Партиите, кампаниите и… ние


 

Не съм нито политически анализатор, нито някакъв кой знае какъв специалист, но се занимавам с реклама и искам да споделя какви са моите виждания по темата с предизборните рекламни кампании. Защото преди изборите всички ставаме много обидчиви – предварително искам да кажа, че не коментирам самите партии, а само техните предизборни реклами, и то само тези, които до момента съм гледал и са ми направили някакво по-голямо впечатление. По-напред ще пусна още 1-2 теми като тази за други реклами, които съм гледал. Може да пишете коментари за Вашето мнение по въпроса.

Та… ето и няколко ситуации в предизборните реклами:

Ситуация 1: Мъж, очевидно бизнесмен се притеснява, че времето е лошо, вали изведро и неможе да се прибере. Изведнъж обаче си казва „какво пък, ще тръгна в дъжда, не ми пука“ и радосто заприпква в пороя, доволен и танцуващ незнайно защо. Слогана е „Две крачки, една цел“… целта очевидно е бизнесменът да се намокри до кости? Какво е посланието? Може би бизнесменът е българския избирател, който е несигурен, предубеден и уплашен; не отива да гласува, както и бизнесменът не излиза под дъжда? Може би агитацията към избирателя да се престраши и да тръгне към проблемите с усмивка е представена с увереността на бизнесменът да тръгне към пороя? Не и според слогана „Две крачки, една цел“ – бизнесменът прави две крачки и се вкарва в пороя, калта и студа, а на всичкото отгоре има някаква леко налудничава усмивка и е изключително доволен къде се е набутал. Страхотно е, че с подобна реклама обясняваме на хората, че трябва да направят първата крачка (да гласуват) за да изберат по някакъв начин своето бъдеще сами, но… защо дъждовното време трябва да олицетворява това бъдеще?

Ситуация 2: Партиен лидер се изправя на бял фон, вдига разперена ръка срещу екрана и тръгва слогана „Спри корупцията с бюлетина номер 1“. Ок, номер едно, но защо човека показва пет пръста? Защо аз да спирам корупцията, т.е. ако аз мога да я спра за какво ми е изобщо да гласувам? Защо отговорността за корупцията се прехвърля на мен? Много добре, че се повдига въпросът, който вълнува цяла европа – корупцията; страхотно е, че има идеи корупцията да бъде спряна, но защо „спри“, а не „да спрем“?

Ситуация 3:
Детенце прохожда и се страхува да направи няколкото крачки до майка си, която го подканва и чака да го прегърне. В един момент детето се пристрашава и стига до младата жена, която грижовно го взима в ръце. Тук асоциациите са напълно на своето място – това са едва вторите евроизбори у нас, все още сме като малкото дете, което е объркано и уплашено и търси своята упора (в клипа – своята майка).

Ситуация 4: Облечени в червено, екип на автомобилно състезание презареждат с бензин спортен автомобил, целият в стикери с логото на България. Състезателят се качва и с бърза скорост подкарва автомобила. През цялото време тече надпис „Презареждане“. Идеята несъмнено е хитра – налей гласове(бензин) отново в нашата партия, доверете ни се за втори мандат и ще управляваме държавата(автомобила) с още по-голяма скорост и инерция. От друга страна тези асоциации биха довели и до един описателен слоган „Ще ви извозим пак. Презаредете!“. По принцип всяка реклама трябва да се „пази“ от всякакви възможности за негативно тълкуване на идеята й. Мисля, че в особено голяма степен това важи за политиката! Неможе да има двусмислие в предизборната реклама, защото така има основи и за различни спекулации и злорадства.

Ситуация 5: Отново виждаме хора по митинги, но този път освен червеният цвят се виждат и останалите два от нашият трикольор. Слогана е „Подкрепи Атака, спаси България“. Колкото конкретно понастоящем, толкова неконкретно за бъдещето – от какво да спася България? Това са евроизбори – от ЕС ли да спасим родината ни в такъв случай? Е, забранения от ЦИК предизборен клип обяснява кой от кого ще се спасява. Между другото гледайте този клип (в сайта на „Атака“ посетете раздел „Галерия“) като предварително сте спрели звука и ми кажете жестът на Волен Сидеров на кой жест от ранните детски години ни напомня – ще ви подскажа: „Ще има нац-нац!“

За автора 

Казвам се Иво Илиев. Практикувам в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г. Управител съм в дигитална агенция "InteractAGE", където аз и екипът ми имаме удоволствието да работим над разнообразни кампании за наши международни и регионални клиенти.
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.
Author: Ivo Iliev

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *