Дневникът на един фейсбукър


 

Социалните мрежи са голям хит, даже наскоро от Facebook обявиха, че имат над 3 млн. абонати. Ето какво споделя един от тези абонати в своят дневник 🙂 :

Ден 1
Регистрирах се. Веднага разбрах кои са истинските ми приятели – тези, които не ми се обадиха с думите „Бе ай стига сте ми пращали тея глупави покани! Ми няма да се присъединя пък!“. Влязох с име и парола и изведнъж Фейсбука започна да ми говори! Много любопитен – пита ме дали искам да си намеря приятели, дали познавам еди-кой-си, дали искам да си кача снимка. Аз съм учтив човек и като ме помолят учтиво не ми дава сърце да откажа.
P.S.: Тея Нова телевизия са много готини хора – откъде са разбрали за тоя якия сайт?!

Ден 2
Намерих приятели. Явно досега съм бил много самотен човек, добре, че Фейсбука ми ги праща наготово. Днес не отидох на работа, за да мога да си поговоря с тях. Те не говорят много. Пишат някакви работи на някаква стена. Всеки си има стена и си пише на нея. Понякога се получава явлението „стена срещу стена“, което явно е нещо подобно на гледката от терасата ми вкъщи.

Ден 3
Мило дневниче,
Осъществих контакт с един приятел, с който не се познаваме, но той явно ме взе много присърце, защото ме вкара в някаква негова мафиотска фамилия. Даде ми референции и ми благодари човека, незнам защо, аз само кликнах да един син бутон… Хубавото е, че по всяко време мога да си пиша каквото ми е на душа върху моята си стена(чак ми се римува). Примерно: „Добър ден! Пия кафе!“, после „Изпих кафето и си правя второ“, след това „Тоя фейсбук ме изнервя. Живота sux!“ и т.н. – тогава най-много приятели ми пишат в отговор и си говорим дълго време. Пак не отидох на работа, но научих много интересни неща за Фейсбука и вече съм почти гуру в тоя сайт.

Ден 4
Пия кафе и съм във Фейсбука. Някакъв ме изнерви снощи, защото си купи два трактора от Farmville и спечели 2 медала повече от мен – издебнал ме е докато бях в тоалетната, знаех си, че трябва да отделям повече време за Фейсбука. Поне вече имам над 1000 приятели – какво да правя, хората ме харесват 🙂 Фейсбука е много готин в това отношение, защото ми предлага постоянно нови приятели. Освен това получих много полезна информация – какъв съм бил в предния си живот, къде живея, какво е индийското ми име, за коя поп-фолк звезда ще се оженя, къде зимуват раците и т.н. Това си е цяла енциклопедия! Отделно, че можеш да си качваш снимки като на флаш памет, само че е в интернет и не се притесняваш, че може да ги изтриеш по погрешка. Качих едни ценни за мен снимки с аверката дето сме по-така, интимни… така де… бившата ми, защото отскоро спря да ми се обажда, не знам защо – тя губи. Аз имам над 1000 приятели,а тя не ми се обажда и даже не се сети да каже защо. 100% ревнува. Поне добрата новина е, че не съм на работа – уволниха ме и имам цялото време на света само за Фейсбук!

Ден 5
Пия кафе и съм във Фейсбука. Не съм сигурен за датата, но таймера на микровълновата показва часът, което е достатъчно. Мисля, че вчера забравих един сандвич вътре… все се каня да го взема. Опитвам се да накарам двама приятели да се присъединят в каузата „Да спрем заедно миризмата на крака“ – тея хора искат да ме убедят, че е невъзможно. Ми то ако всички мислим така накъде ще отиде тоя свят! Явно не са ми истински приятели и скоро ще ги дел-на да ги видим тогава. Иначе… животът е гаден! Фейсбука е гаден! Според анкетите в предишния си живот съм бил холивудска звезда, карал съм ферари и съм ходел с Бритни(явно съм бил педофил), пък в този какво съм – безработен, без Бритни или каквото и да е друго същество от женски пол наоколо, без микровълнова, която показва дата и месец, и съм част от каузата за миризмата на крака, при условие, че моите миришат все по осезаемо. Хилядите приятели във Фейсбука са единственото, което ме крепи.

Ден 6
Мило дневниче,
Сигурно това е последният ден, в който ти пиша, защото немога да си платя нета и утре го спират. Поне разбрах, че си имаш име – „Twitter“. Много си кофти, защото след всяко изречение трябва да натиска бутона за публикуване… все едно пускам sms-и – каква е тая работа! Сигурно много ще липсвам на аверчетата от Фейсбука… и те ще ми липсват, но какво да се прави. Надявам се ти, дневниче, някой ден да бъдеш прочетено от някой, който да съпреживее моите страдания… и който да знае какво по дяволите е „followers“ и защо числото над него се увеличава постоянно! Да ви имам дневниците!

За автора 

Казвам се Иво Илиев. Практикувам в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г. Управител съм в дигитална агенция "InteractAGE", където аз и екипът ми имаме удоволствието да работим над разнообразни кампании за наши международни и регионални клиенти.
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.
Author: Ivo Iliev

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

3 коментара

  • Абсолютно вярно, но… за съжаление 🙁
    Пристрастих се и аз към фейсбук и тия игри в сайта и вече много съжалявам за това и гледам да се дърпам все повече и повече, но е трудно! Имало е случаи да лъжа и да не ходя на работа заради фейсбук.Имало е и безсънни нощи и как иначе, та нали играя и с американци и трябва да споделям новостите в игрите с тях.Само дето докато те спат, аз работя или играя във фейсбук и докато те играят,аз също играя.Вече едва издържам. Но аз имам и друг проблем 🙁 Работя до 5:30 – 6:00 и като се върна се оправям там каквото имам да си оправям и в 7:00 влизам във фейсбук да играя, но… Момичетата с които играя ме харесват и ми пращат сърца и подаръци,като рози и др. от този род.Не че съм първия красавец де,дори приличам на чудовище,но те продължават да го правят а проблема е че като получа,трябва да благодаря и да върна жеста,след което почваме чатове и лични съобщения,което пък означава още 2 часа размотаване, докато поне 60 покани от различни игри и групи чакат за приемане, удвоявайки се с всяка изминала минута 🙁 Това ще ме принуди да изтрия всичките си снимки и натам отива работата. Че даже и ще дел-на някой.Да не говорим за досадното приемане на покани,което пък ми коства часове.После попиша с някой и друг приятел и почвам да играя от 2:00 сутринта и докато се усетя, е вече 5:00 и съм на работа след 3 часа 🙁 Това,дето написах може и да не е за тука,но много ми се искаше да споделя някъде на някого.Мисля че доста хора са като мен,но това не е верният път.Ще продължавам да се мъча да изляза от тинята 🙁

    Желая на всеки,кото прочете този коментар, да бъде здрав, много щастлив и повече да се усмихва !

  • […] помогне на популяризирането на фен страницата ви във Фейсбук. Очаквайте скоро още информация по […]

  • повечето ми приятели от феиса се искефиха на поста- яко! надявам се да не ми спрат нет-а… пристрастен мани-ак съм. леле. пия поредно кафе, но тоя път го разредих с виски, че е посред нощ и няма да мога да стана /ако легна/ – усмивХ- до чат и се така да пишеш!!!

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *