Други разни автор: Иво Илиев

TEDxNBU и една нова страница


 

Вярвам, че няма глупави въпроси – само глупави отговори. Вярвам и, че няма лоши идеи. Идеите, според мен, се делят на сбъднати и несбъднати. Защо говоря за сбъдването? Защото идеите са уникални само, когато са нечия мечта. А мечтите са нещо съкровено, което винаги си заслужава.

Така възприемах и TED – като място, където мечтаещите се събират, за да потърсят или покажат Сбъдването – тяхното, или на другите. Мечтанията изискват време и отдаденост, изискват себеоткриване и светооткриване. А може би не изискват нищо друго, освен идея, в която някой вярва с такъв огромен заряд, който може да запали хиляди и милиони по целия свят. Хора, докоснали се до събитията TED и TEDx често го наричаха (и така до днес) „магията“ или „уникалната емоция“, когато ги питах какво е.

Тази година за първи път бях посетител на TEDx и едновременно с това – лектор.

Няколко важни неща, които трябва да ти споделя!

Източник: www.facebook.com/TEDxNBUУважаеми читателю,
Искам да ти споделя това, което научих от моето първо участие в TEDx събитие. Това не са цитати, а моите разсъждения от това, което другите лектори споделиха. В скоби съм написал благодарности към всеки от лекторите на TEDxNBU, които са ме провокирали със своите изказвания и идеи:

  • Ако по пътя ти падне малък камък – премести го и продължи напред. Ако падне голям камък – дано имаш приятели около себе си, които да ти помогнат да го преместиш.
    Просто не забравяй, че пречки и проблеми винаги може да има, но когато вървите заедно по общ път – те са преодолими. (благодарение на Димитър Петров и историята му за Балканджиите)
  • Да запазиш себе си и да се отстоиш е безценно. Идеите ти са твои до мига, в който някой не реши да ги промени вместо теб. Тогава спират да са твоите идеи. (благодарение на разговорът ми с Елена Рапонджиева след презентацията й)
  • Нито интернет, нито социалните медии, нито високите технологии могат да обединят така единно хората, както сбъдването на една идея. (благодарение на презентацията на Елена Рапонджиева)
  • „Имаш проблем“ може да бъде най-страшната и ужасяваща диагноза, която никой не заслужава (благодарение на Ашод Дерандонян)
  • Същественото е невидимо за очите – заслушай се (благодарение на Ашод Дерандонян)
  • Ако можеш да виждаш гласа си и да чуваш картините – вероятно си супергерой! (благодаря на Ашод Дерандонян за това, че ми показа някой думи на жестомимичен български – така успях да видя своя глас)
  • Само ако разберем, че не само някои, а всички ние сме различни, ще се почувстваме равни. (благодарности на Ашод Дерандонян)
  • Ти избираш дали да те обезсърчи или мотивира това, че другите не вярват на твоите идеи или твърдения. Но историята помни само онези, които са се мотивирали – тях днес наричаме „Велики откриватели“ (благодаря на Владимир Божилов)
  • Някога Луната е била част от Земята. Може би всичко красиво започва от хаоса… и това е откакто свят светува (благодарене на Владимир Божилов)
  • Технологиите могат да помагат на хората… но е добре да не забравяме, че преди всичко хората могат да помагат на хората (благодарение на Морис Гринберг)
  • Музиката е език, който всеки по света разбира, стига да поиска да се заслуша и да се потърси в нея (благодарение на Павел Клаве и Насекомикс)
  • Да загубиш себе си е най-страшното и най-хубавото нещо. Страшно, защото трябва да се промениш и да вземеш решение. Хубаво – защото можеш да се преоткриеш. (благодарение на Нийла Рафай)
  • „Да бъдеш себе си“ е нещо ужасно безгранично! (благодарение на Нийла Рафай)
  • Ревът на лъва не зависи от това дали има или няма зъби (благодарение на Христо Панчугов)
  • Ако хората не могат без политика, то политиката не може без хората (благодарение на Христо Панчугов)
  • Когато човек е свикнал да вижда всичко черно-бяло, е напълно нормално да обвини всеки, който се опитва да оцветява нещата по свой начин (благодарение на Христо Панчугов)
  • Падението може да бъде обяснено като полет или приземяване… и обратното… но е важно да осъзнаваш посоката и това щастие, което тя може да ти донесен (благодарение на Саша Безуханова)
  • Ами ако освен пари и вещи можем да дарим време, вдъхновение, емоция? (благодарение на Саша Безуханова)

Какво не казах на своето представяне на TEDx?

Имахме до 18 минути по регламент, затова споделих само някой свои мисли и идеи. Другите по темата са по-долу:

  • TEDxNBUАко има нещо толкова лесно, но толкова силно, че да ни накара да бъдем по-уверени, силни, мечтаещи, ДОБРИ…. то това е някой, който да ни НАПОМНИ в какво сме ЗНАЧИМИ. Напомняйте – ние хората забравяме тези неща… както понякога забравяме, че можем да сме добри… но това не ни прави лоши
  • Наскоро си говорих с невролог за развитието на медицината в тази област. Жената сподели, че медицината не е точна наука и именно при тези науки хората са склонни да нарекат някой неща „чудо“. Но всъщност всичко е статистики. Ако имаш същите симптоми, каквито имат по-голямата част от определен брой изследвани хора, значи си болен от същото като тях – това е диагнозата ти. Тя се базира на статистиките. Ако повечето от болните хора се влияят добре от определени медикаменти – значи и ти трябва да се лекуваш с такива медикаменти – това е лечението ти. То се базира на статистиките.
    Но… ако погледнем извън статистиките – всеки индивид и организъм е различен. И точно там е чудото – някой може да се повлияе от съвсем друго лечение, след като статистически „работещите“ не са „сработили“ за него. Често това се нарича имунитет.
    Замислих се, че в маркетинга е същото. При нас идват бизнеси с проблеми, на които поставяме „диагноза“ и „лечение“ според общата статистическа извадка. Но забравяме за „имунитета“ на клиентите да пропускат да обърнат внимание на билборда, който виждат всеки ден по пътя за работа; да сменят канала или станцията; да блокират всички банери и реклами в сайтовете, които посещават. За да се случи „чудо“, трябва да можем да „заразим“ с нашия „вирус“ другите. Подходящите други. Затова бизнесът трябва да има нещо силно и вирусно, с което да „заразява“ хората с емоция и положителни чувства… и точно там е чудото!
  • Има нещо, което в дигиталния маркетинг наричаме с изключително семплото понятие: „вирусен ефект“.
    Всъщност е доста по-сложно. Това са онези специфични докосвания с думи, допир, поглед, вдъхновение. Трябва да слушаме другите, за да можем да ги докосваме. Трябва да се научим да ги докосваме, за да им помогнем да се почувстват забележителни, да бъдат вдъхновени… по-добри. Тогава те могат да се вдъхновят така, че да докоснат другите с това, което ги кара да се чувстват значими.
  • Моята лекция беше за онези моменти, в които избираме да сме Хора с Хората. Независимо дали това е онлайн или офлайн. Защото преди да сме клиенти, преди да сме собственици на бизнес, преди да сме професионалисти и пр… ние сме Хора… и се учим да не забравяме да сме човечни… може би цял живот, знам ли…
  • Бизнесът често забравя, че винаги може да има онова конкурентно предимство, което всъщност е най-масово и най-силно – вдъхновението, идеята. Дори да имаш много средства и много власт – това няма значение. Най-сигурното в това да имаш власт или пари е това да ги нямаш. И истинската „валута“, която прави един бизнес истински „богат“ са Хората. Инвестицията в хората винаги си заслужава. Ако утре кажат, че света свършва след ден – нито властта, нито парите ще са важни, а хората.
  • Кампанията „Ангелите на Ади“ наистина остави отпечатък в съзнанието ми. Когато тя приключи с интервю с баща й, което никога няма да забравя, научих от него нещо важно – когато в живота ни се случат някакви силни катаклизми и обстоятелства, ние разбираме как да живеем и как да евоюлираме, променяйки себе си без да се изгубим.
  • Същата кампания за Ади ме научи, че когато правиш благотворителност, или нещо добро за някого, трябва да знаеш две важни неща. Първо: никога не спирай да вярваш, не че правиш нещо добро, или че правиш нещо лошо, а че правиш каквото можеш и каквото трябва! Второ: не очаквай абсолютно нищо – помни, че не го правиш за благодарност или за похвала, а защото можеш и трябва – толкова!
  • Когато Ади се влоши и от чуждестранната болница отказаха лечение, се чух с един от приятелите, който беше ангажиран с кампанията. Той ме попита (няма да забравя): „Виждал ли си новинарския блог в сайтовете на фондациите? Та там всяка втора новина е със заглавие „Отиде си еди-кой“, „Не се пребори с болестта си еди-кой“ и т.н. Можеше да се помогне и на тези хора“. Много мислих над тези думи. Накрая някак се досетих защо го правим. Защо всеки прави подобни неща. Защо е точно така както е. И отговорът беше много прост: „Защото научих за едно момиче, което има нужда от помощ и взех решение да помогна с каквото мога, както мога, както още около 2 млн. българи и чужденци. Направих го, защото не искам да е част от тези новини. Защото вярвам, че няма да се случи“. И Ади не беше част от тях… и се моля дълги години да не е
    Аз така и никога не се запознах на живо с нея – надявам се вече да не ни се сърди, че всички заедно направихме тази кампания по този начин, защото искахме да й помогнем и вярваме в надеждата за живот. Надявам се да се запознаем някой ден с нея и да знам, че е щастлива от своя живот… та така разбрах още нещо важно – няма такова нещо като „дари живот“ – никой човек не е толкова силен и важен, за да дарява нещо такова. Но всеки има право да вземе решение. И всеки може да го уважи или пренебрегне. Всичко това е толкова човешко…
  • С колеги често сме си говорили за кампании като „Висящо кафе“ и как те работели на принципа „всяко чудо за три дни“. Ако всеки 3 дни правим чудо – всеки ден ще сме свидетели на всякакви чудеса, независимо, че са тридневни. Научих също, че идеите за добрини трябва да се споделят – както Ани Карнаух го направи в един фейсбук статус. И по тази тема Златин Цветков на TEDxBG сподели нещо наистина съществено – винаги ще се намери някой, който да каже „не, няма нужда“ за идеята ви, за добрината ви, за човечността ви. Но – правете каквото трябва въпреки всичко, отстоявайте идеите си, защото няма кой да го прави вместо вас!
  • Няма емотикона, която да обясни което и да е истинско чувство. Нито две емотикони 🙂
  • Не е лошо отвреме-навреме да се сещаме, че like-овете, които трупаме всъщност са хора. И тези хора са кликнали поредния бърз бутон. А какво се е случило след това?
  • Много е чудна нашата работа. Преди време направихме семинар с експерти психолози, на който поканихме бъдещи и млади родители да споделят проблемите си като такива. Въпреки символичната цена за участие – имаше много слаб интерес. След това, на един обяд, мой колега и приятел сподели за идеята си да направи майтапчийски сертификат „Ебати пича“, който струва двойно повече от въпросния семинар с психолозите. Нямаше и ден след пускането на сертификата в онлайн пространството и вече имаше продажби. Очевидно ние хората не обичаме да споделяме проблеми, но пък лесно можем да платим, за да се почувстваме по-значими. Вероятно това е ефектът на т.нар. дигитална „Ера на вниманието“…

За какво искам да благодаря на всички, които бяха на TEDxNBU 2016?

  • Благодаря ви, че общувахте… не през екрана… без емотикони. С цялото богатство на погледа, жестовете, интонацията… на живо. Затова имах тази мечта да съм лектор на TEDx – за да съм част от тази „жива“ социална мрежа за обмяна на вдъхновения и идеи.
  • Благодаря ви, че ми позволихме да организираме най-масовото целуване на ръка :))
  • Благодаря ви, че реагирахте по онзи начин, който дава нужната атомсфера и положителна емоция – това е критично важно и направи цялото събитие уникално.
  • Благодаря ви, че случихте това събитие заедно с организаторите, дори по отношение на прецизната точност на програмата. Това определено беше едно от най-добре организираните събития у нас, на което съм бил (поздравления на екипа, който организира TEDxNBU 2016)
  • Благодаря за възможността да се запозная с някой от вас. От самото начало, докато течеше регистрацията, аз бях наблизо, за да го направим – да се запознаем. Радвам се, че го направихме и се сприятелих с много уникални личности!

Какво ново научих за презентирането пред публика?

  • Най-важните неща трябва да се кажат по най-простия начин (благодаря ти, Деси)
  • НЕ излизаме да говорим ПРЕД публика, а С публиката. Защо, например, не им зададем въпрос, тогава? Защо не няколко въпроса?
  • Публиката винаги участва, но понякога е нужно да го напомним или изискаме.
  • Когато разказваме, по-добре да започнем с нещото, което е най-обикновено и човешко. Например в лекцията си можех да кажа „Водафон направиха кампания, в която един овчар на име Гица споделяше живота си през смартфон“. Вместо това споделих „Това е овчарят Гица…“ – добре е ако е изказано като нечия история, а не като констатация или информационно съобщение.
  • Ние имахме до 18 минути за презентация. Разбрах, че времето не е важно, защото не то определя темпото ти – определят го реакциите на хората. По-добре да изключиш нещо от лекцията си, но да си в правилното темпо.
  • Определено винаги съм вярвал, че една лекция не е правилно да се наизусти. Изграждаш си множество „опорни точки“ и реакциите споделяш и развиваш тези, които предизвикват внимание. Смятам, че е важно да се следи аудиторията – това смятам за своеобразен жест на уважение, но и на възможност да я разберем докато презентираме пред нея. Презентирането не е рецитал – в това съм убеден.

Нова страница

Темата на този TEDx беше „Нова страница“. Замислих се, че „нова страница“ е отличен синоним за „вълнение“. Замислих се, че има и хора, които имат нужда да им помогнем да вярват, че има нова страница и не са стигнали корицата.

Сетих се за книги като „Малкият принц“ – чувал съм много хора да казват, че ако я прочетеш, мине време и после я прочетеш отново – винаги е различно. Старите страници са нови – с нов смисъл. Подарявали са ми няколко пъти тази книга – винаги хора, които са оставили някаква следа в моя живот. И аз съм си я купувал веднъж. И така и не я прочетох. Но си я четохме заедно, семейно – тази година. Първата ни прочетена книга заедно. Смятам, че Малкият Принц всъщност не е олицетворение на детството, а на Живота. И, че понякога се съсредоточаваме над това да мислим колко са страниците, колко са новите, дали трябва да задраскаме нещо в тях, колко са големи и дали е достатъчно. Вместо просто да разлистваме, да четем и препрочитаме. Просто да живеем!

За финал

Преди време написах 50 неща, които искам да ми се случат докато съм жив – това беше едно от най-трудните неща, които съм писал тук. Веднага след като измислих цели 50, усетих, че имам едно, 51-во нещо, което всъщност е Някой… Така започнаха сбъдванията – без да ги очаквам, просто така 🙂 И точно така неочаквано един ден Деси Бошнакова ме покани на TEDxNBU, за да сбъдне още едно от 50-те неща в списъка, също както преди време се сбъдна друго – да преподавам на колеги студенти в университета.

Сбъдванията са нещо, заради което си заслужава да живеем, да вярваме и да мечтаем. Та… за себе си разбрах, че най-хубавото в списъка с 50-те неща е, че никога не са само 50-те неща 🙂

За автора 

Казвам се Иво Илиев. Практикувам в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г. Управител съм в дигитална агенция "InteractAGE", където аз и екипът ми имаме удоволствието да работим над разнообразни кампании за наши международни и регионални клиенти.
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.
Author: Ivo Iliev

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ще бъда лектор на обучението…


Скъпи читатели,
Каня ви на обучението, което ще водя заедно с Димитър Димитров в София на 13.октомври.2017г.

Обучението е на една много важна тема за всеки специалисти и собственик на бизнес – ефективно рекламиране във Facebook и Google.

През първата седмица от обявяването на обучението 1/3 от местата бяха заети, затова побързайте и се регистрирайте от тук.

Можете да използвате промо-код ivosiliev за регистрация с отстпъка за читатели на блога.

Успех и до скоро виждане на събитието!