Реклама в Интернет автор: Иво Илиев

WebIT като WebIT


 

По време на икономическа криза, когато доходите на доста хора са застрашени и правенето на сметка е ежедневие, се опитваме всячески да преценим кое може да бъде пренебрегнато като разходи и кое не. При условие, че не знаем докога тази икономическа ситуация ще продължи и в каква посока ще се развива, решенията, които е възможно да вземем са още по-крайни.

Подхващам темата така, защото по време на икономическа криза цифрата от 4300 човека, които плащат всеки по минимум 50лв. е красноречива. Никой не може да твърди, че WebIT не беше значимо събитие при подобни цифри. За тези 4300, сред които съм и аз WebIT беше нещо ценно, което си заслужаваше всяка стотинка.

Хората присъстваха на WebIT заради връзките, заради рекламата на бизнеса им, за да видят в какво да инвестират в бъдеще, за да научат нещо ново, за да се покажат като представители на фирмите си.

Ако трябва много кратко да опиша двата дена от WebIT, бих казал, че на едно място се бяха събрали много креативност, надежди и реклама. Ако трябва да съм по-подробен… четете по-надолу 🙂

По време на регистрацията нямаше нито Web, нито IT, защото около 10 момичета търсиха имената на посетителите върху листи хартия. Въпреки това регистрирането беше добре организирано и нямаше сериозни закъснения. Изложителите явно трудно ставаха рано, защото заради тях трябваше да се почака  още 15-20 минути пред входа докато си оправят щандовете, но това беше идеален момент за сутрешно кафе и подреждане по хронология на билетите за вход, така че тези минути минаха неусетно бързо.
Изложителите бяха образували нещо като кръг около място с няколко маси и столове, които можеха да ползват само гостите с най-скъпите пакети. Така или иначе интернета беше слаб, затова съжалих многократно, че съм помъкнал лаптопа с мен. В двата ъгъла до входа имаше кетъринг, който беше една много добра идея и се възползвах много пъти да посетя двете места, които по обяд образуваха опашки и малко напомняха за училищните лафки по време на междучасие(защото панелите бяха колко един учебен час, а между тях имаше време, колкото едно голямо междучасие).

Стига съм коментирал подробностите по организацията – не за това всички бяхме на WebIT(но все пак…), а заради панелите. Наистина съм впечатлен от тези, на които присъствах, като изключим може би един-два панела. Впечатлен съм, защото на тези панели хората, които правиха дискусии и презентации, не само, че идваха от компаниите-мастодонти на съвременния Web и IT, но и не ни даваха конкретни решения. Тези хора намериха начин за 40 минути да ни въведат така в материята, че през следващите 20 минути почивка ние да развием свои идеи от чутото. Казвам това, защото в коментари из други сайтове се казва, че лекторите са говорили за базови неща, които са ясни на всички и можело да се намерят в Интернет. Сигурно Прземек Плута трябваше да обясни бизнес стратегията на PayPal до 2013г.? Сигурно Щефан Ерхарт трябваше да ни каже как да направим продукти, каквито правят в Google? А защо да го правят? Надявам се в бъдеще по-малко хора да чакат наготово някой чужденец да дойде и доброволно да им даде ноухау на вересия, по този начин да ги направи свои конкуренти и после да ги потупа по рамото за добрата работа. Правилно каза г-н Плута: „Не очаквайте големите компании да дойдат и да разработят пазара ви.“ Аз честно казано тайно се надявам да не позволим да стане така.

Някой лектори се изхитриха да използват половината от времето си да ни разкажат за техните бизнеси и продукти. Радвам се, че бяха много малка част (2ма, 3ма) от всички, които слушах, но все пак панелите имат цена и ако някой иска да гледа реклами ще отиде вкъщи и ще пусне безплатно телевизията. Изключително впечатление ми направиха няколко панела(за да ви ги цитирам на български, защото сме българи и го говорим тоя език повече от английския, трябваше да вляза в сайта на WebIT, вместо да мога да го прочета от гайд-книжката, която ми дадоха по време на събитието и където всичко е на английски):

1. „Древното изкуство на рекламата и интернет хората“ // Калин Ротариус
Трудно е да впечатлиш хора в твоя бранш, които в голямата си част ти се явяват конкуренти, но този човек успя да го направи. Той ни показа 4 поколения от еволюцията на интернет рекламата, като ни разказа чисто и просто за себе си, тъщата си и децата си. Активното интернет поколение тепърва „напада“ Мрежата и трябва да сме подготвени за него, защото то има коренно различни порядки от старото. На въпроса „Откъде можем да научим повече за тези неща, които казахте?“ Ротариус се засмя и отговори: „Приятели, тези неща не трябва да ги учите, трябва да ги прилагате!“ Г-н Ротариус ни накара да се засмее, замислим и запомним представянето му.

2. Search Engine Marketing & SEO – Съдържанието е най-важното (с малко помощ от много линкове) // Лили Грозева, Огнян Младенов, Алекс Виза
Веднага ще похваля двамата българи в този панел, които се съобразиха с масовото българско присъствие в аудиторията и водиха дискусията на български език. Бих ги похвалил сърдечно и за това, че те бяха една много малка част от лекторите, които сравниха как стоят нещата в България и как са в останалата част от света. Времето за дискусия почти не стигна да се обходят всички въпроси в нея, като повече се засегна темата SEO.

3. е-Търговията – стратегическа бизнес зона за медийните компании през 21 век // Маркус Хартвал
Г-н Хартвал даде много конкретни решения в областта на електронната търговия. Сподели ни практики от своя опит и за голямо съжаление не ни остана време да чуем всичко, което ни беше подготвил. Хубавото е, че докато някой лектори ни говориха за неприложими все още у нас способи, Хартвал ни разказа за универсалните неща от е-Търговията, които работят навсякъде.

4. Как ще се променя електронната търговия // Марко Ди Ной, Пламен Русев,  Алекс Маркс, Прземек Плута
Събраха се представителите на трите гиганта Ciao, eBay, PayPal на едно място и започнаха да говорят за далечните приказни времена на българската онлайн тъговия, т.е. говориха ни за е-Търговията във Великобритания, Германия и Полша. Получи се интересна дискусия, която премина като един откровен и прям разговор за бъдещите възможности и цели на е-Търговията у нас и по света.

И какво всъщност става ясно…

Ок, англичаните гледат интернет телевизия, купуват имоти от eBay и мобилните им оператори ги питат дали искат да получават рекламни SMS-и. У нас гледаме турски сериали и шоу-скандали, търсим в Google по „ипотечни кредити“, а мобилните оператори ни спамят с по няколко SMS-а + любимите ми съобщения „Платете си сметката, иначе ще ви спрем телефона!!“.

Гадничко е, нали? Да, прави сте, не е гадничко – това е възможност!

Всяка ситуация предоставя изводи и възможности – въпрос на избор е с кое от двете ще решим да си губим времето, нали така? Ние имаме такъв пазар, на който можем или да се вайкаме или да експериментираме. Каквото и да ми говорят за информационното затъмнение на българина в Интернет – той сам си го прави, защото никой не му забранява да сърфира и да получава информация, дори напротив. Незнанието е блаженство… особено за конкуренцията 🙂 затова нека не си правим изводи, нека не гадаем колко кофти или много кофти щяло да стане, ами да запрятаме ръкави и крачоли и да нагазим дълбоко в калта. Хората едно време от кал цели къщи са строили!

Моето скромно мнение е, че българския интернет потребител е узрял за много неща, но все още в по-голямата част или не ги знае или го е страх да експериментира. Това си е по негова вина и по вина на специалиста „Х“, който не му е предложил новото. Може би и този специалист има своите страхове и опасения, но както Норм Джонсън каза на WebIT „не се спирайте само на добре познатите ви неща„. Маркус Хартвал пък цитира Питър Дракър, американският гуру на мениджмънта: „Ако неможеш да го измериш – неможеш да го контролираш; ако не можеш да го контролираш – неможеш да го подобриш; ако неможеш да го подобриш си изгубен„. Мисля, че това доста добре описва идеологията на бъдещето ни онлайн.

Скоро обещавам да споделя малко ноухау от WebIT – нали имам болните амбиции да вдигам трафика на блога, та затова 🙂 А! И да не забравя да ви агитирам да ме линквате в своите сайтове, по възможност безплатно и навсякъде, където можете.
Това беше част от агитацията на рекламната ми кампания с нулев бюджет под надслов „Подкрепи блогъра, подари трафик!“ 🙂

Сериозно – чувствайте се свободни да коментирате, ще ми бъде приятно да поговорим виртуално и разпокъсано във времето!

Ако сте пропуснали предния  ми пост за WebIT – хей го къде е, кликайте и приятно четене!

За автора 

Иво Илиев е практик в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г.
Управител е на дигитални агенции InteractAGE, METAMARK и Interactive AGE, където той и екипът му имат удоволствието да работят над разнообразни кампании за международни и регионални клиенти като: Raiffeisenbank, NIVEA, Eucerin, CBA, Ford, Clinique, NOKIA и много други. Също така Иво Илиев е един от основателите на "Българска асоциация на агенциите за дигитални комуникации".
През годините Иво споделя част от своите опит и придобити знания тук, както и по време на фирмените обучения, консултации и събития, организирани по линия на инициативата PresenTHINK, която той стартира преди години.
Иво има активно участие като ментор и лектор на някой от най-големите маркетинг събития у нас, както и като участник в бакалавърски и магистърски програми в университети в страната.
-
Уважаеми читателю,
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи или на твои приятели, за които решиш, че е полезна. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

4 коментара

  • […] повече въпроси от най-честия „струва ли си?“. Webit още от миналата година ми показа, че трябва да се науча да мисля комплексно, […]

  • […] SEO Конференция 2010 предстои WebIt Expo. Няма как да не бъде доволен човек, когато две събития […]

  • ops.. верно бе, прехвалих го… сега ще се поправя, мерси Денис 🙂

  • Ти пък Дракър го изкара от рода Маклауд – на 160 години някъде. Едва ли е писал каквото и да е на тема мениджмънт в началото на миналия век 🙂

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *