Други разни автор: Иво Илиев

Живот с непознати


 

Всичко, което помним е пътят към следващата равносметка. Поставяме си цели, правила, условия, след това движим животите си по тях, предстои равносметка и след нея – нови цели, правила и условия.
Всички онези роли, които трябва да изиграем; всичките чувства, които трябва да изпитаме; всичките хора, които трябва да срещнем… всичко това очертава пътищата, които можем да си изберем, докато стигнем до следващата равносметка.

Замислих се (невероятно, но факт) как протича моето ежедневие. Работя в сферата на услугите и ми се налага да се срещам с различни хора и често да водя дълги диалози. Много е интересно, гадно, изморително и вдъхновяващо. С две думи – харесва ми. Може да ви звучи малко мазохистично, но ми харесва и въпреки, че имах възможността да си избирам коя от няколко професии да практикувам – избрах си точно тази именно заради тези моменти, които ми се случват ежедневно.

Всеки от тези хора, с които ежедневно се сблъсквам имат лепнати различни етикети или роли за мен – някой влизат в общия знаменател на „аудитория“, други пък са „клиенти“, трети „партньори“, четвърти „колеги“ и пр. Тези техни роли може да не значат нищо за някой друг, но за мен са начина да разпозная тези хора, да им намеря някакви белези, по които да ги различавам. Просто всички те са напълно непознати за мен.

Преди време бях в един мебелен магазин и попаднах на много учтива консултантка, която ми препоръча мебели, каквито тя си е купила за своят дом. Оказа се, че почти сме комшии и е приятелка на мой колега, с който се познаваме и сме работили преди години. За толкова години аз не съм знаел нищо за него, освен, че влиза в графа „колеги“?! За 5-10 минути разговор научих за един човек, който познавам от дълго време толкова, колкото не успях да науча за няколко години. И защо е така?! Защото в графата „колеги“ стереотипите са пределно ясни – има правила, има условия и те са общоприети.

Живея сред непознати – в действителност не знам какво харесват, не знам какъв характер имат, не знам от какво се нуждаят и какво наистина мислят за мен. Знам само тяхната роля в живота си и ги поставям в нейните „доспехи“, преписвайки им куп качества и недостатъци, които би трябвало да притежават в тази си роля. И те не знаят нищо за мен – те също ме вкарват в едни рамки, в които смятат, че стоя добре.

Всеки ден с непознатите прекарваме повече време отколкото с близките си. Вярвам, че ще се съгласите с това твърдение. И в това няма абсолютно нищо лошо. Те, непознатите хора, са по-голямата част от нашия живот и бавно, бавно ни водят към поредната равносметка, а те могат да останат непознати за нас завинаги. Това е лошото – да не познаваш хората, с които прекарваш живота си.

Сигурно ще си кажете „Явно този човек е доста самотен и затворен!“ – това ще означава, че и вие не ме познавате, както аз не познавам вас. Но все пак общуваме – в момента аз ви разказвам нещо и вие отделяте време да го научите. И все пак вие сте ми дали роля в живота си и вероятно винаги ще си останем непознати.

Дали не се страхуваме да опознаем непознатите около нас? Дали не е по-добре да останат непознати? Дали не е по-лесно?

Социалните мрежи с техният воайорски начин на функциониране, сайтовете за запознанства, чатовете, форумите – може би те наистина ни помагат да опознаем непознатите около нас? Или по-скоро чрез тях намираме още непознати?

Знаете ли, не коства много да питате човека срещу вас „Как си? Какво ново напоследък?“ вместо рутинното „Какво правиш?“ и отговор от сорта на „Нищо“. Не е проблем да питате „С какво мога да ти помогна? Имаш ли нужда от нещо?“. Не е проблем и да не питате, но в повечето случаи недейте и да очаквате същото. Защото както ние поставяме хората около нас в определени рамки, така и те правят същото с нас.

Помислих си – дали вместо да искам да намеря повече непознати, с които да общувам, не е по-добре да се опитам да опозная по-добре, макар и малко от тези хора, с които прекарвам повечето време от живота си? Така тръгнах по един нов път към следващата равносметка.

За автора 

Казвам се Иво Илиев. Практикувам в сферата на дигиталния маркетинг и комуникации от 2002г. Управител съм в дигитална агенция "InteractAGE", където аз и екипът ми имаме удоволствието да работим над разнообразни кампании за наши международни и регионални клиенти.
Благодаря ти, за отделеното време над тази статия! Тя е написана за теб и всички читатели на блога с идеята да е от полза. Ще съм ти благодарен, ако решиш да я подкрепиш като я споделиш в социалните мрежи. За мен е важно да чуя твоето мнение по темата от статията, и ще се радвам да го споделиш в коментарите по-долу.
Author: Ivo Iliev

Кратка връзка към публикацията:

Facebook Comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *