Напоследък се замислям как вниманието ни е толкова ангажирано с ежедневните проблеми, рутинни дейности и чувства, че главата ни се пълни с какво ли не и като, че ли, в резултат на всичко това, сме винаги блокирали и на ръба на мисловните си сили. Уморени и разсеяни, ежедневно положени на някакъв стрес, често изнервени или объркани, ние като, че ли сме забравили как се удрят спирачките.

Спрях и се замислих – защо немога по-често да се спирам за да мисля, защо дори не мисля за спиране, защо спирането е немислимо?! Вероятно всеки си мисли, че неможе да спре; вероятно само мисълта за спиране за повечето от нас е нещо немислимо?! Но ето ме мен – отделил съм време да се спра – значи можело? А и не съм сам – има още 10-15 човека около мен – умни, успели хора, професионалисти. Всички ние сме се спрели в една стая за да мислим за нещата далеч извън нея – понякога това са теми, над които никой от нас не е имал време да се замисли; това са теми, които в един момент ще бъдат важни за всеки от нас; най-хубавото – това са теми, които са ни интересни.

Обещавам да престана със скороговорките и неясните изказвания и да разкажа как прекарах края на миналата седмица. Всъщност ще разкажа за едва 3 часа, които обаче бяха може би най-интересните за цялата седмица.
Става дума за първата среща на клуб “Спри и помисли!” в гр. Варна.

Какво е клуб “Спри и помисли!” ? В сайта ще намерите информация, която ще ви даде някаква базова представа, но докато не станете част от клуба няма как да разберете изцяло всичките идеи и потенциали, които има той. Ето какво пише в сайта на клуба: “Клуб “Спри и помисли!” е мястото, където се срещат предприемчиви и ентусиазирани хора за обмяна на идеи, за споделяне на успешни решения и горчив опит, за търсене на подкрепа и полезни съвети в своите бизнес и лични начинания. Клубът е своего рода мозъчен тръст за малките и средни предприемачи. Той дава възможност за разширяване и заздравяване на бизнес контактите помежду им, за създаване на успешни мрежи от хора, вярващи в сродни идеи, преследващи общи цели и убедени в силата на нестандартното мислене.”

Клубът е една “жива” социална мрежа от хора, които желаят да отделят от времето си за да мислят заедно по теми, които ги вълнуват. С други думи ако си мислите за “чесане на езици” или, че “времето е пари” – вероятно концепцията на клуба няма да ви допадне. Ако обаче искате да дадете идея, да потърсите идея, да споделите успех, провал, проблем, решение – това е вашето място.

Радвам се, че този клуб съществува като “жив организъм” в София, а вече и във Варна. Радвам се, че неговия живот е изцяло в ръцете на тези, които участваме в него – това е отговорно и мотивиращо.

Стига съм разказвал за клуба, нека разкажа за трите часа, които прекарах в него.
След като закъснях порядъчно с 15 минути в търсене на мястото на събитието и мястото за паркиране, най-после влязох в конферентната зала, където Майк Рам вече беше започнал да разказва по-подробно какво представлява клубът. Макар, че в първите 10-15 минути не познавах почти никого (само Тодор Христов и Майк Рам и то задочно – от интернет пространството), няколко минути още след това вече бяхме приятна компания от професионалисти в различни области, готови да споделят своите идеи с останалите. Обстановката бързо се превърна в приятелска, което ми направи много добро впечатление.

Честно казано очакванията ми спрямо клуба бяха доста ниски преди срещата. Преди това бях ходил веднъж на срещите на “Open Cafe” – това са неформални събирания в заведения в града, които много приличат на тези на клуба – пак се събират професионалисти на приказка. Да, но не – клуб “Спри и помисли” се оказа нещо доста по-различно и то заради две много прости неща, които в “Open Cafe” липсват (и които съм коментирал с организаторите на “Open Cafe” във Варна, но така и не се промениха):
1. Обстановката – Майк Рам каза нещо вярно – не може една група от хора да седнат в едно заведение, където има и други хора и да коментират заедно нещата. На “Open Cafe” разговорите протичаха най-много между 3-ма души, защото нямаше условия за нещо повече – шумно е, винаги някой ще се падне по-далече от теб, неудобно е.
2. Темите – При “Open Cafe” всеки подхваща своя тема, при “Спри и помисли” темата е една и този, който я поставя трябва да е солидно подготвен за нея – да я презентира пред останалите, да посочи своите идеи и наблюдения и така да се дискутира. Това е добър начин за фокусиране на вниманието, а и темите може да са с образователна цел – да поднесем своите знания на другите без нещо да ни смущава.
Няма повече да сравнявам “Open Cafe” със “Спри и помисли” – тези две причини различават много двете мероприятия и посочвайки това не искам да обидя никого, а да споделя субективната си оценка.

На първата среща на клуба във Варна, Майк Рам постави две теми – за проектите и за книгите. Коментирахме какво е проект и какво не е проект, как един проект може да е успешен и от какво зависи – разнищихме тотално темата и дискусията се получи от самосебе си. Другата тема беше за това какво да правим хартиените книги, които вече сме прочели и заемат място, трупайки прах в дома ни. Вероятно ще си кажете “Криза е, президента ще му правят импийчмънт, ДДС ще скача, хората стачкуват, а тея се събрали да ми говорят за книги?!”. Вероятно и ще сте прави… в българското интернет пространство толкова много се говори за тези проблеми, че си правя два извода: ние българите вероятно имаме много свободно време и винаги успяваме да го докараме само на приказки (за моя радост не с всички е така). С книгите в къщи обаче можем освен приказки да предприемем дела. На следващата среща на клуба може да си говорим за пролетното почистване, но на всички ни ще е ясно, че след разговора ни така ще сме разнищили темата, че да предприемем най-правилните действия и да приключим успешно този наш малък проект.

Надявам се клубовете да се развиват добре в бъдеще и да има не два, а нови 20 до края на годината в страната. Всичко зависи от нас разбира се, което прави “Спри и помисли” един голям експеримент за социална мрежа “in life”, където няма виртуални ферми, няма виртуални хора, а има една приятна обстановка, в която общуват компания от умни хора. Колкото по-голяма компания, толкова по-интересна и креативна ще бъде всяка сбирка, затова – заповядайте и Вие! Със сигурност ще намерите нещо за себе си, а и със сигурност има какво да дадете.

P.S.»

Публикация на Маргарит Мисирджиев във връзка със събитието: „Спри и Помисли“ – първа среща във Варна

Публикация в официалния сайт на “Спри и помисли”: Що е проект и какво да правим с ненужните книги? Първа среща на Клуба във Варна – 26.03.2010