Аналитична дейност при оценка на позициите на сайта в Google


 

Преди да започна да пиша по темата искам да споделя малко опит.
Google е един от каналите, които може да използвате за своята интернет реклама. Той със сигурност не бива да е единственият – имаме социални медии в лицето на facebook, twitter, linkedin и блоговете, които не можем да подценим. Опитът ми във водене на рекламни кампании в интернет показва, че при някой сайтове (предимно предлагащи услуги) социалните канали са дори по-доброто решение, отколкото търсачките. Това обаче в никакъв случай не значи, че търсачките в тези случаи не вършат работа. Затова, съвета ми към вас е да не изпадате в крайности.

Другото, което искам да вмъкна е, че SEO не е магия. SEO е аналитична и практическа(базирана на аналитичната) работа. Оптимизацията на сайт за търсачки е комплексен процес, който е строго индивидуален за всеки сайт и, разбира се, протича по различен начин, със своя специфична динамика и видоизменения в процеса на работа.

В тази публикация ще обърна внимание на аналитичната част от SEO, като още в началото ще кажа, че написаното тук е подходящо за всеки собственик на сайт, който се интересува от това къде се намира сайта му в Google. Изводите и стратегията за развитие оставете на SEO професионалистите – тук ще коментираме самия анализ.

Търсене на конкретните ползи и проблеми

SEO анализите се правят, когато:

  • имате някакви конкретни цели (посещения от определена демографска или географска област, повече продажби и др.)
  • имате проблем, който сте забелязали и искате да бъде решен (много посещения, но малко онлайн продажби; хората не намират важни страници от сайта в Google и др.)

Тук е мястото да вмъкна, че при подобни анализи SEO специалистите се обръщат и към средствата на Search Engine маркетинга, Сайт-одита и пр. за да има по-комплексна крайна оценка.

При всички положения на всеки собственик на сайт му е необходимо в даден момент да знае как сайта му се представя в Google, до колко той е достъпен за потребителите на търсачката и как реагират тези потребители, след като влязат в самия сайт.

От тази гледна точка е важно да знаете:

  • Кои са посетителите ви и откъде идват

Не само от кои държави, но и от кои други сайтове, търсачки и социални мрежи. Това ще ви даде най-малкото отправна точка къде да насочите средства за реклама. Важно е да научите и какви браузъри и OS ползват, за да адаптирате сайта си към тях, ако все още не сте.

  • Къде отиват посетителите ви

С други думи – в кои страници на сайта ви влизат. Кои са най-посещаваните страници и защо?

  • Колко време са там

Престоят на потребителите е важен за да разберете дали съдържанието, което им предоставяте е интересно и важно за тях.

  • Какво правят там

Кои страници посещават? В какъв ред? Коя е страницата, която ги кара да излязат от сайта? Това ще ви покаже къде има евентуални скрити проблеми, лошо подбрано съдържание, лоша сайт-навигация и пр.

  • Как сърфират

Какво е поведението на масовия потребител при сърфиране в сайта. По какъв „път“ се движи и защо.

  • Защо се или не се връщат

С други думи – „лоялните“ посетители срещу уникалните посетители.

Както виждате това са един куп въпроси, които с времето имат променливи отговори.
Разбира се тук няма да обръщам внимание на всички, а на един съвсем конкретен – доколко Google ви помага за вашето онлайн присъствие.

Каква част от сайта ни е видим за потребителите на Google?

Първо да преговорим с какви аналитични инструменти разполагаме:

В Google

Може би всички, които са ползвали SEO услуги знаят, че когато влезем в Google и напишем командата site:www……. ще можем да видим колко на брой резултата има за въпросния сайт.

Да, но всички, които са го пробвали знаят, че числото е променливо и по-скоро може да ни обърка. Ето и един пример, който направих с търсене за моя сайт:

Търсене в Google.bg по site:ivosiliev.com, без www. пред името на домейна: 1710 резултата

Търсене в Google.bg по site:www.ivosiliev.com, с www. пред името на домейна: 0 резултата

Търсене в Google.com по site:ivosiliev.com, без www. пред името на домейна: 267 резултата

Виждаме три различни стойности, и то с големи маржове помежду им. Тук добрият SEO анализатор ще ви каже, че сайта е с добра домейн канонизация, ориентиран конкретно към българската аудитория, но в крайна сметка – командата site: не работи за да определите колко от страниците на сайта ви са в Google.

Въпросът обаче е друг:

Колко от страниците на сайта ви могат да бъдат открити от потребителите на Google?

В тази връзка – нека разгледаме другите инструменти за анализ.

В Google Alerts

Това е една много полезна услуга за следене на онлайн присъствието и мениджмънт на онлайн репутацията.

Google Alerts е инструмент, чрез който може да зададете дума или фраза. Когато има нова индексация в Google по тази дума или фраза ще бъдете известявани на е-мейла си за това. Разбира се имате възможност да задавате няколко фрази или думи, по които да следите. За фразите моята препоръка е да ползвате кавички (оператор за точно съвпадение на фразата), за да не получавате е-мейли за индексации, които не ви касаят.

Google Alerts е малко абстрактен начин за проследяване на индексациите, но все пак може да ви дава някакъв ориентир колко често страници от сайта ви се индексират в Google. За целта разбира се трябва да направите лека подготовка на сайта, която се изразява в това да зададете уникален title, който да се повтаря във всички страници. Например за моя блог това е фразата „Блог на Иво Илиев“. Ще забележите, че на всички страници от блога ми присъства тази фраза, след нея има разделител и заглавие на самата страница (за да може всяка от страниците да е с уникален title, въпреки повторението на „Блог на Иво Илиев“ навсякъде).

Сигурно се досещате, че за да следя как се индексират страниците от блога ми трябва да задам точна тази фраза в Google Alerts, барабар с кавичките й (за да може да бъда известяван за индексации по точно тази цялата фраза). Така всеки път, когато нова страница от сайта ви бъде индексирана от Google и видима за потребителите му, вие ще бъдете известявани с е-мейл.

Тук има една особеност, която може да бъде малък проблем  – може да получавате мейли за индексации на вашето съдържание в други сайтове. Това според мен е хубав сигнал да видите кои „ферми за съдържание“ взимат контент от вашите страници, как го правят и, съответно, какво действие да предприемете.

Толкова с познатите възможности на Google. Сега минаваме към по-съществените ресурси за анализ, а именно…

В Google Analytics

Ако все още не ползвате една от най-детайлните и добре представени сайт-статистики в интернет – добре е да го направите. Google Analytics е един много подходящ инструмент за следене на статистиките за източници на трафик, аудитория и цялостна посещаемост на страниците от сайта ви.

В случая ще коментираме т.нар. секция „Източници на трафик“ (Traffic sources) от главното меню на Analytics. Тя ще ви даде много добра представа колко страници от сайта ви са достъпни до потребителите на Google.

Преди да ви кажа как, обаче, искам да обясня какво трябва да гледате.

Google преглежда целия сайт, всички страници, до които сте му дали достъп. Всяка от страниците се оценява по множество критерии и „отличниците“ влизат в резултатите от търсене. Това е супер, обаче нас, като собственици на сайтове, ни вълнува колко от тези страници ни носят реални посетители в сайта.

Тези страници се наричат „Landing pages“ или „Целеви страници“. „Целеви страници от Google“ са всички тези страници от сайта ни, в които посетителите ни са влезли чрез Google, т.е. които посетителите ни са открили в Google след търсене. Тези индексирани страници в Google са полезни за нас, те са нещото, което е цел на оптимизацията на сайта ни и те са показателя, над който трябва да имаме поглед.

Google Analytics ни дава тази възможност. Ето как:

  1. Влизате в статистиките на сайта си в Google Analytics
  2. Кликвате на „Източници на трафика“ (Тraffic sources) от главното меню вляво
  3. От таблицата (колона „Източници“) избирате „google (organic)“
  4. Ще получите таблица с ключови думи, по които хората са намирали ваши страници в Google. Това обаче не ни касае в случая – изберете от падащото меню „Ключова дума“ нова опция – „Целева страница“
  5. В новозаредената таблица ще видите непълни URL адреси към страници от сайта ви. Не им обръщайте внимание – погледнете в долния десен ъгъл, където са стрелкичките за следваща/предходна страница. Там пише нещо от сорта на „1-10 от 1000“,което означава, че разглеждате от 1-ви до 10-ти резултат от общо 1000. Това число (в нашия пример 1000) е броят на индексираните и видими в Google страници за конкретния период, който сте задали.

Опитайте да направите същата „гимнастика“ за няколко месеца назад. Така ще видите колко видими за потребителите индексации сте имали за всеки месец поотделно и ще може да откриете някаква тенденция.

На горния екран съм направил извадка за моя блог в рамките на една година (септ.2009-септ.2010). Виждате, че резултатите показват около 823 индексации, през които съм имал посещения. Припомням, че чрез „site:“ командата имаше 1710 резултата. Очевидно само половината от тях са ми донесли трафик през последната една година. Това е напълно нормално, ако отчетем, че доста от индексираните от Google страници са такива с резултати по „етикети“(тагове). Важно е да откриете кои от страниците не носят трафик и това става точно по този начин. В моя случай би трябвало да обмисля какво да правя със страниците с резултати по тагове – очевидно на повечето от тях техния рейтинг пред Google не е особено голям. Аз обаче умишлено ще ги оставя в този им вид, защото някой от тези страници, „обработени“ по специфичен начин ми носят sitelinks, а други – челни позиции в някой „апетитни“ за мен резултати от търсенето. Това, което искам да ви кажа с този пример е, че не винаги лошите резултати са наистина лоши. Преди всичко трябва да гоните някакви цели за да разберете това.

Този резултат, който ви дава Google Analytics за мен е най-съществен, защото показва реално колко страници имат достатъчно висок качествен ранг, че да ви докарват посетители в сайта.

И все пак, нека не пропускаме инструментите за уебмастъри:

В Google Webmaster Tools

Това е мястото, където вероятно ще имате необходимост от SEO специалист и уеб мастър за да бъдат направени нужните настройки.

Сигурно знаете, че всеки сайт трябва да има специална карта (sitemap), която се обръща към Google. В случая точно Sitemap-a е нещото, което ще ни помогне да получим някакъв по-добър ориентир за броя индексации.

Фактически този метод е по-добър от „site:“ командата в Google, защото показва по-точни и непроменливи резултати.

Какво е необходимо да направите:

  1. Влезте в акаунта си в Google Webmaster Tools и изберете конкретния сайт, за да отворите неговите настройки
  2. Изберете от главното меню вляво „Site configuration“ и подменю „Sitemap“
  3. Интересува ни „URLs in web index“ – то събира индексираните страници от всички карти на сайта, които се предоставили на google bot
  4. Важна особеност е, ако сте добавили две версии на един и същ sitemap-a (например аз имам една .xml и една архивирана tar.gz) да вземете под внимание submitted urls само за едната
  5. Не взимайте под внимание и всички submit-нати RSS feed-ове – те дублират съдържанието на sitemap-a в повечето случаи (освен ако не са примерно rss-и за коментари или страници на архиви примерно)

Ето го моя резултат – от 1153 взети от бота на Google уникални адреса, фактически са индексирани за резултати от търсене 1071, т.е. имам някакви 81 резултата, които по някаква причина няма да са видими за потребителите на търсачката. Като цяло нещата тук звучат добре… но, нека видим списъка с всички резултати за моя сайт до момента:

Резултатите:

  • В Google с команда site: // 1710 резултата
  • В Google Analytics > Източници на трафика за 1 година назад // 823 резултата
  • В Google Webmaster Tools > Sitemaps // 1071 резултата

Както виждате резултите са доста различни. Аз предлагам веднага да игнорираме първият, защото той е най-променлив.

Ако направим това, следва, че от 1071 индексирани страници, 823 са докарали реални посетители в сайта. Или: (823 : 1071)х100 = 76,84% от индексациите в Google са ми донесли реален трафик от таргет аудитория. Останалите 23,16% са страници от сайта ми, които са някъде в Google, но определено посетителите няма как да стигнат до тях, защото в рамките на една година не са успели.

Разбира се този анализ също не е абсолютно точен, но е най-удачния вариант за да проследите някаква тенденциозност в Google като източник на трафик, както и да измерите дали SEO кампанията за Google има успех или не.

Информацията е базирана на лични тестове и казаното по време на SEO Masterclass-а на Rand Fishkin

За автора 

Иво Илиев е практик в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г.
Управител е на дигитални агенции InteractAGE, METAMARK и Interactive AGE, където той и екипът му имат удоволствието да работят над разнообразни кампании за международни и регионални клиенти като: Raiffeisenbank, NIVEA, Eucerin, CBA, Ford, Clinique, NOKIA и много други. Също така Иво Илиев е един от основателите на "Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации".
През годините Иво споделя част от своите опит и придобити знания тук, както и по време на фирмените обучения, консултации и събития, организирани по линия на инициативата PresenTHINK, която той стартира преди години.
Иво има активно участие като ментор и лектор на някой от най-големите маркетинг събития у нас, както и като участник в бакалавърски и магистърски програми в университети в страната.
-
Уважаеми читателю,
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи или на твои приятели, за които решиш, че е полезна. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

11 коментара

  • Страхотна статия!

  • На мен, като цяло статиите на сайта много ми харесват! Написани са доста подробно и разбираемо!Честно казано този сайт ми привлече интереса към материята и сега оптимизацията на сайтове ми изглежда нещо доста интересно!

  • Определено добре написана Статия,но не е нещо което не знаем,може би ще е полезна за тези които тепърва откриват,че за да са добри SEO оптимизатори,че дори и Web Дизайнери и девелопери трябва да кълват само и основно от Google.
    Поздрави на Автора и повече такива статии за подобро индексиране в Гугъл макар,че статията е доста дълга и към средата започва да ме отегчава.
    Опитай се да бъдеш по кратък ако трябва с Видео+ няколко изречения и SEO Оптимизирани Снимки
    Мисля че ще имаш по голям успех.
    Гугъл обича кратко и точно написаните статии без много локуми и излишни писания максимум до 600-700 думи.
    Поздрави от Лондон
    Barmolino

  • Не е никак зле. И съм ви благодарен – Авторе?

  • Карай тогава, както знаеш 🙂

  • Благодаря за поясненията, но вместо да се засягаш, би било добре самият ти да я преоцениш, защото:
    1. От статията не става ясно, че просто правиш коментар на казаното от Ранд, а определено я прочетох внимателно.
    2. Тази статия не помага на собственик на сайт да разбере „къде се намира сайта му в Google“, а дали и колко от страниците на сайта му са индексирани от търсачката. Отделно, че дори и така, има разминаване между заглавие и съдържание.
    3. Ако това е най-доброто, което Ранд има да каже за аналитичната дейност при оптимизацията, то по-добре да смениш учителя. Щом за него, ако това са негови думи, „всеки сайт трябва да има специална карта“, за да бъде индексиран, което е напълно погрешно, няма смисъл да слушаш и останалите му съвети. И ако тази грешка не е толкова съществена, то какво да кажа за напълно неадекватното формулиране на въпроса кога се правят SEO анализите, цитирам:
    „- имате някакви конкретни цели (посещения от определена демографска или географска област, повече продажби и др.)“ – това е обект на съвсем друга дейност – маркетинг;
    „- имате проблем, който сте забелязали и искате да бъде решен (много посещения, но малко онлайн продажби…“ – това просто не са проблеми от оптимизационно (за търсачките) естество.

    От отговора ти виждам, че си възприел малко неточно казаното от мен за Оптимизационния анализ – явно методите, по които работиш, са съвсем други, затова ще поясня – оптимизционният анализ не променя крайните цели, а стъпвайки на тях позволява да се дефинират нови, които ще доближат сайта до постигането на първите. Нормално в някои случаи се стига до преосмисляне и на основните цели. Затова е „анализ“. А твърдението ти, че и без анализ можеш да видиш къде е сайта ти, няма да коментирам.

    Колкото до това, че пишеш за интелигентни хора, надявам се не искаш да кажеш на онези от читателите си, които не разбират някои от използваните от теб думи, че не са интелигентни!

    С две думи, за мен, статията ти по-скоро заблуждава, отколкото да дава някаква полезна информация на читателите ти и точно затова си позволих да направя коментар (повече за твоя консумация, отколкото за тяхна).

    • Не е необходимо да се оправдаваш. Малко ме мързи да влизам в някакви безсмислени полемики. Никой не се засяга 🙂

  • Иво, не се познаваме, но ще си позволя малко критика към публикуваното от теб.

    За мен е изненадващо да видя, че „специалист“ по оптимизация, какъвто декларираш, че си, може да е толкова далече от оптимизацията, колкото си ти с тази публикация. За каква аналитична дейност говориш, разглеждайки показателя „брой индексирани страници“? Оптимизацията за търсачки има съвсем ясни цели и правила за тяхното постигане, а инструментариума в тази посока съвсем не се изчерпва с инструментите на Гугъл, още по-малко с показателя „брой индексирани страници“ и след като ще говориш за аналитична дейност, би следвало просто да представиш на вниманието на читателите си един принципен оптимизационен анализ, към което да добавиш коментари за отделните етапи на неговото съставяне. Казвам това с най-добри намерения, защото статията ти няма да бъде четена само от неспециалисти, в чиито уши би могла да звучи като „учебник“, но и от твои колеги, които предполагам, би искал да те приемат за един от тях.

    Оптимизацията винаги се измерва с конкретни резултати спрямо поставени цели. И оптимизационният анализ прави две неща: дава яснота къде и защо е даден сайт спрямо конкуренцията в резултатите от търсения, свързани с целите до момента и второ, дава указания какво да бъде променено, включително целите, така че оптимизаторите (собствениците на сайтове) да могат да ги постигнат. А в твоята публикация за нищо такова не става дума. Тогава, за каква аналитична дейност говориш?

    И още една дребна препоръка, ако ми позволиш: в публикациите си се опитай да се отървеш от чуждите думи, за които си имаме български (контент, маржове) и пиши така, все едно говориш на 10 год. много умни, деца.

    • xSEOn, нали не очакваше да влезеш в онлайн учебник, където да ти разкажа как да си правиш анализите? Тук реших да споделя това, което Ранд от SEOMoz каза на WebIt Експото – който иска примерни или реални анализи нека ми се обади и ще получи оферта за това. Ако беше прочел внимателно публикацията, щеше да разбереш за това, както и, че „написаното тук е подходящо за всеки собственик на сайт, който се интересува от това къде се намира сайта му в Google“

      Сигурно е едно – не ми трябва никакъв анализ за да разбера къде съм спрямо конкуренцията. И без анализ мога да влезна в Google и да видя резултатите. Също така анализа не служи за да промени крайните цели на рекламната кампания. Това е все едно да ти продадат тесни панталони и да ти кажат да отслабнеш, вместо да ти ги преправят.

      Тук не е за 10 годишни много умни деца. Тук е за интелигентни хора – работя с такива и за такива, затова пиша за тях.
      Благодаря за съветите!

  • […] Оптимизацията на сайт за търсачки(SEO) е процес, който все по-често „поглежда“ към качествените измерители за сметка на количествените. […]

  • Браво:-)! Полезен и добре написан пост, личи си че семинарът на Ранд Фишкин е отприщил вдъхновението на SEO специалистите:-)

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *