Други разни автор: Иво Илиев

Тенденциите в българската интернет реклама и бизнес през 2011г.


 

Започвам новата година с поглед в близкото бъдеще. За разлика от други публикации, където можем да прочетем за тенденции в чужбина, тази ще коментира възможносите в България. Не съм решил да бъда изчерпателен, защото темата е обширна. Просто, както обикновено, ще споделя някой виждания, които последните месеци с радост коментирам с колеги и приятели… пък може да намерите нещо полезно и за себе си 🙂

Когато говорим за българския онлайн бизнес и интернет реклама, може би трябва да имаме предвид две много важни условия:
1. Интернет е голяма и пълна с възможности медия
2. България е малка
С други думи България все още не може да използва медията Интернет в пълен капацитет. Има много пречки за това – навици, доверие, компютърна грамотност. Затова не можем да сравним българския интернет потребител с английския например. Затова и публикациите за тенденции в чужбина до голяма степен са трудно усвоими или напълно неприложими у нас.

Хубавото в българското онлайн пространство е, че то е централизирано, т.е. интернет потребителите са концентрирани върху конкретни онлайн услуги и платформи.

Фейсбук

За да бъда малко по-конкретен ще ви кажа… Фейсбук няма кой знае колко активни българи като маса, но тези хора са малко по-напреднали интернет потребители, които, например, без страх и предразсъдъци биха купували смело стоки и услуги през интернет. Там жените са с над 20% повече от мъжете. Там жените наистина са по-активни, но това не означава, че мъжете не са. Това е ценна аудитория за монетизацията на един уеб сайт, която, чрез демографски таргетираната Фейсбук реклама може да бъде лесно спечелена.

Що се отнася до брандовете – те започнаха да досаждат във Фейсбук поради две причини: едната е, че е евтино, дори безплатно; другата е, че не малка част от българския бизнес се интересува от начините за рекламата си, когато печалбата му спадне малко по-драстично от очакванията му. С други думи българския бизнес преоткри Фейсбук в условията на криза, но тепърва започва да го разбира. По-напредничевите бизнесмени вече инвестираха в специфични социално-ориентирани разработки под формата на различни игри, facebook приложения и facebook корпоративни страници, което им помогна да привлекат вниманието върху себе си.

И аз, и вие, предполагам, сме сигурни в едно – Фейсбук не е банер. Защо обаче българския бизнес го третира като такъв? Защо мениджър на фирма би се страхувал да попита в пряк текст своите клиенти „Доволни ли сте от продуктите, които ви продавам“? Да си призная – аз самият се страхувам да го направя! Ако искам да нямам главоболия не бих питал на всеослушание за мнението на клиентите ми. В голяма степен това мнение е негативно, в голяма степен е необосновано, т.е. и в двата случая – безполезно. Тогава защо да рекламирам във Фейсбук своя бизнес? Тогава Фейсбук и банер са едно и също – имиджова реклама към масовия потребител. Вероятно Фейсбук има по-големи възможности за манипулация на масите, но дали в България ще е нещо повече от поредния канал за имиджова реклама на брандовете – съвсем скоро предстои да разберем.

Фейсбук го споменах поради друга причина – социалните игри. Предполагам, че ще се съгласите с мен, че ние, българите, приемаме тази социална мрежа като воайорско-занимателна платформа за уплътняване на времето. Нека отдадем и това на икономическата криза (малко работа – повече свободно време :)).
Видях някой много сполучливи опита за социални игри във Фейсбук тази зима и съм сигурен, че това е печелившото място, което трябва стратегически да атакуваме през 2011г. Най-малкото – социалните игри носят добър трафик, а той носи скъпа реклама.
Социалните игри са само едното предизвикателство. Както по-горе споменах – потребителите на Фейсбук са достатъчно напреднали в интернет за да купуват онлайн. Изводите оставям на вас.

Блоговете

Създаването на корпоративен блог стана поредната бизнес-мода. Ако сте част от модата не си губете времето за излишни писания – никой не го интересува, че сте назначили 2-ма нови служителя или, че сте открили нов офис, както и кой е служител на месеца, къде сте направили тиймбилдинг и пр. Това са си ваши грижи и занимания, не ангажирайте посетителите си с тях.

Според мен блоговете за браншове извън сферата на услугите са пълна загуба на време. Единственото оправдание да отделите време и средства за корпоративните блогове е за да си помогнете в утвърждаването на добра онлайн репутация. С други думи да покажете на хората, че няма по-добър от Вас в областта, в която работите. Това извън сферата на услугите е трудно приложимо. В доста от случаите един раздел „Новини“ ще свърши значително по-добра работа от блог в корпоративния ви сайт.

Фирмите

Ако утре (недай Боже) ви кажат, че ви остават няколко дни живот, имането, което сте натрупали за миг ще се обезцени. Аз съм Иво. Ти си… еди-кой-си. Разликата между теб и фирмата ти е, че ти ще си винаги този, който смяташ, че си. Ти ще си винаги този, който аз и другите смятаме, че си. Това обаче никога няма да важи за фирмата ти.
Хората в интернет не искат да говорят с фирми. Фирмата е нищо, тя не е личност, не е човек. Хората искат да говорят с други хора – такива от плът и кръв. По-горе говорих за фейсбук и блоговете – това са все социални медии и те съществуват заради нуждата от личен контакт.

Мислите ли, че не мога да си направя един или няколко напудрени корпоративни сайта вместо този личен блог? Тези, които ме познават, знаят, че съм опитал много варианти преди да се задържа точно на този. Вярвам, че никое име на фирма не тежи толкова, колкото имената на личностите в нея. Може би е време в България да свикнем да се представяме повече като хора, отколкото като фирми. Познавам достатъчно много успели бизнесмени с такъв подход на представяне. Особено в ерата на социалните медии този подход беше лансиран от самосебе си.

И в тази връзка един практически пример от Фейсбук. При рекламата на бизнес в сферата на услугите се натъкнахме на нещо интересно – фейсбук страницата значително изпревари по посещения и клиентела корпоративния блог и сайт. Това стана след като целия фирмен персонал реши ежедневно да си говори с аудиторията – приятелски, директно, без задръжки, без корпоративни норми. Разбирате ли, в днешно време всички искаме внимание – това е една тенденция с голям потенциал, нали?

Интернет търговията

Ако съдим по навиците за онлайн пазаруване у нас, би било достатъчно да сте собственик на най-обикновен продуктов каталог. Всъщност… и това не е достатъчно. По-голямата част от онлайн търговията всъщност си е офлайн – по телефона. За онлайн разплащания още е рано да говорим сериозно, затова без повече загуба на време директно ще запиша няколко съвета.

Ако имате желание да продавате продукти на българи в интернет:

  • Наблегнете на медията в представянето на продукта – много снимки, най-добре видео ревю. Покажете продукта „в действие“ чрез кратко видео, в което консултанта изпробва продукта. Не забравяйте да сложите воден знак на видеото и снимките, защото те се индексират и споделят къде ли не – хората трябва някак да разберат откъде могат да направят покупка. Може този съвет да ви звучи някак тривиален, но определено „работи“ и компенсира максимата „око да види, ръка да пипне“
  • Потърсете по-широк ценови диапазон при продуктите-аналози. Например ако продавате писалки предложете както по-ежедневни модели, така и няколко много скъпи и луксозни. Покупките на подаръци до около 20-30лв. са чести. За всяка луксозна скъпа стока, която предлагате бих препоръчал да имате аналог до 30лв.
  • Българинът обича да купува подаръци от интернет. Обикновено това прави в последния момент преди повода. Трябва да може да реагирате максимално бързо с доставката. Работете с куриери, които предлагат експресна доставка на следващия ден и в зададен от вас час. Глейдате да имате в наличност стоките с цени до 30-40лв
  • Многото категории и подкатегории не създават усещане за пълен онлайн магазин/каталог. По-скоро изнервят посетителя. Не правете категоризация, ако за нея нямате поне 10 продукта в категория
  • Вместо е-мейл бюлетини и други спам техники, един път на шестмесечие може да си позволите да прозвъните на всеки от клиентите си и да ги попитате за отзив. Това ще ангажира много повече и много по-приятно вниманието им, отколкото спама
  • Покажете, че правите разлика между лоялни и нови клиенти. Карти за отстъпки, малки подаръци, безплатна доставка – вие ще решите как

В онлайн търговията у нас център на внимание е т.нар. „провинция“. Хората от по-малките населени места нямат избор, когато искат да купят някоя стока, която не се продава в града им. В тази връзка – защо не си направите експеримента да рекламирате в местни онлайн медии – евтино е. Потърсете ефектите от това.

Между впрочем – има едно нещо, което е валидно и за България и за чужбина – мисленето на ниво „продукт“.

Ще опитам да обясня с пример – имате магазин за часовници. Продавате стандартните ръчни часовници, които се продават навсякъде и там общо взето цените са в някакви граници, които трудно може да пристъпите. Същевременно продавате някаква марка авангарден часовник, който никой друг не продава все още. Там цената е такава, какво вие решите. Да мислиш на ниво „продукт“ означава да правиш пазарно лансиране на най-ниското ниво – т.е. конкурентните предимства на определен модел стока. В случая целим лансирането на авангардния часовник, защото цената му не може да бъде водещ фактор в потребителското търсене. С думи прости – колкото повече хора научат за този часовник, толкова повече клиенти ще имате. За другите, обикновените часовници това правило няма да важи, защото там потребителите ще си позволяват да търсят най-ниска цена.

Та когато оценявате конкурентните предимства на онлайн магазина си като цяло, не забравяйте да оцените и конкурентните предимства на всеки продукт поотделно. Това помага да продавате повече, често създава и мълва сред аудиторията.

Прогнозирам, че интернет търговията ще процъвтява с големи темпове тази година. Как иначе с тая криза и тея наеми? Откакто свят светува финансовите мотиви успяват да изместят всички други 🙂 И дилемата в този случай е, че търговците имат желание да продават онлайн, но клиентите нямат достатъчно доверие и опит да купуват виртуално. И ето тук идва нашата роля на рекламисти и маркетолози – да учим хората в България да купуват в интернет. (Между другото в Клуб „Спри и Помисли!“ имаше един много интересен дебат по темата, част от който може да видите оттук)

Традиционните медии в Интернет

Най-после и те се усетиха. Помня как преди малко повече от година на гости в България дойдоха чуждестранни журналисти и светнаха нашите за социалните мрежи. Сега ти трябват до 10 минути след пускане на медийно съобщение и в Google, Facebook и Twitter ще го намериш дословно копирано в поне 10 онлайн издания. Пробвал съм да ги пращам и с правописни грешки – еднакво безкрупулно се публикуват и до два дни медийното съобщение вече е новина.

Телевизиите и радиата направиха опит с пакети смесена реклама – традиционно ефирно време + интернет реклама в сайта. Или само интернет реклама в сайта. Видяха, че това се приема доста добре и е печелившо и сега предстои да видим някой тематични и новинарски портали на същите медии. Темповете в тази насока като че ли са доста бързи, което е отлично.

Мисля, че една не малка част от регионалните вестници, телевизии и радиа няма да просъществуват до края на годината. Просто не е изгодно. Има интернет и той предлага всичко нужно за преместване на медията там. Най-важното – вече ги има светлите примери на Иво Инджев, Бареков, Милен Цветков. Може да ви звучи забавно, но тези хора са си революционери в българската интернет журналистика. Прокараха различни концепции и заеха част от нишата много професионално. А вече има и подобни примери на регионално ниво.

Тази година жълтите онлайн издания имат предпоставки за развитие. Имат и нужните средства, а и опита да действат бързо и да слушат професионалистите маркетолози. Ако не харесвате техния пример, защото са жълти – ето ви друг – БиТиВи. Консултират ги правилно и медията сериозно се е насочила към инвестиции онлайн.

Има и друго. В Интернет често се случва слуховете да се носят по-бързо и по-лесно. Web създава добри условия за разпространяване на мълва, което е благодатно за политически медии, кампании и жълти издания. Времето ще покаже доколко българския интернет консуматор е податлив на подобни „атаки“.

Мобилен пазар на труда

Ами… то няма как – като нямаш офис, а само сайт къде да ги викнеш тези работници? Разбира се, това е в кръга на шегата. Търсенето на мобилност е повлияна най-вече от търсенето на качество. Дългогодишното „боксуване“ на образованието и икономическата атмосфера, смесени с манталитета на българина да печели повече за сметка на трудоотдаването – всичко това доведе до „глад“ за специалисти. В близкото минало, едва преди пет години, професии като журналист, копирайтър, рекламист, дизайнер, инженер, счетоводител и пр. изискваха стоене в офиса. Сега изискват стоене пред компютъра за сделки и работа по проекти. По-опитните специалисти започват да обучават свои стажанти и така създават нови специалисти в своята област – това е страхотно, особено когато закостенелите разбирания на доста фирми приемат квалификацията на персонала за излишен разход.

Мобилността на трудовия пазар е неизбежна и тя се случва от няколко години насам. По-изгодно е и за двете страни във всяко едно отношение – като цена на труда, като контрол на работата, като разходи, като трудови условия и пр.

В чужбина вече има социални мрежи и специализирани сайтове, които организират възложители и изпълнители в търсенето и предлагането на мобилна работа. Сключват се електронни контракти, правят се електронни разплащания… разбирате ли колко далечно звучи това за България? И все пак аз разглеждам подобни онлайн сайтове като онлайн магазини. Продават труд на килограм, така си е.  Те определено не разчитата на това, че посетителите им имат базови интернет познания (както примерно правят Jobs.bg и аналози, където търсенето на работа е все по-голяма загуба на време и за работодатели и за работници), напротив – обучават ги с видео и статии как да ползват съответната интернет платформа и те я ползват.

Да, определено мисля, че безработицата и икономиката ни насила ще принудят пазара ни на труда да стане малко по-мобилен и малко по-web. Дано наистина се случи това.

… допишете

Това по-горе съвсем не е всичко, сигурен съм. Просто са част от нещата, които са стояли на дневен ред в моята практика.

Ваш ред е да допишете своите виждания в коментарите по-долу. Какво според вас предстои да видим в българското интернет пространство и какви бизнес възможности ще разкрие то?
Пишете…

За автора 

Казвам се Иво Илиев. Практикувам в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г. Управител съм в дигитална агенция "InteractAGE", където аз и екипът ми имаме удоволствието да работим над разнообразни кампании за наши международни и регионални клиенти.
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.
Author: Ivo Iliev

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

3 коментара

  • Ей на това се казва изчерпателна статия.
    Страхотен материал. Може да се добави нещо и за рекламата в мобилните сайтове, но тя и без това в България още не е тръгнала както трябва. Само някой големи медийни групи могат да си позволяват да я развиват.
    Много ми хареса това за мобилния пазар и мисля също, че покрай големите рекламни групи ще се намира все повече работа и за дребни услуги.
    Мисля, че за в бъдеще ще са необходими и подобни борси за такива услуги.

  • Допада ми тази статия. Ето как една наглед безсънна и пропиляна нощ се превърна в полезно. Аз самият съм малко засрамен защото превеждам от чужбина. По мое мнение ми липсва достатъчно опит за да пиша от мое име. Има и още едно интересно нещо което ми дойде на ум. Будните хора определят тренда като го прочитат от чужбина смилат го и побългарено го дискутират. Обаче големите маркетинг мениджъри и големите рекламисти обикновенно имат достъп до най-новото ноу хау и го прилагат моментално без да отчитат именно това, че има 20 човека които ще го разберат използват, изкефят и прочие. Та и аз незнам кое е по-добре да даваме акъл или като ни дигнат пръчката високо да си направим сметката как да се засилим.

    • Благодаря ти за добрите думи 🙂 Като гледам колко динамична е дигиталната среда напоследък си мисля, че всяка статия на тема интернет реклама и интернет бизнес има „Живот“ не повече от 2-3 седмици – после частично или цялостно става неактуална 🙂 Това вярвам, че е добра тенденция като цяло.
      Между другото много уважавам всеки, който има възможност да отдели от времето си за да преведе статия от чужбина. Полезно е

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *