… и като се почна едно споделяне – цяла неделя. Тихо, кротко, ден и нощ. Like, Like, Like – напои хубаво feed-а на хората.

След като една от социалните мрежи стана третата по население държава в света се замислих дали в един момент няма да има пренасищане. Дали няма да ни писне да споделяме и четем споделеното?

Наскоро ме питаха кога е най-добре да се пише в социалните медии. Отговорих, че най-доброто време е, когато времето навън не е прекалено топло, прекалено мокро или прекалено студено – просто при тези три ситуации никой не е в кондиция да чете

И въпреки това ние споделяме – постоянно, редовно, дори несъзнателно. Телефоните вече се ползват повече за споделяне, отколкото за телефонни разговори. Всеки ден доста от нас виждат повече профилни снимки, отколкото лица. Всеки ден ние се радваме, хвалим или се възмущаваме на нещата заедно. И това влияе на културата, икономиката, обществените групи.

Нека ви разкажа една история, с която се надявам да не ви отегча

Наскоро реших да сменя вече остарелия iPhone с нов смартфон. Въпреки, че съм един от буквално зомбираните Apple фенове (често се правя, че мразя Apple, когато се срещам с други зомбирани фенове, за да ги дразня – винаги се дразнят по необясними причини) се допитах до приятели и те ми препоръчаха друга марка с друга операционна система – Samsung Galaxy S с Android. Всъщност едва след импулсивната си покупка осъзнах, че причината да взема тази марка телефон и изобщо причината да си потърся нов телефон беше свъзана с възможността по-лесно да комуникирам с хората в Интернет.

В крайна сметка колко и стар и смотан да е телефонът ти – все ще можеш да проведеш телефонен разговор през него. Но идеята да споделиш емоцията си и да бъдеш съпричастен към чуждата – това те мотивира за нещо повече. И така купуваш или се отказваш от покупка отново емоционално, а после споделяш за да направиш съпричастни и твоите приятели към своята нова емоция.

Когато се сдобих с моето ново оръжие за масово споделяне, Galaxy S, реших да разкажа на приятели за него. Веднага щом телефонът пристигна реших да му направя първи тест, споделяйки в социалките за новата придобивка. Хареса ми и започнах все по-често да използвам мобилното устройство за да говоря с приятели в интернет пространството. Беше много лесно, а и на една ръка разстояние навсякъде, по всяко време ти имаш връзка със света и то по хиляди възможни начини.

Интересно е как големите интернет корпорации ни „въоръжават“ толкова бързо и лесно, и как ставаме донякъде зависими от техните продукти. Представете си утре Microsoft и Google да сключат партньорство, според което изключват всякакво използване на Facebook в Windows и Android. Това донякъде ще е от полза на Apple, но със сигурност ще е голям проблем за Facebook. А ние, бедните потребители, въоръжени до зъби с всякакви таблети, лаптопи, компютри и смартфони, можем само да предполагаме накъде ще ни заведат решенията на Големите.

Покрай тази случка с моят нов смартфон си извадих и други изводи – големият проблем на социалните медии е тяхната псевдо-органичност. Показах своят Samsung да приятели чрез снимки, видеа и ревюта из уеб сайтовете и социалките, но тези на които го показах на живо бяха доста по-склонни да приемат плюсовете и минусите на джаджата и веднага да се замислят за покупка. Око да види, после – ръка да пипне. Така работят днес бизнесът и продажбите.

Първо виждаш какво се пише за продукта в Мрежата, после отиваш на място за да пипнеш и да изпробваш. Това няма как да се промени, независимо колко невероятни са социалните медии. Затова говорим за движението: социални медии > фирмен сайт > фирмен офис/магазин

Затова вярвам, че който може да продава добре извън Интернет – го прави добре и в Интернет. Вярвам също, че хората купуват импулсивно и тази емоция тръгва точно от първия комуникационен канал, с който се сблъскат – обикновено това е Мрежата. Да знаеш как да подготвиш и поднесеш тази емоция – това е истинското предизвикателство.

Всеки един продукт има потенциала да бъде оръжие за масово споделяне, предизвиквайки потребителите да асоциират продукта с някаква емоция и това да се разнася от уста на уста сред огромен кръг от хора. Днес именно емоцията носи добавена стойност за продуктите и тя зависи както от онлайн комуникацията, така и от комуникацията на живо.

В тази връзка – днес най-големия ви проблем може да са секретарката, която поддържа бизнес профилите в социалките или ядосания от живота продавач-консултант, който нито иска да продава, нито да консултира който и да е било. Те също са ваши оръжия за масово споделяне… негативно… И преди да решите да си купите онзи красив, голям кожен диван, струващ колкото няколко месечни заплати на тези хора – помислете с какви оръжия за масово споделяне разполагате.

Tweet