Няколко интересни клипчета с покадрова анимация за социалните медии :) Какво е социална мрежа Блогове, блоговее... Какво е Twitter ...…
Под „медии“ имам предвид интернет медиите. По дефиницията, която аз знам, и с която си служа, интернет медиите са две основни групи:
– социални медии
– информационни медии
И първите, и вторите са част от масмедиите, но разликата е във времето за създаване и доставяне на информацията. Повече по темата ще намерите в Wikipedia.
Нека обаче да си влезем в нашия двор и да видим какви са дефинициите и представите у нас. Ще ви разкажа една много кратка приказка, която няма начало и среда. Има само неопределен във времето край, който е тривиалното за всички приказки „Три дена яли, пили и се веселили“. Но, защото е криза, пропускаме момента с яденето и пиенето, което категорично ни отдалечава от веселието и си оставаме с едни голи три дни. Вярно е, че някой приказки завършват с не по-малко тривиалното „И живяли дълго и щастливо“, но това не се случва почти никога у нас, така, че версията с трите дни е най-реалистична, а в случая тя е:
Първи ден: някой си политик казва, че блоговете са медии. Втори ден: същия политик казва, че нямал това предвид. Трети ден: никой не му пука какво е станало втория или първия ден, след като темата има седмици, дори месеци потенциал за разтягане на локуми.
Та… да се върнем на основния въпрос. Медии ли са блоговете?
Ако питате мен, блоговете явно са медии в рамките на безопасното. С други думи явно, че в един момент може да са, в другия … може да не са.
От друга страна ако един мъж в един момент е травестит, а в друг момент не е – той все си е травестит. По друг начин стои въпросът с гейовете обаче. Един мъж може в един момент да е гей, в друг да не е, а може в някой случаи да се държи като истински педераст. Така или иначе гейовете, които ту са, ту не са такива се наричат бисексуални.
Ако използваме метафората за да отговорим на въпроса медии ли са блоговете – те явно са би-медии. Тълкувайте го както искате. Би-медия от една страна може да означава, че са нещо като двойно по-голяма медия от другите медии, но според мен значи, че блоговете са част едновременно и от двата типа интернет медии, които изброих по-горе. Никога обаче не е късно някой блог да изпедерастее и да започне да прилича на нещо друго.
Нека сравним блоговете и медиите.
Какво е най-важното за една медия? Да има маса от хора, сред които да циркулира дадена информация. С други думи излизате на улицата, измисляте си нещо и почвате да крещите докато някой друг на съседната улица не започне да прави същото, или докато не се намери някой да ви затвори устата, т.е. да ви усмири. Тогава вие сте медия.
Какво е най-важното за един блог? Да има маса от хора, сред които да циркулира дадена информация. С други думи влизате в интернет, измисляте си нещо и почвате да го пишете и разпространявате, докато някой друг, в своя сайт не започне да прави същото, или докато не се намери някой да ви затвори устата, т.е. да ви усмири. Тогава вие сте блогър.
Става ясно, че разликите между блог и медия са точно толкова, колкото разликите между малко бременна и много бременна. От друга страна пък момента с усмиряването е меко казано притеснителен. Той може да си е дори абортиращо страшен за всеки блогър и точно тук е разковничето. От страх и свян някой блогове спокойно могат да си сменят краските. Ако е хубаво да са медии – значи са медии, ако не е – значи не са. Да, ама не! Става досущ като травеститите, за които стана дума по-горе – ако са с женски дрешки са травестити, ако не са … ами пак са си травестити! Пък който иска да излиза в публичното пространство и да си ги дефинира както иска.
Най-важното обаче е, че всички имат мнение по темата. Че и аз барабар Петко с мъжете. И защото сме част от интернет и можем да говорим свободно това, което мислим, ние сме съзнателно готови да отделим колкото е нужно време и колкото е нужна енергия не само за да кажем, но и за да защитим с всички сили своята теза.
Така се заражда един много приятен дебат. Някой сайт се изхитрява да предложи трибуна за този дебат, а някой блогъри се изхитряват да окупират трибуната, даващи дълбокомислени мнения за блогосферата, медиите, вселената и всичко останало. Това е страхотно! Това е трафик от посетители. Това е и безмислено.
Знаете ли по какво се различава този блог от MTV? По абсолютно нищо, освен по това, че тук „пее“ само един – аз. Вие винаги може да смените канала с друг, а аз винаги ще поръчвам и изпълнявам „музиката“.
Знаете ли по какво с различава този блог от радиото? По абсолютно нищо, освен, че тук „водещ“ е само един. А от пресата? Пак няма разлики, освен, че тук аз съм си редактор, журналист и всичко останало.
Значи… Ако блогът не е медия, то остава медиите да са станали блогове?! Ако пък блогът е медия, тогава това е медия от един. Също както примера по-горе с викащия човек на улицата. Който го е страх да вика – да ходи в гората. Но… колеги блогъри, какво ви пука кой на каква трибуна ви слага. Дали сте на трибуната на медията или не – вие няма да спрете да бъдете все така викащите на улицата хора, които привличат вниманието на тълпата, нали? Кому бяха нужни тези дебати какво е блогът?! Законите ли ще ви обездвижат пръстите да пишете? Политиците ли?
Блогът е каквото си го направиш.
Иво Илиев
___ Повече за автора четете от тук | YouTube канал | Facebook страница ___ Иво Илиев e управител на дигиталните маркетинг компании BOLANDILA и InteractAGE. ___ Иво Илиев е практик в сферата на маркетинга, рекламата и комуникациите от 2003г. Има богат опит в маркетинга и рекламата на международни компании. Практикува като консултант, водещ на корпоративни обучения, лектор. ___ View all posts by Иво Илиев
И да се поправя сам, тъй като съм идиот… Медия не значи посредник… Медиум значи посредник. Медия е множественото число на медиум. Извинявам се за грешката.
Съгласен съм с Андрей. Медия от латински значи посредник, като просто традиционните медии ни идват на ум, като се сетим за самата дума медия. Но определено с все по големия penetration на Интернет в все повече домове в света, Интернет медиите, ще набират все по-голяма популярност. В случая Блога на Иво Илиев е една своеобразна медия, в която той си е Собственик, Изпълнителен Директор, Управител, Служител, Главен Редактор, Журналист, Чистач на тоалетните и т.н. в собствената си медия. Ей това ако не е успешен бизнес модел, аз не знам какво друго е 🙂 Само после описването на подобно нещо в CV е малко трудно, но Иво сам да му мисли за това.
Заради блога и други проекти до момента не ми се е налагало да пиша CV. Обикновено хората, които ме търсят познават до някаква степен работата ми. Блогът като медия е много силен генератор на word of mouth – нещо, което, както и преди съм казвал, служи и като „оръжие“ и като „броня“ за автора.
Като се замисля, думата „медия“ може да има много широк обхват. Тоест, дали е четаем или не дотам един блог, да, той е медия… защото дава някаква информация. Няма значение, че автора е един. Иначе първосигнално, под думата „медия“ си представяш голяма новинарска агенция или авторитетен вестник. Но.. всичко, което разпространява информация на практика си е медия 🙂
Бая теория си разнищил в тази статия. По мое мнение има блогове, които се четат, има и такива, които не се четат. Незнам точно кое определя посещаемостта и четаемостта на един блог. Дори 2 различни блога с еднаква тематика – единия е много посещаван и четен, другия не. Аз примерно случайно попаднах на твоя блог, но вече ми е един от любимите.
Благодаря за добрите думи. Дори и да не се чете, блогът е създаден с идеята да е четаем и то възможно по-масово. Под „масовост“ може да се цели ангажиране вниамнието на по-голямата част от някоя таргет аудитория или без таргет. Тази първоначална идея на блога обаче за мен е достатъчна причина да го наречем медия 🙂