Семкаджийница автор: Иво Илиев

Как да бъдеш успешен лекар в България


 

Жалко е, че „успешен лекар“ у нас не значи „добър лекар“.

В началото на тази публикация искам да благодаря сърдечно на всички добри лекари, които съм срещнал и които са излекували не само мен и мои близки, но и моето мислене, че такива като тях вече не съществуват. Не – добри лекари има, сериозно малцинство са, но ги има и слава Богу, че е така. Дано са повече в бъдеще!

Благодаря им отново, да са живи и здрави и да продължават да бъдат хора и истински лечители!

… а сега за успешните лекари:

За всички останали – ето го разковничето на успеха в няколко ясни и практични, напълно работещи универсално, съвета, които биха превърнали всеки БГ лекар в успешен.

За по-лесно разбиране и спазване на традициите в здравеопазването, по-долу наричаме пациентите – клиенти. Също така може да срещнете „кабинет“ да е заменено с „офис“, както и „доктор“ с „търговец“, което е с цел нещата да се доближат максимално много до реалността.

  • никой не е достатъчно достоен за направление – ами нека тея безхаберници, клиентите, да вземат най-после да свикнат да ходят на частно! Макар все още да има луди, които си мисля, че с направление някой ще им обърне същото внимание и ще ги вземат навреме за преглед! Като ходите на автомонтьор – да не би там да ви пращат с направление?! А?! Е каква е разликата? Крайно време е клиентите да влязат в здравната система адекватно – с пари, не с разни хартии А5, с които си мислят, че имат някакви права!
  • всяко нещо може да бъде симптом, дори диагноза – например слънцето, „детето е много бяло“, „ооо, Чернобил“ или „всички днес са алергични“. При по-засукани казуси задайте въпрос: „Вие срещате ли се с много хора?“ и ако отговорът е „не“, още по-хладнокръвно и замислено констатирайте: „То това не е гаранция с днешните коварни болести“, в комбинация, че всичко вече е замърсено и опорочено, че дишаме отрови, ядем химикали и работата е безнадеждно болна.
  • задавайте много въпроси и помнете, че докторите не задават глупави въпроси – например „работите ли с компютър“, нищо че вече всеки работи с компютър. Ако клиентът работи с компютър – вижте горната точка! Това вероятно е симптом!
  • не давайте диагнози – в никакъв случай, никога! Ако някой е толкова нахален, че да ви поиска диагноза – запазете самообладание, върнете се в студентските години, кажете две три яки реплики на латински и завършете с „но все пак трябва да го следим как ще се развие“ или „но никой не може да ви каже със сигурност, това е организъм все пак, при всеки е различно“, а понякога върви и репликата „ще видим как ще се повлияете и ще го мислим след това“.
  • не може само с един преглед – никога, ама никога не позволявайте клиент дори да си помисли, че може да мине само с един преглед. Ама нека бъде истинска част от здравната система, по дяволите! Ок, бил е достатъчно нахален и долен да чака 1-2 дни болен по опашки пред GP-то и да си издейства направление – ама покажете му, че втори път няма да му се получи! Викнете го на втори контролен преглед – ‘щото тея неща требе да се контролират, ‘щото се отнася за здравето му… и щото е едни 30-40 лева чисто… и повече.
  • винаги се презастраховайте – праснете един антибиотик, 1-2 илачи срещу алергийка (защото „всички днес са алергични“), 1-2 за стомашната флора и няколко „ситуационни“, например „ако вдигнеш температура и утре – пий тея, ако не вдигнеш – пий тея, ако те боли ляв крак – капеш тея в дясно ухо, нищо, че в листовката ги пишат като капки за очи“. Първите дни може да са ударни дози – тоя човек е успял да вземе направление, значи може на всичко да издържи – няма да го жалите, нека оздравява, да види какъв ефект има от вашето лечение още на 6-тия час! Ако не му е понесло лечението – запазете самообладание и веднага му креснете „Ама аз помните ли какво ви казах предния път!“ – надали помни, бил е болен и объркан, оправдайте се!
  • никога не коментирайте колеги – такива неща като „лекарска грешка“ съществуват само по филмите и тук-таме в медиите, които си нямат друга работа. Ако някой дойде с оплакване от колега – не можете да коментирате. Точка!
  • ако клиентът знае какво му е и иска да му предпишете нещо – направете го! Често млади майки и пенсионери са наясно какво искат и то е обсъдено по форумите. Ако не искате вместо него по същите форуми да обсъждат вас в някакъв „черен списък“ – предписвайте смело. Щото тея хора ще си отидат, ама вие оставате – и трябва да работите за името си, нищо друго не е толкова важно и не си заслужава.
  • правете безплатни прегледи и изследвания – ако имате нова апаратура на изплащане, или нов кабинет на кредит, ако искате да пратите детето в чужбина да се учи, или лизингът на колата е непосилен – направете си реклама, сиреч безплатни прегледи или изследвания. Хем е хуманно, хем ще намерите нови абонати. Особено ако сте педиатър, гинеколог, невролог – като ги метнете на едни 6-месечни абонаменти… ъъъ… терапии – кеф!
  • не пускайте недоволен клиент да излезе – ако някой каже, че ще търси второ мнение, медиите (о, недай Боже медиите!) или връзки – разкрещете се, по желание може да сте и по-крайни – завардете вратата на офиса, хвърляйте предмети, рецитирайте Хипократовата клетва, викнете санитари на помощ, скъсайте рецептурника и пр.
  • законът ви защитава почти колкото депутат – никой не може да ви посяга; никой не може да ви казва, че не сте прави; никой не може да ви повишава тон. Те нямат избор, защото са болни – вие сте здрав, познавате системата, знаете как да работи за вас – да си гледат работата, вие сте безсмъртен… освен ако не решат да ви пишат по форумите или да се свързват с медии… ей тогава е много кофти, защото трябва да правите безплатни прегледи и изследвания (виж горната точка), да търсите къде да давате някакви интервюта, да пишете статии… абе занимавка си е… неблагодарници!
  • здравето е безценно, което значи скъпо – колко точно скъпо – клиента ще си прецени. Ми те за превишена скорост как сами си преценяват?!
  • как може да се разболяват в почивни дни и по празници?! Безобразие… и да звънят да ви пречат да празнувате. Подберете си контингент от надеждни абонати и платци, за които да предлагате вип услуги като вдигане на телефон в неделите и в празнични дни. Защо след 17:00ч., уикенди и по празници жив нотариус няма, а лекар трябва да има?
  • събирайте абонати – „хронично“ може да е всичко, стига заедно с клиентите да сте убедени, че може да го постигнете. Все пак ако изплащате колата, офиса, жилището или обучението на сина в Оксфорд – никой няма да ви пита дали февруари няма грипни епидемии и затова не може да си платите вноската. Трябват ви абонати, защото сметките трябва да се плащат.
  • здравната каса и „онези иззедници от правителството“ винаги могат да бъдат добро оправдание – ами какво да се прави, все пак вие сте част от системата, как сам да се борите с нея, нали? А?!
  • направете си портфолио – например ако сте педиатър – пернете снимки на усмихнати пациентчета на видно място в офисчето си; ако сте УНГ специалист – слагате от безплатните плакати с устройство на ухо; залепете стикер за „коректна фирма“ навсякъде, дори на поточния бойлер над мивката. Примерно ако имате лаборатория – бъдете новатори, сложете цитати от Хипократова клетва на входа. Ако Важното е да намерите повод да ги покажете. Примерно ако сте невролог – покажете точно кой шиен прешлен може би вероятно, но едва ли без да се изследва, е прецакан. Важно е при всяко показване да сочите към различен прешлен, защото има нужда от още изследвания, още няколко прегледа, терапии и пр. – никога не бива да е лесно и ясно, защото и вие сте хора – може пък да сбъркате някъде. Което ме подсеща – никога не пишете черно на бяло каква е диагнозата!! Тя най-често се променя според зависи. А факторите да се промени са много, включително ако клиент дойде с направление (виж по-горе).
  • помнете, че никой клиент не е по-наясно със здравната система от вас… и не се колебайте да го използвате. Защото системата е нещо много невъзможно… Ако не може да си плати – ще чака. Ако не може да чака – никой не е виновен, че не е можел да чака. Ако може да му се помогне – трябва да си плати. Разбираш ли, кръговрат е това. Така стоят нещата – точка. Ако искаш…
  • онези неща в интернет не са верни… „дето ги четете по форумите и така нататък“ – придържайте се към тази теза, нищо, че и на листовката на антибиотика е написано, че за тези килограми дозата е 3 пъти по-малка от това, което сте предписал. Ами то дори и листовките могат да се оспорят – все пак вие носите бялата престилка, вие сте властта!
  • богатите също чакат – ако не ви ценят труда, т.е. ако искат да минат тънко по здравна каса
  • „не работи със здравна каса“ е престиж и значи, че сте много добър спец – най-често работи отлично, особено ако решите да си пуснете от няколко фалшиви профили отлични мнения за себе си по няколко по-популярни уеб форуми и групи.

Да си добър лекар е неблагодарна професия

Иначе не мога да си обясня защо такива хора липсват все повече.

Най-смъртоносно е да решиш, че си безсмъртен. И да забравиш да си човек. И, че всъщност не знаеш кой застава срещу теб като пациент. И времето да пишеш направления и екипризи да е повече от прегледа на пациента ти. И да не поемаш отговорност към него, защото идват празници например… или защото не си плаща достатъчно… или защото е успял да използва поне веднъж правата си на пациент, дадени му от държавата. И да забравяш избирателно, че преди да е медицинска, това е помощ.

Защо случаите на насилие срещу лекари зачестяват? Защо човек, когато усети болежки най-често първо решава да потърси информация в интернет, преди да се обади на личния си лекар? Защо хората правят черни списъци на лекарите по социалните медии? Какво се случва?

лекари

За автора 

Казвам се Иво Илиев. Практикувам в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г. Управител съм в дигитална агенция "InteractAGE", където аз и екипът ми имаме удоволствието да работим над разнообразни кампании за наши международни и регионални клиенти.
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.
Author: Ivo Iliev

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *