Други разни автор: Иво Илиев

Учители, ученици, вълнения


 

Един от хората, които винаги ми е било приятно да слушам и чета, Майк Рам, наскоро писа за сблъсъка си с образователната система чрез една родителска среща, на която е бил. По-късно попаднах на един не по-малко интересен пост по същата тема, написан от Стефан Василев. И аз, барабар Петко с мъжете, реших да пиша по темата главно поради няколко причини:

  • Аз съм дете на начални учители. Всъщност доста от хората във фамилията ми са били и са учители, аз самият имам семестриално завършено образование по музикална педагогика;
  • Все още нямам щастието да съм родител и да бъда на родителска среща, което по мое мнение ми дава възможност да опитам да се абстрахирам от родителската позиция (за разлика от Стефан Василев, който намери кусури на министерството, директорите и учителите, но не и на родителите);
  • Повлияха ми писанията на Майк Рам и Стефан Василев, иначе редовните читатели на блогчето знаете, че рядко отделям време за теми извън професионалната ми сфера на дейност.

Нека разкажа кратка предистория. Баща ми и майка ми са учители, които до ден днешен работят с деца от 1-ви до 4-ти клас. Татко ми е единият от героите в тази история, защото се случи така, че той ми е преподавал до 4-ти клас, а и следващите 8 години бях в училището, където той преподаваше. Той от самото начало на кариерата си изгради отделен частен бизнес в сферата на ключарските услуги. Между впрочем, да сте чували наскоро израза „учителска кариера“? Със сигурност не сте, няма и да го чуете, защото намаляването на учениците с всяка година е право пропорционално на намаляването на хората, желаещи да бъдат учители. По мое мнение заплатите им, на фона на другите в частния сектор, са горе-долу добри, отпуските им са перфектни, но всички знаем, че тази професия не си струва. Когато една професия не си струва тя с всяка година, месец, ден и час все повече започва и да не струва. По-голямата част от учителите изобщо не разчитат на месечните заплати, които училището им дава и въртят частен бизнес. Стефан Василев казва, че „преподавателите са там(бел.ред. в държавното училище) само защото няма къде другаде да се реализират“. В българските държавни училища отдавна учителите не са реализирани. Там няма повишения в пълния смисъл на думата, няма стимул, няма надежди. Няма надежди нито за децата, нито за учителите, нито за родителите. Затова учителите масово се обръщат към допълнителния частен бизнес и доста от тях в един момент са поставени пред дилемата – да загърбя учителската професия, която ми харесва, но ситуацията всеки ден ме кара да я намразвам, или да загърбя развитието на частния бизнес, който ми помага да живея нормално, за разлика от учителската заплата. Но.. заплатата не е нито оправдание, нито самоцел в учителската професия.

Майк е прав – работата на учителя е да обучава децата, не да се оплаква, че му пречели. Страшно е, когато един педагог каже на всеослушание, че децата, които обучава са му в тежест – тогава той не е никакъв пеадгог, той е един прост даскал с показалка, която може само да размахва безпредметно в изумените лица на родителите. Познавам такива даскали, те приемат всички, освен себе си и колегите си като ученици. За тези даскали всички останали знаят с поне един урок по-малко от него. Може би мотото „може да съм отчаян, но съм интелигентен“ ги описва до голяма степен. Друг е въпросът ако учителят търси подкрепа от родителите и не я получава. Тогава ще вдигне ръце.

Баща ми и някой от неговите колеги са казвали винаги нещо много важно на своите родителски срещи, което съм запомнил: „Тези дечица са Вашите деца. При нас ще са за няколко години, но при вас – за цял живот“. Ако детето ви не получава качествено образование от качествени преподаватели, ако не е в правилната среда като цяло, не само за него, но и за вас нещата ще се влошават. Ако смятате, че учителят е причината – сменете класа, училището – има варианти, но предприемете някакво действие докато е време. Добрият педагог ще направи всичко по силите си да изучи децата както трябва, независимо от простотиите на образователната ни система, куп професори и доценти в нея, дълбоко бръкнали си там, където слънце не огрява и един тон норми, наложени от някой, който не му пука нито за децата ви, нито за учителите, нито за него самия. Добрият педагог ще обучи детето ви отлично и ще го прати да се прибере в къщи. Там вие сте педагозите – добри или лоши, вие сте и това е. Учителя може да бъде сменен, класа или училището също, но родителите – не.

Какво ще стане ако детето ви чуе да казвате „Тая учителка не става за нищо“ ? Аз ще ви кажа какво ще стане – ще го пратите по живо по здраво на другата сутрин при тая същата учителка, дето за нищо не ставала, но то вече ще е приело тази квалификация за нея, която сте му насадили. Тогава какво ще е неговото отношение, дали ще обърне изобщо внимание на учителката си и това, което му говори? И после ще си задавате въпроса какво трябва да се направи, когато вече е направено толкова много? Не! После ще си сърбате попарата, учителката също ще си сърба попарата, но най-лошото е, че детето ви ще пострада най-много.

Аз съм си говорил често с баща ми за професията му. Според мен неговите ученици не са просто негов бизнес, задължение или отговорност. Те са и негово портфолио. Те са тези, които го държат на работа вече толкова години и той знае, че трябва да инвестира цялото си време и внимание над тяхното израстване като личности. В тази връзка Стефан Василев основателно твърди, че „учителите трябва да вършат работата си с ясното съзнание че това им е професия, от която не само си изкарват хляба, но и могат да градят име и кариера“. Лошите държавни учители не са по-различно от лошите служители в държавните пощи, БДЖ, митница и другите малко останали държавни учреждения. Има ги и ще ги има, защото държавните органи отдавна не обръщат внимание на качеството. Това обаче не означава, че вие не обръщате внимание на децата си и хората от тяхното ежедневие, били те учители, приятели, комшии, роднини и пр.

Майк казва, че нищо не се е променило от статуквото по времето, когато той е бил ученик. Аз не познавам това време, хванах края му, но от тогава до сега хората се промениха. А системата се създава и ползва от хората. Щом ние се променяме, трябва да тласкаме и системата към промяна и това става с конкретни дела. Искаш градинка пред блока си – направи си. Искаш вкусни домати – засей си. Днес обаче има по-лесен вариант и той е покупката. Купуваш си градинка пред блока, вкусни домати от пазара, нова кола, жилище, образование за децата си… СТОП! Ако купувате образование за децата си, значи ги намествате при имота, колата, градинката и доматите. Ама като се развалят няма да ги хвърлите на боклука, нито някой ще ви приеме „рекламацията“. Представяте ли си какъв ужас е за един родител да чуе със собствените си уши как някой на всеослушание казва, че децата му са развалени. Как бихте реагирали? Бихте го напсували? Бихте му зашливили шамар? Бихте писали за него в блога си? Аз бих питал „Защо?!“ и ако не получа ясен и точен отговор изобщо няма да обърна внимание на проклетника! Ако обаче ми се обясни къде е причината… тези деца са си моите и ще направя всичко за тях, като ключовата думичка е „НАПРАВЯ“.

Образователната ни система е толкова „хубава“, колкото здравната, пенсионната и всички останали. С това приключва моят анализ на всички тези системи. Наскоро имах, и още имам нелепи проблеми с митниците и много приятели и познати ме питаха „Защо не пишеш в блога си?“. Защо, по дяволите, да си губя времето да пиша в блога? Защото митничаря, който не знае какво пише в собствения им сайт ще ме чете и ще се затрогне? Защото ще поведа революция и ще освободя някоя империя? За това време, за което сядам и пиша мога да отида на митницата и да кажа право в очите на шефа на митничаря, че неговия служител е некадърник. И тогава той ще ме пита „Защо?!“… и историята по-горе ще се повтори, като така ще сме свършили нещо. Ще повлияя на системата, ще й дам пример за нещо различно.

И… слава Богу, вече можем да си купим и образование, и стаж, и шофьорска книжка .. каквото си поискаме – отиваме, пазарим си го и го пльсваме гордо на масата. Затова и образованието, и стажа, и книжката ни никой не ни ги гледа вече. Никой не ни вярва като му покажем тези хартийки, след като е зает да гледа другите – тези с водните знаци.

Стефан Василев казва нещо много готино: „до голяма степен в България нещата се правят заради правенето им, а не заради резултата„. Аз така взех две бакалавърски и една магистърска степени, които до ден днешен почти не ползвам за да си изкарвам прехраната – работя нещо тотално различно. Едно време учих тези неща, защото трябваше да се учат тези неща. После се усетих, че ако ще я карам така ще си живея целия живот само защото трябва. Затова го промених както сметнах за добре. Стефан пише още, че „лошия учител си личи по учениците“. Да! Така е! Затова добрите учители имат желанието да направят учениците си едни ценни личности, образовани и подготвени за живота. Затова ще ги накажат прави до стената, затова ще правят комбинирани родителски срещи – защото нещо трябва да се (забележете отново тази думичка) НАПРАВИ.

Знаете ли, че преди години имаше един кратък период, в който се случи така, че едновременно и майка ми, и баща ми ми преподаваха? Бях много малък(3-ти клас, ако не се лъжа) и ми се стори много изгодна ситуацията, в която съм. Реших, че мога да се държа както си искам. Опитах само веднъж. Собствената ми майка ме изгони най-демонстративно от час. Това беше изключителен срам за мен, бях й бесен, отвратен и ядосан. След като ми поотмина и се прибрахме в къщи тя ми каза „Не отглеждам синовете си просто за да се наричам родител„. Повече никога не си позволих да се отнасям с неуважение към учител до ден днешен.

В училището на баща ми от над 10 години почти няма нови млади кадри. Аз си го обяснявам пределно просто. Ако имам бизнес като търговец, аз поддържам връзка с два контрагента – доставчици и купувачи. Ако пък работя в сферата на услугите, каквото всъщност правя, аз поддържам връзка с най-много два контрагента – клиенти и подизпълнители. Ако съм учител имам родители, учители, директор, синдикати и министър на образованието. Защо да се главоболя с тази професия? С всички тези хора?

И накрая моят лозунг – да кажем НЕ на некадърните учители и бъдеще!

За автора 

Казвам се Иво Илиев. Практикувам в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г.
Управител съм на дигитални агенции InteractAGE, METAMARK и Interactive AGE, където аз и екипът ми имаме удоволствието да работим над разнообразни кампании за наши международни и регионални клиенти като: Raiffeisenbank, NIVEA, Eucerin, CBA, Ford и много други. През годините имах възможността както да практикувам това, което истински обичам, така и да споделям своя опит по време на фирмените консултации, обучения и събития, организирани по линия на инициативата PresenTHINK, която стартирах преди години.
От участията си като лектор на някой от най-големите маркетинг събития у нас, както и като участник в бакалавърски и магистърски програми в някой от топ университетите в страната - разбрах, че знанията ни са най-ценни ако бъдат споделяни, дискутирани и развивани. Затова продължавам да поддържам своя блог и да търся приложението на съвременните иновации в дигиталния маркетинг.
-
Уважаеми читателю,
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи или на твои приятели, за които решиш, че е полезна. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

1 Comment

  • Бих искал да допълня темата с един превод от http://roibooks.com/2010/10/18/tedkenrobinson_9/

    Изпратен от Milner1980
    Аз съм учител по математика, в Англия, в едно напредничаво училище (директорът показа вашата презентация в TED на цялото училище преди няколко години по време на среща на преподавателите) и аз съм напълно съгласен с това, което казахте за креативността.

    Кои са трите неща, които трябва да направя от септември, за да развивам креативността на учениците си? Питам за конкретни неща, които могат да се случат в редовния час, така че да променя тяхното изживяване.

    Сър Кен Робинсън: За мен сърцето и душата на образованието е педагогиката. Образованието се състои от три компонента, както казах по-горе. Учебната програма: това, което учениците трябва да научат. Педагогика: самото преподаване. И оценяването: процесът, чрез който сформираме оценка колко добре се справят и правим коментари за напредъка на учениците. Но сърцето на всичко е педагогиката.

    Не знам за нито едно училище, където и да било по света, което е по-добро от учителите, които преподават в него. Можете да имате най-добрата учебна програма на планетата, най-прецизната, чувствителна и отговорна система за оценяване, но ако учителите ви са слаби, вие въпреки всичко ще имате едно лошо училище. И обратното, ако имате брилятни учители, можете да вървите напред, дори и формалната ви система за оценяване да е много слаба, пак можете да постигнете брилятни резултати.

    Когато хората се замислят за времето, което те самите са прекарали в училище, винаги, това, което си спомнят са учителите. Може да не си спомнят как е изглеждал салонът по физическо, но ще си спомнят как е изглеждал учителят им по физическо. Може да не си спомнят лабораторията, но със сигурност ще си спомнят учителя по физика. Хората са това, което ги вдъхновява или ги отблъсква завинаги, но хората се запомнят.

    Това е важен въпрос. Но не познавам учителя и не знам какво точно прави в часовете си. Но съществуват характеристики на доброто преподаване и то винаги се свързва със стимулиране на креативността. Единият начин е да ангажирате любопитството на децата и така да запалите въображението им. По-рано вече казах, че основната ни способност е въображението. И според мен не можете да бъдете креативни, ако не е запалено въображението ви. Иначе, все едно някой да ви каже: „Искам да стана световно признат спортист, но не ми се тренира.” Няма как да стане.

    Ако искате да стимулирате креативността първо трябва да стимулирате умовете на децата със загадки и въпроси, които да ги заинтригуват. Това най-често се прави най-лесно като им давате да разрешават проблеми, а не просто да им посочвате решенията. В класните стаи най-често децата седят и се опитват мързеливо да научат неща, които не са им много интересни, които някой друг вече е разгадал.

    Най-добрите учители по математика, които познавам, подобно на най-добрите учители по английски език, винаги дават на децата загадки. Те дават на децата неща, върху които да работят, чието разрешаване изисква математически умения, но иначе задачите не приличат на математически. Децата трябва да разрешат проблем. Или ги ангажират със стари математически проблеми. Например, сещам се за проблема с географската ширина. Как можете да измерите планетата? Все пак, някой трябва да направи това. Как? Професионалните математици разполагат с изобилие от подобни вземащи дъха загадки, въпроси, предположения и главоблъсканици. Великият учител по математика разполага с безкрайни възможности за стимулиране на мисленето на децата и за да ги привлече чрез неща, за които може би никога не са мислили преди. Вместо просто да им дава техники.

    Тази ситуация много често може да се види при уроците по музика. Децата прекарват много време в изучаване на гами, вместо да правят нещо интересно. Но ако ги оставите първо да усетят удоволствието от музиката, след това те ще поискат да научат как да свирят по-правилно.

    В доклада „Всичките наши бъдеща” говорих за две неща, едно от които е „креативното преподаване”: учителите да намерят интересни начини за преподаване на материала. Което може просто да означава представянето на необикновени гледни точки или интересни и различни мнения или перспективи и изпитването на удоволствие от процеса на намирането им. Това е важно. Самите учители трябва да използват креативните си умения и да обичат това, което правят, креативно. Стандартизираните тестове са им отнели радостта от преподаването.

    Но има и „преподаване с цел стимулиране на креативността”: създаване на условия в класнитe стаи, където децата биват окуражвани да мислят креативно и да използват въображението си. Където им се възлагат стимулиращи задачи, върху които да работят. Идеи, които ще отворят съзнанието им. Информация, която никога не са срещали. Загадки, които ще ги запалят. Така че можете да мислите за това като стимулиране на въображението, чрез разрешаване на проблеми.

    Втората важна част от това е да задавате открити въпроси, точно толкова често, колко задавате и закрити въпроси. Задавайте въпроси, които за свързани с изследване, а не такива, на които просто трябва да намерят отговора, който някой вече е дал. Това, за мен, е в основата на всеки креативен процес. Създаване на поле за изследване.

    Едно от нещата, за които досега не споменах, е, че креативният процес е малко като ДНК. Много неща зависят от него и се съдържат в него. Една от задачите на креативността е да изграждаш хипотези и да мислиш за различни възможности и алтернативни идеи – да размишляваш. Да имаш въображение. Но също толкова важна част от всеки креативен процес е и критичността към идеите, които раждате. Тяхното оценяване. Поради тази причина, в презентацията ми за TED, определих креативността като процес, раждащ оригинални идеи със стойност. Трябва да можете да прецените кои идеи са добри и кои лоши. Кои са работещи и кои не. Кои си струва да отстоявате и кои не. След това, разбира се, се появява старият въпрос за това чии критерии използвате, чии ценности спазвате, и всичко това става част от големия разговор. Да бъдеш креативен не означава просто да раждаш нови идеи. Става въпрос и за правилната преценка. Понеже накрая, в математиката, някои въпроси ще са правилни, а други може и да не са правилни.

    Ще ви дам пример. Преди известно време бях в един университет. Имаха проблем в департамента по инженерство с креативното мислене. Изпратихме им математически загадки. Една от групите студенти, получи задача да установи колко бензиностанции има в щата Илинойс. Сега, никой в действителност не знае колко са, защото никой не ги е броил. Има толкова много петролни компании. Буквално трябва да се качите на хеликоптер и да обиколите целия щат, за да ги преброите. Така че студентите трябваше да поработят върху това как да се разшери този проблем. И те откриха различни интересни начини да се направи преброяването. Някои казаха: „Какво знаем за населението на Илинойс? Какво знаем за възрастта на хората, и така да видим колко превозни средства може да има? Каква е средната заплата, за да се види какви коли карат? Какво е разстоянието между основите градове, и така да се прецени колко километра изминава средно всеки? Нали знаете какво имам предвид? В този вид загадки, няма очевиден верен отговор. Трябва да намерят начин да намерят отговора. И това е втората част. Задаването на отворени въпроси.

    Третата част е работата по групи. Огромна част от креативната работа не се случва индивидуално. Случва се с хора, които общуват с други хора. Най-мощният двигател на креативното мислене са групите. И причината това да е вярно е, че великите групи наподобяват човешкия ум: разнообразни са, динамични са и се отличават. Така е. Да знаете как да сформирате групи, как да ги накарате да работят и колко дълго да ги оставите да работят е основното качество, което трябва да притежават добрите учители.

    И така мисля, че отговорът е в тези три неща: стимулиране на въображението, поставянето на открити проблеми за разрешаване и умението да се сформират групи. Смятам, че това е и отговорът на онова, което всеки от нас може да започне да прави от утре.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Ще бъда лектор на обучението…


Скъпи читатели,
Каня ви на обучението, което ще водя заедно с Димитър Димитров в София на 13.октомври.2017г.

Обучението е на една много важна тема за всеки специалисти и собственик на бизнес – ефективно рекламиране във Facebook и Google.

През първата седмица от обявяването на обучението 1/3 от местата бяха заети, затова побързайте и се регистрирайте от тук.

Можете да използвате промо-код ivosiliev за регистрация с отстпъка за читатели на блога.

Успех и до скоро виждане на събитието!