го наричат друго яче, но аз мисля, че е бил по-свободен дори от нас самите в момента.

– Не разбирам?

– Неща като свободата и робството няма нужда да ги определяш, нито да ги обясняваш, нито разбираш – или ги чувстваш, или ги нямаш. Той е пробудил свободния дух на своя народ – затова е герой.

– Кой е неговия народ, татко?

– Аз и ти – българския народ.

– Значи той е българин? Еха! Имаме си супергерой, който е българин! Как се е казвал, татко? Имал ли си е псевдоним като Спайдърмен или Върколакът?

– Някой са го наричали “Дяконът” – идва от “служа”. Той до край е служил на народа си и заслужава това прозвище.

– До край? Значи е умрял?

– “Тоз, който падне в бой за свобода – той не умира!”. Той и другите като него няма да умрат, щом сега аз разказвам на теб за него, а утре ти разкажеш на твоите деца. Затова героите са безсмъртни – защото делата им са безсмъртни като историята. Само ако ги забравиш ги обричаш на истинска смърт.

– Има и други? Еха! Ще ми разкажеш ли и за тях!

– Да, трябва – защото си заслужава.

– А Дяконът имал ли е супер сили?

– Всяко негово дело е било като супер сила по онова време. Защото с делата си е накарал другите да повярват, че също като него, могат да бъдат герои. “Дела трябват, а не думи!” – това е казвал на хората този герой. Но и веднъж е скочил толкова надалеч, че от тогава са го наричали “Левски” – от лъвския му скок.

– Хей! Аз го знам! В училище са ни казвали за него! Сетих се откъде ми е познат! Госпожата разказваше за Левски, но… беше много скучно и не съм обръщал внимание. Не каза, че е герой – нарече го с друга дума.

– Будител?

– Да, май беше точно “будител”!

– Това е една много хубава българска дума. Много малко български думи днес останаха незабравени и тази е една от тях. Будител е човек, който успява да събуди заспалото ни самосъзнание за нещо важно, значимо, добро. За което си струва да се бориш. Това е една уникална супер-сила, която всеки от нас притежава.

Празници като Хелоуин са се развили концептуално така, че да провокират интерес у децата да научат повече за самия празник. На празника на Народните Будители показваме една или няколко черно-бели снимки на децата си с амбицията да ги накараме да заучат имената на националните ни герои… вместо да им разкажем за героизма, за обединението в една идея, за борбата за свобода.

Будителите са знаели как да разкажат своите истории, така че да запленят цял един народ в идеята за една обща кауза. Ние имаме възможност всеки ден да сме будители за собствените си деца.